Академик Георги МАРКОВ, почетен гражданин на Балчик*
Ако погледнем откъм югоизточния кът на Европа, то веднага става ясно, че континентът не свършва, а започва оттук. Древни цивилизации и империи като тези на Александър Велики, Рим и Византия разменят образци на културата и кръстосват влияния по “върховете” на световната история. Покровителите на Европа Св.св. Кирил и Методий разчупват триезичната догма и дават писменост на славяните (IX в. сл. Хр.). Пътят на кръстоносците прекосява земи с толкова красоти и богатства, че те вместо да освобождават Божи гроб в Ерусалим, основават Латинската империя /XIII в. сл. Хр./. Християнската цивилизация създава новата цивилизация на Европа, която обединява населяващите я народи с общи морални ценности, способни да преодолеят съществуващите особености и различия.
Има един град, който с право може да бъде “визитна картичка” на европейска страна като България. Този град е живописно разположен по белите скали там, където равнината на Добруджа се спуска и среща с вълните на Черно море. Древните гърци откриват предимствата на този гостоприемен залив още преди 2 600 години, римляните го включват в Съюза на черноморските градове, а византийците издигат мощна крепост за охрана на стратегическия път от Константинопол до делтата на Дунав. В Дионисополис процъфтяват занаятите и се “секат” монети, което тласка развитието на морската търговия. Пристанището се превръща в “отворен прозорец” към света, който става все по-познат чрез ускореното културно общуване.
С основаването на Дунавска България през 681 г. Балчик влиза в нейните все по-широки предели, превръщайки се във важна опорна точка на новата държава в съперничеството с Византия за преобладаване в Черно море. Неговите жители имат своя принос в доказването на българите като морски народ. Средновековна България се простира през IX-X в. сл. Хр. на три морета /Черно, Егейско, Адриатическо/ и се нарежда до Византия и Франкската империя, което изисква изграждането и поддържането на силен военен и търговски флот.
Нашествието на османските турци и завладяването на Югоизточна Европа от края на XIV в. до средата на XV в. преобръща съдбите на жителите на Балчик. Съвземането от разрушенията и страданията е бавно и мъчително. Стратегическото местоположение на града е оценено и в Османската империя, особено с приближаването на Русия от север. Българите са лишени от държава, но се захващат да строят черкви, училища и читалища.
Това се “случва” и в Балчик, чието икономическо въздигане дава самочувствието да се поведе борба за църковна и политическа независимост.
Деветата по ред Руско-турска война 1877-1878 г. е Освободителна за българите, защото ги връща върху политическата карта на Европа. Балчик преживява стопански възход като се превръща в център за търговия и износ на зърнените храни от Южна Добруджа. През 1909 г. до пристанището е построена най-голямата мелница не само в България, но и на Балканския полуостров, която е оборудвана с най-нови машини. Селяните от околността се занимават със земеделие и животновъдство, възприемайки модерни начини за обработка на земята и отглеждане на овце и добитък.
Водена от ненаситен ламтеж да разшири излаза на Черно море, Румъния на два пъти /1913-1916, 1919-1940/ заграбва Южна Добруджа и нейното морско пристанище Балчик. Окупацията е изпълнена с насилия и опити за асимилация, но волята на българите за свобода не е пречупена. Румънската кралица Мария построява в Балчик лятна резиденция, която е паметник на архитектурата, но и напомня за страданията на добруджанските българи под чужда власт. Южна Добруджа и гр. Балчик са възвърнати преди 75 години към “Майка България” с Крайовския договор от 7 септември 1940 г., когато възтържествува една историческа справедливост.
Преживял вековна история Балчик разраства като съвременен град, чиито жители оползотворяват онова, с което ги е дарила Природата. Икономическите постижения се смесват с проявите на културата, а морето продължава да свързва града с широкия свят. Близо до града е разположен известния курорт “Албена”, чийто гости дават допълнителна възможност за развитието на туризма. Разноезичната глъчка по улици и площади доказва нагледно, че хората се сближават по-бързо от държавите.
Любознателният читател на този професионално съставен и издаден албум „Старият Балчик” ще може да намери Балчик върху географските карти на европейските пътешественици и учени, както и да види миналото запечатано на фотографиите. Моята надежда е, че представените частици от историята на “перлата на Черно море” ще привлекат и задържат вниманието на съгражданите от Европейския съюз дотолкова, че да се почувстват поканени да се убедят “на място” с очите си, че и днес и за в бъдеще Балчик си остава отворен за почитателите на южното слънце и синята морска шир, на историческите и архитектурните паметници, както и да се насладят на топлото гостоприемство на жителите на един град-пристанище на Българското Черноморие. Погледнете илюстрациите на “Старият Балчик” и елате да видите тяхното продължение “на живо”!
*Предговор на акад. Георги МАРКОВ, почетен гражданин на Балчик към албума “Старият Балчик”, издаден на английски език от ГЕОПАН. В него са включени 32 стари карти, гравюри с голяма ценност от периода 1600 – 1940 г. и архивни снимки на града. Въвеждащият текст е на акад. Георги Марков. Изданието е дело на екип на Международния търговски и културен център „ГЕОПАН“ – Бургас, с което се гордеем. За осъществяването на албума “Старият Балчик” голяма помощ ни оказа Държавна агенция “Архиви”. Тя издири четири неизвестни до сега изображения от френски и английски архивохранилища, едно от които публикуваме. Другите материали, използвани при съставянето на албума, са издирени и подбрани от лични архиви, фондове на ГИМ – Балчик, архива на Държавен културен институт – Културен център “Двореца” – Балчик и лични колекции на граждани на Балчик.
Проф. дфн Боряна Христова – директор на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” – София, съдейства 30 световни библиотеки да притежават уникалното издание “Старият Балчик” на ГЕОПАН – Бургас.
В екипа, създал този изключителен албум, участват: акад.Георги Марков, въведение; превод на английски език, Никола Георгиев; консултанти: ст.н.с.д-р Виолета Василчина и Димитър Стоименов; дигитална реставрация на изображенията, Любо Жеков; графичен дизайн, Екатерина Такова; редактори: Христина Панайотова и Анжела Родел.
По инициатива на бургаския евродепутат доц Маруся Любчева, албумът „Старият Балчик” стана новогодишен подарък на всички европейски депутати за 2008 г..
Тази публикация е в памет на нашите сътрудници †Екатерина Такова и †Николай Бошев.
Илюстрации:
- 1. Стария Балчик – корица на албума.
- 2. Из албума „Старият Балчик”: Френска и английска ескадра – Балчик, 1854
(в. Л илюстрасион” – Париж)
Гордея се с моя роден град Балчик!
Има много възможности за развитието на родното земеделие, различни занаяти, еко и яхтен туризъм, ветроходство, търговия.
Благодаря на всички, които популяризират този уникален град с благоприятно географско разположение, неповторима природна красота и много романтичен. .
С уважение
инж. Румяна Ялъмова