Надежда Нейнски
Убийството на Борис Немцов е ярка политическа провокация. Така го нарече дори самият Путин, върху когото според мнозина от нас легнаха основателни подозрения за разправа с политически противници. Безспорно обаче смисълът, който влагат коментаторите от двете страни е съвършено различен.
Единият прочит на провокацията е този на приближените на Путин. Те отправят познатото внушение за заплаха „отвън“ от държави, заинтересовани от „дестабилизацията“ на Русия. И то, според тях, в период, когато Путин е направил „неимоверни“ усилия за налагането на примирието сред руските сепаратисти. Кой, питат те, има интерес от тази провокация? И естествено си отговарят, враждебният Запад.
Трябва да признаем, че за облъчваните с години от съветската пропаганда тази теория изглежда правдоподобна. Именно на това разчита властта на Путин. Така пред „заплахата отвън“ той за пореден път консолидира своите поддръжници. Стар, добре изпитан прийом. А сред политическите си опоненти всява страх, че никой не трябва да се чувства сигурен, когато е срещу властта – рано или късно някой ще му затвори устата. След като един бивш вицепремиер, популярен политик и богат човек може да бъде застрелян като куче в центъра на Москва, значи ръката на възмездието може да застигне всеки и да го подреди след Литвиненко, Ходорковски, Политковская, а от вчера и Немцов.
А Западът?
Западът ще приеме версията, която органите на властта ще предложат. Защото Западът няма нито механизмите, нито доказателствата, за да изгражда своя версия. А и в свободния свят всеки е невинен до доказване на противното. Путин много добре знае това и се възползва от него. На демократичните правила и норми той безкомпромисно противопоставя авторитарни хватки. Така в очите на обикновения и несвикнал на демокрация човек Западът изглежда слаб и колеблив. Това е и истинската цел на Путин- да представи демократичния и цивилизован свят като безсилен пред „здравата ръка“ и да отслаби всяко желание за съпротива.
Другият прочит на провокацията е истината, която се съдържа и в последното интервю на Борис Немцов. В него той казва, че Путин не се страхува от намеса отвън, той се страхува от своя собствен народ. Затова всичко, което прави е да държи този народ в страх и подчинение. Прави са обаче онези, които твърдят, че Русия не е случайна страна. Въпреки трагичната си съдба и непрестанни репресии, в нея живеят изключително светли и будни умове, интелигенция, на която може да завидят не малко държави по света. Макар и малобройна на фона на манипулираното и държано в страх мнозинство, тази интелигенция ревностно пази светлината на прогреса и няма съмнение, че един ден от него ще лумне огън. И това няма да има нищо общо нито с Европа, нито със САЩ. Битката за свобода и демокрация не е патент на никого и е дълбоко вкоренено чувство у всеки човек. Тези светли умове винаги имат нужда от знаме. Немцов е точно такова знаме. Не случайно, приживе той каза, че се страхува, че Путин може да го убие. Не, не лично, както мнозина ще ми реагират. Да го убие путиновщината, агресията, омразата към правото да си свободен, омразата към правото да мислиш, да задаваш въпроси. Да си човек.
Loading ...
