Интервю с д-р Георги Чалдъков

на Дарина Велчева, експерт по връзки с обществеността, Медицински университет, Варна

 

 

Д-р Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г. в Бургас. Завършва медицина през декември 1966 г. във Варна. От 1970 г. работи в Лаборатория по електронна микроскопия, по-късно наречена Лаборатория по клетъчна биология, която е към Катедрата по анатомия и хистология на Медицински университет – Варна. Д-р Чалдъков е гост-професор в Италия, Сърбия и Япония.

 

Той е първият учен в света, който концептуализира като адипобиология науката за МСФ на адипозната (мастна) тъкан в здраве и болест. През 2014 г. получи отличието „Почетен знак със синя лента“ на Медицински университет – Варна и бе избран за член на International Academy of Cardiovascular Sciences (FIACS).

 

Д-р Чалдъков е главен редактор на международните научни списания Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International. Той е председател на Българско дружество по клетъчна биология и на International Symposium on Adipobiology and Adipopharmacology (ISAA), четвъртият от които ще се проведе на 28-31 октомври 2015 г. в Букурещ.

 

Д-р Чалдъков често изрязява своята гражданска позиция в статии, публикувани в списанието InSpiro, вестник „Компас“ и електронните издания BurgasPlus, Nessebar-news, BurgasNews, EuroChicago.com, Fakel.bg и Литературен  свят. Той е автор на 4 книги с есета.

 

Проф. Чалдъков, зад гърба си имате повече от 50 години научна работа. Как стана така, че тръгнахте именно по пътя на науката и вече толкова години го следвате неотлъчно?

-         Да,  през 2012 г. с финансовата подкрепа на кмета на Бургас публикувах моята автобиографична книга на английски – George 50 Years in Research. Autobiographic Sketch. Любознанието, с което родителите ми са ме дарили и научили, ме свърза с големи учители – д-р Асен Хаджиолов-младши в Катедра по биохимия в София, а от трети курс и с проф. Делчо Желязков и д-р Петко Узунов в Катедрата по фармакология във Варна. Днес съм горд, че имам толкова много талантливи ученици, повечето от които станаха известни учени и лекари, работещи във Варна, Сейнт Луис/Мисури, Гьотинген, Каназава, София, Ню Йорк, Богота, Ню Орлиънс/Луизиана, Кеймбридж, Токио, Атланта/Джорджия, Кьолн. Тук ще спомена някои от тях:  Петър Генев, Таня Тенкова-Хойзер, Крикор Дикранян, Антон Тончев, Данко Георгиев, Коста Костов, Илиян Иванов, Ваня Горанова, Уилям Морено, Ружа Панчева, Уале Сулаймен, Камен Вълчанов, Боряна Попиванова, Юлия Йосифова-Карол, Галя Маринова.

Когато през есента на 1960 г. сте тръгнал за София, за да учите медицина, баща Ви Ви е подарил табелка на син фон с червени калиграфски изписани букви ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК? Отговорът „Да уча, не да пия!” Ви помага да станете добър лекар и учен. Дали сте табелката на сина си, а той ще я предаде на внука Ви. Наричате това „Потокът на гените – перпетуум мобиле на живота“. Кое е най-важното, което децата трябва да научат от родителите си?

 

 

Кое е това, което формира Вас като личност и учен?

-         Родителите, учителите и приятелите. Затова моите досега 5 публикувани книги с есета и учебникът по Клетъчна биология започват така: „Платон се учеше от Сократ, Аристотел – от Платон, Александър Македонски – от Аристотел, Фридрих Ницше – от Ф. М. Достоевски, Карл Юнг – от Зигмунд Фройд, Джордж Паладе – от Алберт Клод, Гюнтер Блобел – от Джордж Паладе, Луиджи Алое – от Рита Леви-Монталчини, Марко Фиоре – от Луиджи Алое, Христо Фотев – от Иван Пейчев, Петя Дубарова – от Христо Фотев… Авторът на тази книга – от родителите, учителите и приятелите си.“

 

А коя според Вас е формулата за здраве?

-         Съвременните здравни доктрини са предиктивна, превантивна и персонална медицина. Накратко, „формулата на здравето“ е здравословен начин на живот (healthy lifestyle). Тя включва здравословното хранене, мозъчна и физическа активност и никакво тютюнопушене. Аз не пуша от 10 години, 40 години бях глупак и пушех. Знаете ли кое е най-доброто средство за отказване от тютюнопушенето – никога да не започваш да пушиш. Същото се отнася и за наркотиците и другите вредни за здравето навици. Важен е и примерът на родителите – не помня баща ми да е пушил, майка ми също. Жена ми не пуши, както и синът ми – така сме го възпитали. Моят внук Никифор, който сега е на 12 години, най-вероятно също няма да стане пушач. В края на краищата българският Езоп – Радой Ралин, отдавна ни предупреди, че „Пушачеството е стаж за импотентност“. Тогава, в началото на 1980-те, написах статия във вестник „Култура“, озаглавена „Радой Ралин е прав!“ Подзаглавието беше: „Тютюнопушене или полова сила, изберете сами“. Много студенти се отказаха от цигарите, много студентки им благодариха за това.

 

Само тази марихуана, дето я пропагандират, да не стане легална, като и другите мании, „тази безцелна булимия, тази оргия на желанията“ (Умберто Еко), проповядвани от неолиберализма, като гей-паради, еднополови бракове… За настъпващата биосоциална криза пиша повече в статията ми “Quo vadis, Homo sapiens? Какво се вижда през Прозореца на Овертон“, публикувана през юли 2015  в електронното издание „Литературен свят“.

 

Някъде бях чела за полезното действие на канабиноидите…

-         Марихуаната е част от неолибералната култура, която според мен, както казах, прави много бели на човека и обществото. Това за канабиноидите и техните рецептори, за които питате, е цяла наука, и трябва да става по лекарско предписание, а не така „либерално“. Като популистките агитация на някои политици за „информираното съгласие“ на родителите относно ваксиниране или не на децата им. Отдавна, през 1750 г., известният английски литературен критик и лексикограф Самюел Джонсън е написал: „Популизмът е последното убежище на негодника.“ Същият, който е изрекъл и мъдростта: „Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото добрата кръчма.“ Но след като си научите уроците, след като си свършите работата – непрестанно съветвам така студените си. Напомням им, както моите родители на мен, „формулата на успеха“: ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК?

В какво се изразява здравословното хранене?

 

-         Може, но научният отговор на този въпрос могат да дадат колегите, които лекуват тези болести – например проф. Темелко Темелков, проф. Александър Хинев, проф. Богомила Маневска, доц. Петър Генев, проф. Надежда Делева, проф. Искрен Коцев, доц. Валерия Калева, доц. Димитър Калев…

 

Напоследък се говори много за персоналната медицина, т.е. лечение според гените на човека.

 

-         Да, тук става въпрос за нещо още по-дълбоко. Откритият неотдавна Център по транслационна медицина и клетъчна терапия в Университетската болница „Света Марина“ във Варна е начинание с висок научно-приложен потенциал и перспективи. Надявам се, че Центърът ще стане locus biomedicus за пренасяне на науката, лекциите, аудиториите до леглото на пациентите, популярното в западните страни bench-to-bedside. Може би и аз ще имам достъп до Центъра и така да осъществя една от мечтите си: транслационна клетъчна биология. Сега тя присъства в моя учебник по клетъчна биология, където водя (лат. ducere, англ. education) студентите от МСФ до БПТ – любознателните знаят какво означават тези съкръщения.

В Центъра ще може да се изследва генетичният профил на човека и така да се прецени дали той е предразположен към дадена болест и дали дадено лекарство ще му подейства или не. Например, сега се знае, че някои от лекарствата за лекуване рака на гърдата действат терапевтично на някои жени, а на други нямат такъв ефект. Друг „транслационен“ пример е трансплантацията на стволови клетки – това клетъчната терапия – тя може да бъде „лекарство по избор“ (drug of choice) при някои болести.:

И още: не е фатално да си предразположен към дадена болест. Фаталното е, ако не ти открият навреме това предразположение и не се започне нужната профилактика и лечение. Това е генетичната част на предиктивната и персонална медицина и съответно – терапия. Един от нейните клонове се нарича  фармакогенетика, която е добре позната на доц. Мария Желязкова – дъщерята на моя учител. За епигенетика на болести питайте д-р Трифон Червенков от Университетската лаборатория по клетъчна имунология.

 

В книгата си „Биология на убежденията“ американският специалист по клетъчна биология Брус Липтън твърди, че не ядрото, а мембраната е „мозъкът“ на клетката, защото именно през нея преминават сигналите от околната среда и в зависимост от тях клетката реагира по определен начин, включително и на ниво генна експресия. Вие какво мислите  по този въпрос?

 

-         В моята Клетъчна биология пише: „Мембраната, ограждаща клетката, е първата супрамолекулна структура, възникнала в хода на клетъчната еволюция. Тя е център на взаимодействията между сигнални и рецепторни молекули, нарича се рецептор-медиирана сигнална трансдукция, тя е сърцевината  на клетъчния живот.“

„Мембраната е „мозъкът“ на клетката“ – може би е хубава метафора, ако е написана, например, от Гюнтер Блобел – създателят на сигналната хипотеза, един от апотеозите в съвременната клетъчна биология. Аз се уча от Джордж Паладе, Кристиан Де Дюв, Рита Леви-Монталчини, Гюнтер Блобел, Джон Хойзер…

 

„Колегата“ Брус Липтън ми напомня за стихотворението „Декларация“ на Константин Павлов, ето част от него:

Пламъкът на всяка дребна истина

не ме привлича.

           Спътници на газените лампи

са мухите.

Аз съм по-суетно насекомо  - 

слънцето е моята свещичка.

 

А може ли да се спре стареенето на клетката?

-         Преди 45-50 години американският учен Леонард Хейфлик откри, че човешките клетки (in vitro, в клетъчна култура) имат ограничен брой на делене, около 50 пъти – нарича се Hayflick limit. След това клетките започват да стареят (англ. senescence). Установи се, че това се дължи на скъсяването на крайните части (теломери) на хромозомите – вижте тази микрография, взета от Wikipedia: теломерите са белите топчета в двата края на всяка от хромозомите, оцветените синьо.

След това – през 2009 г. – Елизабет, Карол и Джак получиха Нобелова награда за теломеразата – ензим, който възстановява теломерите, и клетката да продължава да се дели. Заговори се за „фонтан  на живота“. Но, ако клетъчното делене продължава безконтролно, може да настъпи канцерогенеза – раждане на ракови клетки. Като повечето биологични процеси, и при клетъчното делене и клетъчното стареене, поне засега, трудно може да се контролира деликатният баланс на здраве и болест. Клетъчната биология е саморегулираща се, сравнително стабилна, но и нежна, понякога, романтична материя. Каква по-голяма провокация за любознанието! – на студентите и преподавателите. Забележете: Карол Грейдър – една от нобелистите за теломеразата – е родена през 1961 г. в Сан Диего, Калифорния – ако бях там, щеше да бъде моя студентка. Тя става професор в Медицинския факултет на Университета Джон Хопкинс в Балтимор през 1997 г., тоест на 36 годишна възраст – явление, което много рядко се случва в биомедицината в България – Антон Тончев и Дроздстой Стоянов са единствените примери, избрани за професори под 40 години, които аз зная.

           И още: това, което казах за calorie restriction-Sir-sirtuins, изследвани настойчиво от David Sinclair, Mark Mattson и други учени, се отнася и за биологията на възрастта – нарича се aging science. Съответно има Journal of Aging Science и National Institute on Aging Research в САЩ, именно там работи Mark Mattson. Но за сега „Фонтанът на младостта“ е само в картината на немския художник Лукас Кранах, нарисувана през 1546 г. И в моята статия „Хормеза, резвератрол и фонтан на младостта“, публикувана в InSpiro през 2008 г.

Позволете ми да приключа (не да „финализирам“ – така говорят политици, журналисти и други „неблагородници“, по-известни като „сноби“) тази биохронологична тема с един стих на големия румънския поет Лучиан Блага:

Детето се смее: Играта е моята мъдрост и моята любов.

Младият човек казва: Любовта е моята мъдрост и моята игра.

Старият човек прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра.

 

Вие сте в редакционната колегия на редица научни списания, сред които е изданието Inspiro. Подходът на съчетаване на науката и изкуството вие използвате и в учебника „Клетъчна биология“, в който обяснявате сложния свят на клетката с примери, любопитни факти, исторически и художествени препратки. Да се учи клетъчна биология по този начин определено е интересно.

-         Да, това, както и въображението и асоциативното мислене, са съществена част от моята дидактика. „Въображението е по-важно от знанието, защото знанието е ограничено.“ – казва Алберт Айнщайн. Поетите превръщат въображението в метафори, учените – в хипотези и концепции, в знания.  Ф.М. Достоевски, Пейо Яворов, Христо Фотев и Константин Павлов ми дадоха повече от Джордж Паладе, Алберт Клод, Рита Леви-Монталчини и Гюнтер Блобел (големи учени, Нобелисти). Това е перифраза на великата мисъл на Айнщайн: „Достоевски ми даде повече от Гаус.“

Искам студентите да познават: Малкият принц на Екзюпери, Мечо Пух на Алън  Милн, Алиса на Луис Карол, Ние врабчетата на Йордан Радичков, Дон Кихот на Сервантес, Престъпление и наказание на Достоевски, Зорба гъркът на Никос Казандзакис, Няма такава книга на (д-р) Людмил Станев. Да познават и режисьорът Крикор Азарян, ето една от мъдрите му мисли: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг“.

Това е урок по морална философия, трогателен глас от „интимната акустика на човешката душа“ – и такива уроци преподавам на студентите. И ги съветвам, че за тях повече ще научат от лекциите на  философа на нашия университет – Александър Стойчев.

Това е урок по морална философия, трогателен глас от „интимната акустика на човешката душа“ – и такива уроци преподавам на студентите. И ги съветвам, че за тях повече ще научат от лекциите на  философа на нашия университет – Александър Стойчев.

Имате ли си любим стих от Христо Фотев?

-         Всички стихове на Фотев са ми любими… Сега ще изрека част от „Бях на самия връх…“:

Бях на самия връх на мойта младост.

Бях див, несъразмерен и красив.

Обичах те без милост аз – със ярост -

и се учудвам, че останах жив.

 

И завършва: И съжалявам, че останах жив.

И Христо Фотев обичаше да рецитира това си стихотворение.

 

И още:

Сърцето ми бе в свойта първа сила.

Не беше бившо то както сега.

На всички пролети събрало хлорофила

се пръсна то – позеленя снега.

 

Напомня на Лорка, нали:

По залез златното момиче

се къпеше сама в реката

и ставаше водата златна.

 

А вас какво Ви вдъхновява?

-         Неизвестното в биомедицинската наука. Хубавият стих, рисунка, мелодия… И чаровните жени, и хубавото вино,  разбира се!

 

-         Проф. Михаил Давидов от Медицинския университет в Хамбург определя учебника ви „Клетъчна биология“ като чудесно произведение с оригинален замисъл и перфектно изпълнение. Вярвате ли, че той ще помогне на бъдещите и на настоящите лекари да станат по-добри специалисти?
      – Да, надявам се да е полезен за знанията и, по-важно, за начина на мислене на любознателните студенти, преподаватели, докторанти, лекари и биолози. Моят учебник е написан in-depth и е желателно да се чете in-depth, ако иска читателят да се сдобие с in-depth знания в клетъчната и матриксна биология и нейното значение за разбирането на болести, превенция, терапия. Хайде, сетете се пак за Емили Дикинсън…

 

Вие сте гост-професор на университети в Италия, Сърбия и Япония. Може ли да се каже, че българските студенти са сред най-любознателните?
       – Любознателни и талантливи хора има във всички страни. Страните, в които има грижи, стимули и признателност за любознанието и таланта, имат прогрес, добро здраве и качество на живот. Тревожи ме обаче свръхлибералната доктрина (не само в икономиката) и глобализацията, американизацията и други вариации на тази тема. Тревожи ме уязвимостта ни от действията на най-вредната човешка симбиоза, тази на талантливата аморалност, на „устойчивата аморалност“, както я нарича Достоевски. Все пак, той изразява убеждението си, че „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората. А, между другото, това е толкова просто: в един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди!“ Дано и в България!

 

Над какво работите в момента?

-         Английското издание на моята „Клетъчна биология“, което ще се нарича “Principles of Cell Biology”, и организирането на 4^th ISAA през октомври в Букурещ.

 

Има ли въпрос, на който нямате отговор?

-         На много въпроси нямам отговори – това е сериозният ми отговор. Сега и един шеговит въпрос, на който нямам отговор: „Човек като се научи да кара колело, може да прави това завинаги. Тогава защо като се научи да познава жените, не може да ги познава завинаги?“ Д-р Вълчо Йорданов – фармаколог, психиатър и психоаналитик – може би знае отговора на този важен въпрос.

Вашето послание към нашите бъдещи студенти.

-         Посланието ми към настоящите и бъдещите студенти е: Бъдете здрави и любознателни! Бъдете истински BHF. Обичайте се – взаимно и завинаги!  Уважавайте родителите, пациентите и учителите си. Спазвайтe Десетте Божии заповеди и Хипократовата клетва.

-         На посланието се подписвам:

Искрено ваш,