Българинът застрахова живота си, само ако има „далавера“

От Албена Алексиева, INSMRKET

Страната ни е на едно от последните места по сключени животозастраховки

България е на едно от последните места по сключени животозастраховки. Едва 15% от общите премийни приходи идват от този застрахователен сегмент, докато в световен план делът на животозастраховането е 60%. Това обяви в София заместник председателят на КФН,  ръководещ управление „Застрахователен надзор” – Борислав Богоев, по време на конференция „Животозастраховането в България: прогнози за развитие”. Форумът бе организиран от в. „Пари” с медийното партньорство на ИНСМАРКЕТ. Челното място по дял на животозастраховането държи Люксембург с 92%. Призовата тройка допълват Франция с 80% и Великобритания със 78%. Дори в Гърция животозастраховането държи 54% от премийните приходи, което нарежда южната ни съседка до средните световни стандарти.

Според Богоев, няколко са основните причини да сме в дъното на тази таблица.
Една от тях е, че хората у нас са с ниски доходи, които нарастват бавно. Българинът по традиция първо мисли за колата, а после за живота и здравето си. Дори жилището ни не е приоритет в застрахователно отношение.

Друга сериозна причина, според Богоев, е, че в България застрахователната пирамида е обърната, а животозастраховането в голяма степен е с подменена същност. Топ надзорникът коментира, че у нас хората сключват животозастраховка, само ако могат да избегнат данъците си. Българинът застрахова живота си, само ако има „далавера”, тоест мотивацията на клиентите не е в защитата, а в друг фактор и цифрите показват това: ако през 2001 г. делът на животозастраховането е бил 17%, а през 2002, когато премиите по застраховка „Живот” са освободени от данъци – 24%, само година след това, през 2003-та, когато тези премии отново са подложени на облагане, делът на премиите пада два пъти до около 12 на сто. Положението в следващите години до днес не е по-различно – 13% през 2004 г.; 14% през 2005 г.; 15% през 2006 г.; 16% през 2007 г.; 15% през 2008 г.; 13% през 2009-та. Някои застрахователи предлагат трика усвояване на данъка в полза на застрахованото лице и връщане на 90% от сумата.

И Светла Несторова, член на УС на Асоциацията на българските застрахователи, се присъедини към мнението на Богоев, че проблем за  животозастраховането се явява приемането на животозастраховките като средство за спестяване на данъци.

Друго затруднение, с което компаниите от сектора трябва да се справят, е промотирането на задължителните застраховки. Драмата в българското застраховане не е, че пазарът е доминиран от автомобилното застраховане, а че се рекламират продукти, които така или иначе са задължителни за хората. Това задушава предлагането на доброволните животозастрахователни продукти, обяви Несторова.

Председателят на застрахователния регулатор Борислав Богоев изтъкна още една причина да  се сключват малко животозастрахователни полици у нас - в момента животозастраховки биват „пробутвани” заедно с други финансови продукти, например банкови карти и ипотечни кредити.  Само за последната година в КФН са постъпили над 50 жалби срещу компании, предлагали животозастраховки в пакет с други продукти. Борислав Богоев се обяви категорично против тази практика.

Той посочи куриозен пример от собствен опит – наложило му се да чака няколко месеца, за да получи условията по застрахователната си полица живот при получаването на банков заем. Ако шефът на застрахователното направление чака толкова време да си получи условията, какво остава за човек, който професионално няма никаква допирна точка със застраховането, коментира Богоев. Той обяви за  свой неуспех неприемането на промените в Кодекса за застраховането, свързани със защита правата на потребителите.
Огромна вреда на бранша нанасят и недобросъвестни застрахователи, които прилагат трикове, за да продадат полици, по които след това да не плащат обезщетения.

Борислав Богоев посочи един такъв случай, при който компания отказва обезщетение при сключена застраховка „Живот” по кредитна карта, само защото в общите условия било записано, че покритието важи след 100 км. от адреса на застрахования. За този случай Владимир Тодоров, председател на Българска асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи (БАЗК),алармира ИНСМАРКЕТ още  през 2009 година. Тогава той разказа, че застрахователната компания гарантирала покритие по кредитна карта едва на 100 км. от адреса на застрахования. Смъртта на собственика на полицата настъпила в София, а не на 100 км. от столицата, поради което застрахователят отказал да поеме плащанията по кредитната карта.

Владимир Тодоров посочи и други некоректни практики. При групова застрахователна полица от 2007 година, например, застраховател е посочил „интересно” уточнение в условията на застрахователното покритие при обезщетение за пълна трайна нетрудоспособност, т.е. инвалидизация на застрахования – застрахователното дружество има  право да откаже признаване на официални становища от ТЕЛК-комисии, признавайки единствено становището на своя лекар. Буди недоумение и тълкуванието „пълна трайна нетрудоспособност” на същия застраховател, според когото това е невъзможност да се извършва „всякакъв вид работа”.

Тодоров посочи и случаи, при които застраховател е сключвал застраховки със служители на МВР или частни охранители, независимо, че според клауза в договора  хора,  професионално притежаващи  оръжие, са били изключени от списъка на лицата, които могат да бъдат застраховани. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят отказал изплащане на обезщетения, позовавайки се точно на този списък.
До края на седмицата експерти на КФН ще анализират животозастрахователния пазар през първото полугодие и ще излязат с данни за състоянието му.

АА