Големи изненади от малките партии очакват социолозите от АФИС

На предстоящите след около три седмици извънредни парламентарни избори големите изненади могат да дойдат по линия на малките партии. Това показват данните от социологическото изследване на агенция АФИС, проведено в периода 9-14 септември, обхващащо 1200 анкетирани.

Пет са партиите, които получават предварителна подкрепа на сравнително близка дистанция до бариерата от 4%. Като за момент забравим за трите сигурни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, формациите, които разполагат с шансове за бъдещо парламентарно представителство, макар и в различна степен, са Патриотичният фронт, Реформаторският блок, АБВ, България без цензура и Атака.

Още три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1%: Зелените, Глас народен и Движение 21. За изминалите близо 25 години не сме имали нито един подобен случай. Особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност, отбелязват социолозите.

Сигурно е само едно – не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство.

Очаквано или не, горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели, вместо обратното. Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври.

Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50-55% избирателна активност, иначе казано около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души.

Обикновено се смята, че ниската избирателна активност облагодетелства големите партии. В случая наблюдаваме обратната тенденция, тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това епричината малки партии с по-твърди ядра, като Патриотичният фронт, АБВ и Атака да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии, като Реформаторския блок и България без цензура, които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност, обясняват от АФИС.

Възможно ли е изненади да дойдат по линия на така наречения „скрит електорат“, тоест по линия на избиратели, които ще гласуват и ще гласуват точно за определени партии, но в анкетна ситуация предпочитат да не съобщават за това свое намерение или да се регистрират в категорията на колебаещите се? Възможно е, но от опит знаем, че това е най-вече в полза на една партия – ДПС: неговият резултат със сигурност ще е по-висок.

Като изключим Реформаторския блок, останалите основни претенденти за бъдещо парламентарно представителство са увеличили подкрепата си в хода на горещата фаза от предизборната кампания. При „реформаторите“ влияят и вътрешни фактори, които по време на кампанията допълнително разколебават десните избиратели, докато при останалите формации тези проблеми в голяма степен бяха изчистени преди старта на кампанията. Част от десните избиратели се оттеглят от активност, но друга част пренасочват декларирания си вот в полза на други формации – в най-голяма степен в полза на ГЕРБ, но не само: блокът „спонсорира“ и по-малки формации.

Възможно ли е възходящите трендове до края на кампанията да променят посоката си и обратно – низходящите трендове да се трансформират във възходящи? Възможно е, но само при едно условие – покачваща се избирателна активност. Към този момент, който е сравнително близко до очакваното събитие, не се регистрира тенденция за възможно повишаване на избирателната активност. Това може да бъде променено единствено под напора на някакви разтърсващи и неочаквани събития, смятат още социолозите.

От АФИС дават и варианти на прогноза за разпределението на мандатите, като коментнират, че е въъзможно всичките 8 потенциално успешни партии да попаднат в следващия парламент, но на практика е изключително слабо вероятно.
Също така обаче е слабо вероя
тно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните 3 партии. В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от 5 или 6 фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството, уточняват експертите.

Разпределение на мандатите според това, колко партии минат 4 % бариера:

Това означава, че 34.4% от избирателите биха подкрепили ГЕРБ, 23.7 на сто – БСП, 10.1% – ДПС. Патриотичният фронт и Реформаторският блок биха получили по 5.5% от подкрепата на гласоподавателите, а АБВ и ББЦ съответно по 5.3 и 5%. Прогнозата за Атака е да получи 3.8 на сто от гласовете.

Между днешното изследване на АФИС и това, което беше оповестено вчера от Центъра за анализи и маркетинг могат да бъдат забелязани известни разминавания. Например по отношение на мястото на Реформаторския блок в следващото Народно Събрание. Докато вчера социологът Юлий Павлов твърдеше, че формацията задължително ще бъде сред четирите сигурни в 43-тия парламент, днес данните на колегите му от АФИС показват, че Реформаторите се нареждат на пето място на опашката за депутатски места и не твърдят на 100%, че хората на Кунева и Кънев ще са сигурни народни избраници. Отбелязва се, че вътрешните брожения влияят зле на електората на блока.

Припокриват се прогнозите на Центъра за анализи и маркетинг и АФИС относно представянето на Патриотичният фронт и ББЦ, за които социолозите смятат, че са „на кантар“ за влизане в следващото НС. Почти съвпадат данните на двете агенции и по отношение на избирателната активност.
Процентното изражение на подкрепата на партиите в двата анализа се разминава от процент-два по отношение на БСП и ГЕРБ, до цели 5 процента за ДПС.

Социолозите от АФИС правят уточнението, че много от респондентите в изследването се колебаят за това дали изобщо да гласуват, както и относно избора си между две, а дори и повече политически партии, затова най-точна ще бъде прогнозата в седмицата преди предсрочния вот.