Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция
Още по темата
На 18 юли се навършват 178 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Той е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил Иванов Кунчев му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му.
Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде
бързо манастирът става тесен за него.
Както пише писателят Иван Вазов за него: “Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!”.
И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия. Там той се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
И
Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция.
Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация.
Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че “Нашето дело зависи от нашите собствени усилия”.
Турците го търсят непрекъснато, но той постоянно успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер – “Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее”.
Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч и е съден в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него.
Обесен “там близо край град София” на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но
някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.
Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.
“Нашата работа зависи от нашите собствени усилия”, “Народната работа стои над всичко”,
“Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва”,
“Времето е в нас и ние сме във времето”, “Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си”. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски.