Д-р Георги Чалдъков

 Рисунка:Христо Комарницки,в.“Сега“

Защо тези, които сричат, лъжат и крадат, управ­ляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика? И докога ще действа „Министерството на истината“ от „1984“ на Джордж Оруел, в което „Невежеството е сила“?

На китайския „корен“ и „книга“ се изписват с едни и същи знаци, защото китайците вярват, че корените на знание­то са в книгите. Китай има най-високия процент на увеличаване на финанси­рането за научни изследвания – с 15 % през 2013 в сравнение с 2012 г. В Германия, Япония и Южна Корея това увеличение е 5 %, докато Канада и САЩ имат намаление съответно с 3 % и 5 % (вижте приложената Фигура 1). Така е, защото водещите политици в  тези страни се различават позитивно от водещите политици в други страни. Напремер, преми­ерът Ху Цзинтао често произ­насяше посланието „Да възродим науката“. Chinese Science on the Move – написа американското списание Science (7 декември 2007).

Ние как да сме „Напред! Науката е слънце“ с такъв министър на образованието и науката* – и с такъв президент, който в обръщението си към народа жонглираше с евроатлантически клишета и с подкрепа на програмата за саниране на жилища. И въобще нямаше акцент върху българското образование и наука, върху онова Scientific R&D Spending, посочено на Фигура 1.

Докато президентът Обама в своята едночасова оратория за Състоянието на САЩ (State of the Union), произнесена вечерта на 20 януари 2015 г., отдели време да предложи Инициатива за прецизна медицина (Precision Medicine Initiative). „Аз искам страна, която премахва замърсяването и картографира човешкия геном и така да се роди една нова ера в медицината, която да прави точното лекуване в точното време“ – казва Обама. И продължи: „За да ни доведе по-близо до възможността да се лекуват болести като рак и диабет – и да дадем достъп на всички до персонализирана информация, необоходима ни, за да бъдем по-здрави – ние и нашите семейства.“

И големият наш генетик професор Иво Кременски говори за инциативата на президента Обама пред двама българския телевизионни журналисти, но те се надпреварваха да не го разбират. Такова разминаване между телевизионни водещи и техни ерудирани гости е често явление в нашите екрани.

Разминаване понякога има и между самите гости – например, неврохирургът  д-р Емануил Найденов от Гражданската инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване” изказа пред очите на двама професори-хирурзи критичните си съмнения в стойността на изборите за професори и доценти. И запита професорите кака така само с 1–2 (една – две) научни публикации в реномирани международни списани са станали професори? И O tempora, o mores! – един от професорите отговори нещо като „Какво като нямаме публикации, ние сме добри хирурзи.“ Младата инициатива настоява също така да бъде проверен избора за доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски” на д-р Лъчезар Иванов.**

Всичко човешко е резултат на генетика и меметика – каза снощи младият колега д-р Трифон Червенков по време на лекцията си „Еволюция и канцер“. Гените са молекули на ДНК, в които е кодирана биологична информация, която се унаследява.*** Мемите (гр. mimemе, mimetismos – имитиране) са репликатори на културна информация, която се „имитира“, научава.  И в двата случая, особено  при мемите,  разликата – според това кой колко и какво е „имитирал” – може да бъде много голяма.

„И в това е цялата разлика”, както е забелязал американският поет Робърт Фрост, роден на днешния ден – 26 март – преди 141 години в Сан Франциско, Калифорния.

Два разделени пътя в гората, и аз -

                                                        Аз по-запустелия път си избрах,

                                                        И в това е цялата разлика.

                                                                                         Робърт Фрост

                                                                           „Пътят, който не поех”

_____________________________________________________________

*За него писах в „Академични  размисли за образованието“, публикувани през март 2015 г. в електронното списание „Литературен свят“. А за професорите и доцентите – в „Професорите на Леонардо Фибоначи“, публикувани във „Факел“.

**За генът Лъчко пише в есето „Нокаутиране на политици“, страница 38-40 в книгата ми „Любомъдри читателю“, публикувана през 2013 г.

*** През 1990 г. Националните институти по здраве на САЩ вложиха 3 милиарда долара за 15 години за проекта „Човешки геном“, който разкри наличието на около 25 000 гена, които кодират синтеза на повече от 100 000 протеина. В Дарвиновата еволюция вариациите и мутации­те на гените са водещи явления – сега се работи  по проекта „Човеш­ки вариом“. Single Nucleotide Polymorphism (SNP, произнася се „снип“) оз­начава вариации в подредбата на една от 4-те „букви“ на ДНК – те водят до нова подредба на аминокиселините в молекулата на даден протеин – така човек може да се разболее от атероск­лероза, хипертония, диабет, канцер и други болести. От философски аспект „снип“ показва, че в ДНК и ражда­щите се от нея протеини е кодирано сакралното значение на присъствието на цялото във всяка негова част – великото значение на индивидуалността – така One man is a society на Ралф Емерсън може да бъде изписано като „един снип е една болест“.  За това откритие генетиците Андрю Файър и Крейг Мело получиха Нобеловата награда за 2006 г. А Инициатива за прецизна медицина на президента Обама осигури 215 милиона долара от бюджеда на САЩ за 2016 г. за картографиране на грешките в словореда на гените.

    Колко прецизен е геният на Йордан Радичков, написал “Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”