Обезглавяването на американския журналист Джеймс Фоули от „Ислямска държава“ бе повече от ужасяващ и трагичен акт: по-скоро това бе истинска професионална филмова продукция, преднамерено изпълнена с въздействащи символи. Фоули беше облечен в широка оранжева блуза, напомняща за мюсюлманските затворници, държани от САЩ в Гуантанамо. Той направи признанията си убедително, сякаш бе репетирал. Палачът му, маскиран и облечен в черно, направи също толкова дълго изявление с невъзмутим британски акцент, отново оставяйки впечатлението, че е репетирал. Сякаш убийството бе на втори план в сравнение с изпратеното послание.
 

Убийството, с други думи, беше просто необходимост, за да се изпрати посланието. Както отбелязват експерти, има много по-болезнени начини да ликвидираш някого, ако наистина ненавиждаш жертвата и искаш тя да страда. Можеш да го изгориш жив. Можеш да го изтезаваш. А при обезглавяване жертвата губи съзнание само секунди след като бъде прерязана главната артерия на врата.

Само че обезглавяването е най-добрият метод за драматизма на едно видео, защото може да покажеш отрязаната глава в края. Използването на нож с късо острие вместо сабя също прави епизода по-смразяващ и дълбок. Не искам да изглеждам жесток, безразличен или вулгарен. Само казвам, че без възможността случката да бъде заснета не би съществувал мотив да екзекутираш някого по такъв начин.
 

Произвеждайки документална драма по свой ексцентричен начин, „Ислямска държава“ е искала да изпрати следното послание:
 

Ние не играем по вашите правила. Няма граници за това, което сме готови да направим.

Издевателствата на Америка над мюсюлманските затворници в Гуантанамо си имат цена. В края на краищата ние сме държава. Имаме свои врагове, както се вижда от видеото, и собствени начини да се справяме с тях.
 

Само защото не признаваме граници, това не означава, че ни липсва вещина. Можем да бъдем професионалисти като вас на Запад. Само чуйте британския акцент на нашия палач. Можем дори да снимаме кратко филмче по холивудските стандарти.
 

Ние не сме като наркобароните в Мексико, които редовно обезглавяват хора и след това постват клипове в интернет. Наркобароните изпращат послания само на местно ниво, целящи да сплашат хората в районите, които контролират. Затова светът почти не им обръща внимание. За разлика от тях ние от „Ислямска държава“ изпращаме глобално, метапослание. А посланието е следното: Искаме да унищожим всички вас в Америка, всички вас на Запад и всички в мюсюлманския свят, които не приемат нашето виждане за исляма.
 

Ние ще триумфираме, защото нямаме задръжки. А това е така, защото знаем истината, че всичко, което правим, е одобрено от Бог.

Добре дошли във века на масмедиите. Вие сте си мислили, че масмедиите са само досадни телевизионни говорители и наперени водещи на телевизионни предавания в праймтайма, прекъсващи гостите си. Това е така, разбира се. Но както Първата световна война се различава от Френско-пруската, тъй като между двете идва кулминацията на индустриалната епоха, а с нея и възможността да се убива в индустриални мащаби, така войните от 21-и век ще се различават от войните през 20-и век заради кулминацията на първия етап от Информационния век с всичките му визуални екстри.
 

Страст, дълбока вяра, политически протести и прочие неща нямат голямо значение в наши дни, ако не могат да бъдат излъчени. По същия начин изтезание и отвратителна смърт трябва да бъдат споделени с голям брой хора, за да имат ефект.
 

Технологията, за която надутите милиардери от Силициевата долина и Северозападното тихоокеанско крайбрежие казват, че ни е освободила с новите си форми на изразяване, ни върна също така към най-ужасяващите проявления на варварството. Комуникационните технологии са смятани за неутрални и са морално неутрални, въпреки че понякога могат да насърчат най-отвратителните форми на ексхибиционизъм – като екзекуцията на Фоули.
 

Ние сме се върнали в един средновековен свят на театър, при който публиката е глобална. Театърът, когато актьорите са добре подготвени, може да е сред най-мощните и проникновени форми на изкуството. А нищо не работи в театъра по-добре от символите, с които драматургът си служи. Нож с късо острие, затворническа блуза от Гуантанамо, облечен в черно палач с британски акцент в сърцето на Близкия изток са, взети заедно, символи на сила, професионализъм и възмездие.
 

Казва се, че убийството на цар Николай Втори и семейството му през 1918 г. в Екатеринбург от новото правителство на Ленин е зачатъчно престъпление: защото след като болшевиките са били готови да екзекутират не само царя, но и неговата жена и деца, те са били в състояние да убиват масово. И наистина, това престъпление предизвести ужасите, които последваха при болшевишкото управление. Същото може да се каже за убийството през 1958 г. на иракския крал Фейсал Втори и на семейството и слугите му от военни заговорници и последвалото разчленяване на тялото на иракския премиер Нури Саид от тълпата в Багдад – събития, които предизвестиха десетилетията на все по-тоталитарно управление, чиято кулминация беше Саддам Хюсеин.

Театралното убийство на Джеймс Фоули най-вероятно вещае нещо наистина ужасно, развиващо се в постмодерния Близък изток.
 

Със сигурност колкото е по-голям хаосът, толкова по-крайна е идеологията, произлизаща от него. Нещо вече се появи от хаоса в Сирия и Ирак, Либия и Йемен, където също цари хаос, може да ги очаква собствена версия на „Ислямска държава“. И не забравяйте преди всичко, че това, което видеото каза, е, че тези хора са буквално способни на всичко.

По БТА