Още по темата

• Екоминистърът: Обстановката в страната се нормализира
  Преди 1 час
• Облачно и дъждовно ще е времето в следващите дни
  Преди 16 часа
• Бавно възстановяване след снега в Родопите
  Преди 17 часа
• Продължава снежната блокада в Кърджали и Смолян
  Преди 1 ден

Най-голяма е снежната покривка в местността Рожен в планината Родопи и тя е 159 сантиметра – това показват данните от синоптичните станции на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

Информацията съобщи Анастасия Кирилова – синоптик в НИМХ-БАН, в коментар за обилните снеговалежи у нас от миналата седмица. По думите ѝ

причина за тези големи валежи от сняг е средиземноморски циклон, южно от Балканския полуостров.

В Чепеларе, където има планинска станция на НИМХ-БАН, валежът е бил предимно от сняг, а дебелината на снежната покривка е 66 сантиметра, каза Кирилова. Тя отбеляза, че по планинските върхове снегът не се е топил и на връх Ботев е 131 сантиметра, а на Черни връх – снежната покривка е 98 сантиметра.

От големите снеговалежи в края на миналата седмица – най-значителни бяха валежите в Южна България, обобщи метеорологът. За наличие на големи преспи от сняг в отделни части в страната Анастасия Кирилова обясни, че когато снеговалежът е придружен от силен вятър, снежната покривка не е равномерна.

Тогава се образуват т. нар. преспи и навявания, които могат да достигнат на определени места над два метра, каза синоптикът.

Снегът през март е тежък и мокър, и затова той се натрупва,

допълни Анастасия Кирилова.

Тя отбеляза, че затова на отделни места в страната тежкият сняг е счупил клони на дървета, а жиците на електропроводи са се скъсали заради натрупаното голямо количество сняг върху тях.

Данни от НИМХ-БАН за валежите от 5 до 10 март

В Хасково сумарното количество на валежа от вечерта на 5 март до сутринта на 10 март е 130 литра на квадратен метър, в Кърджали – 133 литра на квадратен метър, в местността Рожен в Родопите е 142 литра на квадратен метър, в Пазарджик – 100 литра на квадратен метър, в Чирпан – 96 литра на квадратен метър, съобщи Анастасия Кирилова.

Тя добави, че в Северна България валежите са били между 30 и 50 литра на квадратен метър, като най-малко е сумарното количество на валежите за тази валежна обстановка – по планинските върхове, където са между 10 и 20 литра на квадратен метър.

Единствено на връх Мусала валежите са 77 литра на квадратен метър. Литра на квадратен метър е мерната единица за количеството на валежа, но на някои места в страната за този период от март е валяло само дъжд, на други – сняг, а на отделни места е валяло дъжд и сняг, обобщи метеорологът.

Има места в страната, в които изобщо няма сняг – в Североизточна България, по Черноморието и в източната част на Горнотракийската низина,

каза Анастасия Кирилова.

Попитана дали е обичайно по това време на годината, когато мислим, че зимата почти е преминала и наближава пролетта, да вали толкова много сняг, синоптикът коментира, че „ние, българите, сме разглезени от миналата зима, която беше топла и безснежна“.

Валежите през този март са повече отколкото трябва да бъдат, даже на повече места в страната превишават и месечните норми, но такива неща се случват и не е необичайно, заяви синоптикът.

Статистика на НИМХ-БАН за силни валежи през март през годините

През март 1909 г. е имало два пъти повече валежи от нормата, припомни Анастасия Кирилова статистически данни на НИМХ-БАН от минали години за силни валежи от сняг и дъжд в България през март.

В Костенец валежите за март 1909 г. са били 168 литра на квадратен метър, в Петрохан – 146 литра на квадратен метър, във Враца – 140 литра на квадратен метър. В края на март 1919 г. е имало поройни дъждове и заедно с топенето на снега някои реки са излезли от коритата си.

На 18 март 1925 г. снежната покривка в София е достигнала 50 сантиметра.

Между 10 и 20 март на 1928 г. в Северозападна България се е образувала дебела снежна покривка. Тогава в Чипровци снегът е бил 58 сантиметра, в Берковица – 62 сантиметра, на Петрохан – 138 сантиметра. Това са напълно съизмерими количества сняг със сегашните, които наваляха през този март, коментира Кирилова.

Тя припомни, че през март 1973 г. е имало снежна покривка в Северна България от 30-40 сантиметра, а в Силистра, Русе и Кубрат – до 60-80 сантиметра. Имало е затрупани пътища от сняг, а армията се е включила, за да помогне за нормализирането на обстановката.

През 1992 г. на 19 март, вследствие на интензивни снеговалежи, в Тутраканска, в Дуловска и в Ситовска община снежната покривка е достигнала 35-40 сантиметра. Тогава заради силни ветрове са били затворени пътища, имало е и прекъснати електропроводи. През 2011 г. в София също имаше много сняг, припомни метеорологът.

Сегашният март се очертава по-студен от миналогодишния

Според месечната прогноза на НИМХ-БАН около 16 и 20 март се очаква да има превалявания, но тези превалявания около 16 март, „са се изтеглили“ засега за 14 и 15 март, каза Анастасия Кирилова.

Попитана дали до края на март може да се очакват отново такива големи снеговалежи, Кирилова отбеляза, че

интензивността на валежите може да се конкретизира в краткосрочната прогноза.

Засега, в дългосрочен план, за повече от седмица напред или за повече от пет дни, може да се очакват превалявания, да има дни с валежи. Тези валежи ще са от сняг, но и от дъжд, като по високите полета и в Предбалкана ще има и снегове до края на март.

Засега този март се очертава по-студен от нормите, с по-ниски температури, а в сравнение с миналогодишния март – също е по-студен, коментира метеорологът.