Освен това в последния ден от преговорите стана ясно, че работодателската организация в сферата на туризма – Българска туристическа камара – е оттеглила подписа си от секторното споразумение и така общият брой на валидните споразумения става 45.

Първоначално за туризма бе договорено покачване на праговете с 14.2% или с около стотина лева спрямо тазгодишните в зависимост от нивото на позициите.

Работодателите в туризма обаче настояват тазгодишните прагове да се запазят и догодина, тъй като кризата е ударила сериозно бизнеса. Оттам посочват, че от 2008 година досега праговете са скочили двойно, а натоварването на легловата база е намаляло спрямо миналата година и данъците върху сградите, такса смет и цените на тока и парното са се увеличили.

С колко ще се увеличат минималните прагове за секторите, в които не е постигнато споразумение, сега зависи от социалния министър Тотю Младенов. Той има право административно да наложи средния ръст за останалите отрасли, който е 7%. За сравнение наложеният среден ръст през тази година беше 5.6%.

Синдикатите настояват именно за административно налагане на по-високи прагове за отраслите, за които няма постигнати споразумения. Работодателите обаче са против и искат за недоговорените браншове да останат тазгодишните прагове.

Социалният министър Тотю Младенов коментира през миналата седмица, че не иска да се стига до административно налагане на по-високи осигурителни прагове и посочи, че въпросът ще се решава в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Най-сериозно повишение на праговете догодина се очертава в пчеларството (20.3%) и в растениевъдството и животновъдството (11.4%). При търговията с автомобили ръстът на праговете е 10% и ръководните кадри ще се осигуряват върху 900 лева, а помощният и административен персонал – върху 500 лева.

В повечето отрасли, където е договорено увеличение на праговете, повишението е между 5% и 7% – добив на въглища, добив на нефт и природен газ, производство и преработка на месо, преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, производство на захар, производство на облекло, производство на дървен материал и хартия, леене на метали, производство на мебели.