Дори прасетата не ядат всичко,само защото им го сипват безплатно

   Стане ли дума за реклама в безплатен вестник,по-голямата част от рекламодателите изтъкват: “Щом един вестник не се купува,а се раздава безплатно,значи е несериозен”.Това мнение се масовизира,особено в периода на предизборни кампании.Предизборната обстановка в Несебър не прави изключение.От няколко дни,заедно с безадресния от година и нещо безплатник “Вашият глас”,тук-там из сергийно-щандовата мрежа

се появи изчезналия

“Несебър днес”,също без адрес на издателя си. 

     Разбира се “както за всеки влак си има пътници”,така и всяко издание си има своята аудитория.Така че никой не може да попречи на  почитателите на безплатните издания да се гордеят,че са верни на Голямата идея-да получават даром един или повече вестника,което включва некупуване на платения.Дали е така,е трудно да се каже еднозначно,но изглежда логично-защо да се плаща след като може на аванта.Нали се приема,че авантата е чиста печалба.Дори прасетата обаче не ядат всичко,само защото им го сипват безплатно.

       Да ти дам и един безплатен вестник,това ми предложиха през седмицата в един от павилионите за продажба на вестници на несебърска улица.И друг път са ми предлагали,въпреки че знаят за отношението ми към безплатните вестници.Взех го.

        Както и очаквах изданието

беше пълно с нападки

към няколко известни несебърски личности и институции,нападки произтичащи от напълно измитирани факти.Поредната проява на журналистическа недобросъвестност.В такива случаи /и без да е журналист/ човек си задава въпроса,кой и какъв е този автор,който си измисля всевъзможни недостоверни факти само и само да се направи на интересен в писанията си.А в случая става въпрос само за имитиране на факти от началото до края,при това с претенцията за достоверност.

    Подобни случаи се отнасят до журналистическата етика.И не от днес,и от вчера.Те имат своята проекция и в бъдещия ден.Още на времето през 1923 година Йосиф Хербст пише,че в София /и не само там/ е всекидневие под

всеки очевиден вол

/издател/ да се търси “доказано” теле-вестник.Близо 90 години след това ситуацията се повтаря.Едва ли не всеки новобогаташ иска да издава вестник,при това без някой да се интересува за произхода на парите,харчени за това съвременно скъпоструващо удоволствие.Това бие на очи от пръв поглед,когато в едно или друго издание няма рекламни карета,или се мяркат две три-за парлама.Разбира се,че през медиите се перат и пари.Това не засяга пряко читателя,но би трябвало да предизвиква интереса на компетентните органи.

    Във времето на свободното слово в което живеем вече повече от 20 години,

трябва да приемем,че съществува едно безспорно изначално неравенство.

Този който под някаква форма разполага

с трибуна-без значение

дали печатна,радио или телевизионна-твърде лесно и безконтролно злоупотребява.

Стига да няма задръжки,да го движи първата сигнална система на новобогаташа от обществения модел на днешното време.

    Подобни казуси не са от компетенцията на журналистическата етика,тъй като нито “вола”, нито “телето”

са журналисти.Напротив,те не принадлежат на журналистическата гилдия и ежечасно,ежедневно и ежеседмично раждат и пораждат чисто човешка  недобросъвестност.Няма кой да им потърси отговорност.А колкото до съдбата на всеки един безплатен предизборен вестник,тя не може да бъде друга,освен-на хартиен спам,който ще продължи да замърсява информационното пространство по време на изборния процес.