Централната избирателна комисия (ЦИК) е стигнала до забележителното откритие, че колкото по-малка публичност се дава на разяснително-информационната кампания, толкова по-голям е ефектът от нея. Вероятно членовете на ЦИК трябва да направят откритието си достояние на политическия и търговския маркетинг, което би им икономисало доста средства.
Не е ясно как членовете на ЦИК са стигнали до това заключение, огласено от говорителя на комисията Ралица Негенцова в интервю пред в. „Труд“, публикувано в четвъртък.

На въпрос къде са разяснителните клипове на ЦИК, тъй като изборите наближават, Негенцова отговаря: „Да, упрекнаха ни. Проучили сме възможностите, защото когато едно нещо се върти по-продължително време в медиите, то става нечуваемо, човек свиква с него.“

С това обяснение Ралица Негенцова вероятно оправдава забавянето на ЦИК в подготовката на информационната кампания за изборите. Фирмата -изпълнител на аудио и видео-клиповете бе избрана на 20 септември.

Клиповете за избирателните списъци и гласуване на граждани с увреждания трябва да се предадат на ЦИК не по-късно от 26 септември. Кога ще започнат да се излъчват предстои да видим. Срокът обаче, в който се подават заявления за това, че избирателят иска да гласуват с подвижна избирателна урна, изтича на 22 септември – 4 дни преди рекламното клипче да бъде изработено, камо ли излъчено. Друг клип е посветен на правилата за гласуване в изборния ден и трябва да се предаде на ЦИК най-късно до 30 септември

Ралица Негенцова отхвърля всички отправени досега критики към ЦИК, като посочва, че членовете на комисията спазват закона, независимо дали е добър или лош, което обикновено се разбирало след като бъде приложен.

„Вярно, че Изборният кодекс дава някои различни положения, свързани с начина на гласуване, но гражданин, който иска да упражни правото си на вот, следи какво става в държавата. Решенията на ЦИК се публикуват и в бюлетина на БТА, и в интернет страницата на ЦИК. При нас идват доста запитвания от граждани по електронната поща, стремим се на всеки да отговорим“, пояснява Негенцова пред „Труд“.

На въпрос очаква ли бум на недействителни бюлетини заради знака “Х”, с който ще се гласува, Ралица Негенцова посочва, че медиите са най-ценни при разяснителната кампания за гласуването.

„ЦИК прави клипове, с които ще разяснява правата на гражданите за осъществяване на вота им – сроковете, свързани с гласуването, за хората с увреждания, за начина на гласуване“, уточнява тя.

Освен това Негенцова потвърди категоричното нежелание на ЦИК да публикува протоколите от заседанията си. За това настоя по-рано Институтът за развитие на публичната среда, като посочи, че по този начин ще станат публични аргументите, с които членовете на ЦИК вземат своите решения и комисията няма да бъде повече „черна кутия“.

Говорителката на ЦИК обаче напомни, че няма такова законово изискване.

„ЦИК е колективен орган, в закона пише с какво мнозинство се вземат решения. А и там не се отбелязва кой как гласува – нещото, от което медиите много се интересувате. Важното е да има кворум за заседание и кворум за взимане на решение. Протоколите са от проведени дебати в залата и взетото решение. По-голяма прозрачност не виждам за какво е необходима“, аргументира се Негенцова.

В заключение тя апелира: „Недейте да мислите, че ЦИК е от партийни членове, зависими от партиите. Това са хора предимно с юридическо образование и следват закона. А и от протокола няма да се разбере кой как гласува.“

Очевидно поради тази причина сайтът на ЦИК изглежда както при всички други избори. За интернет-страницата на комисията Изборният кодекс казва само, че там се публикуват решенията на ЦИК, методическите указания, предварителните и окончателните резултати от изборите и други документи и данни. Протоколите от заседанията не са публични и не са достъпни през сайта, тъй като ЦИК заседава в закрити заседания.

Такава е наложената практика, въпреки че законът не предвижда изрично такъв ред за провеждане на заседанията, коментира Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Тя уточни, че в някои страни заседанията на ЦИК са не само открити, но и медиите излъчват как комисията взима своите решения.

Въпреки наличието на множество избиратели онлайн или т.нар. граждани 2.0, за които интернет е ключов източник на информация, институциите, отговарящи за изборния процес, не се стремят да предоставят информация във формат и вид, удовлетворяващи изискванията на този тип потребители, отбеляза още Антоанета Цонева пред Mediapool.

Ако се следват добрите примери, съществена част от съдържанието на интернет страницата на ЦИК следва да бъдат не само нейните решения, но и различни образователни и информационни ресурси за стандартите за свободен и честен изборен процес; за правата и задълженията на избирателите, на членовете на избирателни комисии, застъпниците, наблюдателите, всичко това съпроводено с много добра визуализация; обособяване на информацията на географски признак – например чрез представяне на електронни карти, където избирателят да може да избере, маркира и провери информацията точно за своя избирателен район или община; членовете на избирателните комисии, телефони и мейли за връзка с тях; имената на партиите, коалициите и кандидатите, които участват в изборите в неговата община; секция с най-често задаваните въпроси и отговорите им; форматите, в които информацията за резултатите от изборите и други данни се представя на сайта да позволяват вторична обработка с цел анализ и представяне на различни разрези и т.н.

Добрата практика предполага предоставяне на аудио и видео съдържание, адресирано към различни групи потребители, например хора с увреждания; както и поддържане на мобилни версии на сайта и неговото присъствие в социалните мрежи.

Интернет – страницата на Централната избирателната комисия на Грузия, например, има над 8 хиляди последователи във Фейсбук.

Разбира се на страницата на ЦИК у нас няма да видим онлайн формуляри за регистрация на избирателите, каквито има на страниците на други комисии по света, защото такава регистрация Изборният кодекс не предвижда, въпреки 20–годишния проблем с т.нар. фантоми в избирателните списъци и въпреки факта, че 3 милиона българи успяха да се преброят по интернет. Няма изгледи, че ще се предприемат законодателни действия и въведат технологични решения за изчистването на проблема. Макар и значителна част от гражданите да са готови да използват технологиите, за институциите електронното управление е енигма, коментира Антоанета Цонева.