Представители на държавата начело с премиера Бойко Борисов все по-често се изкушават да коментират колко много пари дава държавата за здравеопазване, а те все не стигат. Както винаги, най-красноречив е министър-председателят, който заяви, че e готов „да отреже от магистралите само и само гражданите да са доволни от здравеопазването“. Всъщност обаче значимият дял на парите за здравеопазване идва от здравни вноски.

В последните години държавата системно абдикира от здравеопазването, прехвърляйки редица свои отговорности на НЗОК, докато накрая цялата зле уредена и източвана система легна на плещите на работещите хора, които съвестно си плащат здравните осигуровки.

Тоест, не държавата дава много пари, които лошата здравна система поглъща и хората са недоволни, както твърди премиерът, а хората дават много пари, които потъват в зле уредената от държавата здравна система и това провокира недоволството.

Държавата освен това от години се слави като некоректен платец на здравни вноски, тъй като за осигуряваните от нея деца, пенсионери и социално слаби плаща вноски върху минимални суми, а наскоро си постави амбициозната цел да започне да ги осигурява адекватно…обаче след 10 години. Това доста разтеглено във времето обещание за коректност беше защитено от здравния министър Петър Москов като „ясен и гарантиран държавен ангажимент“. Далеч по-критичен Москов бе към неплащащите здравни вноски хора, поучавайки ги да спестят за три дни от кафе и цигари, а защо не и от дневната си доза ракия, за да си покрият задълженията.

Затова е и спорно дали държавата трябва да има превес в надзора на здравната каса, както настоява здравният министър, а премиерът нареди на депутатите от ГЕРБ да го подкрепят. За всички е ясно, че и сега, с малки изключения, държавата обикновено е успявала да наложи волята си в надзора на НЗОК. Все пак не е лошо и някой да може да я възпира, когато реши да се разпорежда еднолично и по спорен начин с над 3 млрд. лева от здравни вноски.

Поемането на непосилна финансова тежест от здравната каса става особено отчетливо през 2011 година, в първия мандат на Борисов, когато министър на финансите бе Симеон Дянков. Тогава започна драстично намаляване на бюджета на здравното министерство и прехвърляне на държавни дотогава отговорности като онкомедикаменти, препарати за хемодиализа, интензивни грижи и др. в НЗОК. Или иначе казано – държавата прехвърли повече финансова тежест на здравно осигурените.

Деца, майки, хора с хронични заболявания, онкоболни, хора с редки болести, които системно биват изтъквани като грандиозен държавен приоритет, разчитат изцяло на финансираните със здравни вноски дейности, т.е. на солидарността между осигурените.

Всичко това, съпроводено с разкриването на нови и нови болници, въвеждането на нова високотехнологична апаратура, поглъщаща огромен ресурс, включването в позитивния списък на все повече скъпи медикаменти, очаквано се оказа непосилна тежест за бюджета на здравната каса. А тя междувременно остана и без трупания си години наред резерв от 1.4 млрд. лева, на който държавата сложи ръка, отново в първия мандат на Борисов.

И всичко това на фона на отчаяно нуждаеща се от реформа система, в която милиони левове изтичат неефективно и касата бива системно източвана.

Оттогава започнаха и дефицитите в системата, които в края на годината биват покривани от държавния бюджет. И в това няма нищо изненадващо – парите, които държавата реши да спести, прехвърляйки свои отговорности на здравната каса, в крайна сметка трябва да дойдат отнякъде.

Когато в края на миналата година представители на бизнеса, синдикати и експерти предупреждаваха, че бюджетът на здравната каса за 2015 година също е обречен изначално на дефицит, здравният министър Петър Москов твърдеше, че предлаганите от него реформи ще дадат резултат и разходите на НЗОК ще бъдат ограничени. Това може да се случи в бъдеще, но към днешна дата никоя от предлаганите от него мерки все още не е факт. Едва ли някой е очаквал, че сложни и противоречиви реформи, отлагани с години, могат да бъдат гласувани набързо и приложени незабавно. Затова керванът си върви по старому, болниците харчат с нарастващи темпове и никой не се впечатлява от закани като „Купонът свърши“, защото нищо реално не е предприето, за да бъдат спрени.

В същото време политиците игнорират призивите на управителя на здравната каса да има повече правомощия за контрол.

Докато не бъдат реално спрени течовете в системата, не се намали броят на болниците, финансирани от НЗОК, и не се предприемат реални стъпки за ограничаване на лекарствените разходи, касата няма как да смогва да плаща всичко без да генерира дефицит. Похвално е, че всичко това е залегнало в плана за реформи на министър Москов, но докато не стане факт, здравната каса е обречена да изнемогва.

Вината й за дефицитите е несъизмерима с тази на правителства и законодатели, които я докараха дотук.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.