Снимка: Информационна агенция „Фокус“

В резултат на масовото убийство в сряда в Париж, европейски чиновници по сигурността са отново преразглеждат планове за противодействие на това, което виждат като все по-голяма джихадистка заплаха и какво да се прави с младите недоволните мюсюлмани, завръщащи се от сражения в Близкия изток или радикализирани чрез Интернет от борещи се там въоръжени групировки.

Те предупреждават, че няма такова нещо като абсолютна сигурност.

Докато продължава масираното издирване на двамата заподозрени – френските алжирци Шериф и Саид Куаши – вече бяха зададени по-важните въпроси за това как нападението успя да се случи, въпреки енергичното разузнаване и системата за наблюдение във Франция.

Министър-председателят на Франция Манюел Валс заяви пред репортери в сряда във френската столица, че дори и с добри разузнавателни служби има „не нулев риск.“ Той също така подчерта, че няколко терористични заговора са били осуетени през последните месеци.

Тревожното е за длъжностните лица и анализаторите на сигурността е как братята Куаши успяват да си осигури автоматични оръжия, а вероятно и гранатомет, и да планират нападението, без да задейства превантивни действия от френските власти.

И двамата заподозрени имат добре известно минало на активисти, започващо поне от 2005г. Шериф е бил осъден през 2008 г. по дело, свързано с набиране на бойци срещу американците в Ирак, излежавайки 18 месеца лишаване от свобода от тригодишната присъда. И през 2010 г. той бе арестуван отново – въпреки че няма обвинения – за предполагаемо участие в провалил се заговор за бягство от френски затвор на алжирски ислямисти, според вестник Le Monde.

Анализаторите се питат, ако френското разузнаване не може да спре известни екстремисти от провеждане на кръвопролитни нападения, как може властите да се надяват да се справят със заплахите от тези, които все още не са известни?

Според Клод Моник, директор на Европейски стратегически и разузнавателен център, неотложна задача ще бъде да се установи дали нападателите, показали опит с оръжията и тактиката си, са били обучени в чужбина. „Подозирам, че те са имали обучение на друго място, но разследването ще трябва да установи тези подробности“, каза той.

Ако се окаже, че двамата са пътували до Близкия изток, сигналът за тревога ще бие дори още по-силно.

Около 1000 френски бойци или са оставени да се борят за джихадистки групировки в Сирия или вече са се върнали. Най-малко 3000 европейци се смята, че са станали доброволци в борбата с ислямските групировки в Сирия.

През лятото европейските министри по сигурността приеха план за преодоляване на заплахата за сигурността, произтичаща от тези бойци за родните им страни.

Някои от мерките не са известни, но са насочени към идентифициране на бойците вече в Сирия и тези, които е вероятно да привлече. Планът включва по-широки процедури за споделяне на разузнавателна информация между страните от Европейския съюз, според координатора на ЕС за борба с тероризма Жил де Керков.

На пресконференция за представяне на плана за действие, той каза, че не всички от завръщащите се „възнамеряват да извършват нападения, но някои от тях ще го направят.“

През ноември министрите на сигурността на ЕС отново се срещнаха, за да обсъдят затягане проверките за сигурност по границите си и споделянето на досиетата на пътниците. Но европейските правила за право на личен живот и възраженията на Европейския парламент забавят някои от мерките за надзор. Властите по сигурността казват, че е необходимо бързо да се изиска всички авиокомпании да включва данни за пътниците в цифрова система, която позволява на европейските разузнавателни агенции да знаят името на всеки човек, който влиза, оставя или пресича ЕС.

Европейската комисия ще представи нови предложения за борба с тероризма в следващите няколко седмици, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в четвъртък. „От опит знам, че човек не трябва да реагира на момента за такива събития, като се има предвид рискът от това да стори твърде много или твърде малко,“ каза той. Но той отбеляза, че са необходими допълнителни мерки.

Страните-членки на ЕС са затегнали своите собствени национални закони за борба с тероризма. В опит да ограничат притока на френските бойци към Сирия, френското правителство въведе законодателство преди няколко месеца, което прави по-лесно задържането на заподозрените по летищата и конфискуването на паспортите им.

Европейските правителства са увеличили своите разузнавателни усилия, като работят с мюсюлманските общности и ръководителите на джамии, за да се обезкуражат новобранците от заминаване, и чрез наблюдение на социалните мрежи, в опит да се идентифицират тези, които са отишли да се присъединят към екстремистите в Близкия изток.

Европейските лидери и техните съветници също си задават въпроса какво да се прави с бойци, които са се завърнали от Близкия изток. В случай, че бъде арестуван и съден за борба в чужда война, има ли налични закони да направят това? Дали е по-добре да се следят завърналите се, вместо да рискуват допълнително радикализиране в затвора? Трябва ли завърналите се да се принудят да минават през програми за дерадикализация? Нито една от отделните държави в ЕС не е намерила отговори на тези въпроси, така консенсусът в ЕС е все още далече.