В деня за почит към „Св. Никола” празнуват всички моряци, рибари, пристанищни работници – всички, за които морето е съдба, както и тези, на които е отредено да носят това божествено име.
Честит празник, именници!
През Средновековието религиозните вярвания на хората свързани с морето са били смесица от вяра и народни предания. Особен интерес представляват различните традиции свързани както с пускането на кораба на море, така и по време на неговите плавания. При пускането на кораба поставяли кръст на задната или предната му част. Определено място са имали и иконите, специално поставени над леглото в кабината на капитана и при руля.
За да мине добре пътуването някои моряци са гравирали желанията си върху скала на брега, като например: „Господи, пази ни (екипажа)”. Същевременно моряците при излизане в морето са записвали определени псалми на хартия, която са поставяли на дъното на кораба, а понякога по време на буря са хвърляли в морето хляб и други хранителни продукти. Някои от традициите са съхранени и до днес.
Икона на „Св. Фока“
Според изворите покровител на моряците във Византия е бил „Св. Фока”, родом от гр. Синоп. Името му се споменава още по време на гоненията на християните.
В Синаксара на „Св. Фока” се разказва за чудесата му извършени още в детска възраст, през целия живот и след смъртта му. Още като дете изгонил демоните настанили се в един кораб и е предотвратил корабокрушение. В хвалебственото слово за светеца епископът на гр. Амасия ( в Мала Азия) Астериос описва подробно покровителството му по време на пътуванията в морето.
Несебърска икона на „Св. Никола“ от средата на ХIII в.
По-късно тези традиции се предават на „Св. Никола”, родом от гр. Патара, област Ликия, югозападна Мала Азия. Той е бил архиепископ на гр. Мир в същата тази област, където се осъществявало голямото поклонение към светеца. За изразяване почитта към „Чудотвореца” са допринесли особено моряците, които с корабите си са акостирали в пристанището на гр. Мир.
В Синаксара на светеца са описани сцени от живота му и извършените чудеса. Особен интерес представлява описанието за спазването на църковните канони от светеца още като бебе, което „ със строго спазване постите в сряда и петък е сукало само след залез слънце”, т.е. още в тази възраст е изявена божията привързаност.
Чудесата на „Св. Никола” са свързани преди всичко с морето. Едно от тях представлява пътешествието на светеца с кораб отправен на поклонение към Светите места. Разказът е толкова подробен, като че ли ни прави съучастници в действието: „Както корабът плава в спокойното море, изведнъж задуха силен вятър, завихри се голяма буря, за появата на която светецът, осведомен на сън, е предупредил пътниците. Настъпва суматоха сред екипажа и пътниците, които са били в очакване на корабокрушение.
Тогава „Св. Никола” коленичейки отправя горещи молби към Господ и чудото става: ветровете утихват, а морето се успокоява. В този момент един моряк се подхлъзва, пада от корабната мачта в морето. И отново благодарение на горещите молби към Господ светецът възкресил удавилия се моряк.” С това пътешествие е свързана и класическата сцена в християнската агиография: изображението на светеца по време на буря в морето.
Чудесата на светеца са много: спасил семейството на разорения богаташ с трите дъщери, спасил от смърт невинни граждани от област Ликия, както и такива от Константинопол (Истанбул) и други – изпаднали в беда моряци по време на буря. Целият живот на светеца бил изпълнен с любов и благотворителност. И не случайно името му в превод от гръцки език означава „побеждавам народа” („нико” – глаг. побеждавам, а „лаос” – народ ), т.е. „печеля сърцата на хората”, но и народът побеждава имайки помощта на светеца.
Паметта на светеца се почита на 6ти декември както от православни така и от католици. След „заспиването” (смъртта) му той е назован с епитета „мировлитис” ( произлизащ от съществителното „миро”) заради „светото миро”, което изтича от мощите на светеца, първоначално положени в гр. Мир. През 1087 г. моряци пренасят мощите в базиликата „Св. Стефан” в гр. Бари, Италия. Тук „по време на светата литургия от мощите на светеца започнало да се отделя толкова много „свето миро”, че християните го събирали в съдове като го ползвали за лечение при различни болести”.
Когато през 1953 г. се предприема консервация и реставрация на този храм, тогава се създава благоприятна възможност за антропологично изследване на светите мощи, както и биохимично изследване на течността „свето миро”. Установява се, че течността, изпълваща костите и изтичаща от тях, е чиста вода, без соли, стерилна, без микроорганизми, наричана от католиците „мана”. А резултатите от изследването на костите показва заболяване свързано с деформация на опорно-двигателния апарат като резултат от продължително престояване на влажно място и то в по-напреднала възраст на индивида. Тази констатация отговаря на историческата действителност.
„Св. Никола” е сред най-почитаните светци в православния свят. Много християни носят името му и много други го споменават в молитвите си за помощ. Безбройни са храмовете и параклисите построени по пристанища, острови и полуострови като благодарствени дарове от моряците преживяли трудни моменти сред морската стихия, обръщайки се към светеца с призива: „Св. Никола, помогни ни !”.
В деня за почит към „Св. Никола” празнуват всички моряци, рибари, пристанищни работници – всички, за които морето е съдба, както и тези, на които е отредено да носят това божествено име.
Честит празник, именници!
д-р Евтелпа Стойчева
Гл. експерт към отдел
„Несебър – Световно наследство”
Община Несебър
Loading ...
