Цветан Цветанов, Бойко Борисов и Ваньо Танов през 2012 година

Много въпроси остават висящи около скандала „Ало, Ваньо“ и публикуваното в четвъртък постановление за прекратяване на делото не отговаря на тях. Актът показва, че следата за търговия с влияние не е била водеща, а прокурорската работа изглежда претупана, защото обясненията на основните замесени лица са по-постни дори от публично известните факти.

Постановлението показва, че аферата с „Ало, Ваньо“ се развива след полунощ на 13 март 2010 година. Малко преди това – в 20.00 часа на 12 март митнически служители влизат на проверка в пивоварната „Булбрю“ на покойния вече бизнесмен Михаил Михов – Мишо Бирата. Те влизат и в съседните помещения на фирмата „БГ дринкс“. Те стоят там четири часа – до полунощ.

По този повод шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов провежда три разговора с тогавашния премиер Бойко Борисов, вицепремиера Симеон Дянков и зам.-шефа на митниците Антоний Странджев. Това е само началото на скандала, защото от изтеклите записи от СРС-та се чува ясно как тогавашният премиер е поел ангжимент да не закача определен бизнесмен. От друг разговор се разбира, че Мишо Бирата „винаги си е плащал“ и не разбира защо го закачат.

Прокуратурата под ръководството на Борис Велчев води делото за изтичане на класифицирана информация. След падането от власт на Бойко Борисов прокуратурата вече бе под контрола на Сотир Цацаров, а видни прокурори се надпреварваха да обещават, че този път ще проверят и съдържанието на самите разговори. Публикуваният акт за прекратяване не сбъдва тези очаквания. От постановлението става ясно, че делото пак е водено за изнасяне на класифицирана информация, а не за търговия с влияние.

Прокурор от Софийската градска прокуратура, чието име е заличено от документа, се е задоволил единствено да препита четирима от замесените в скандала. След това без анализ е приел, че данни за престъпление няма.

Разговорите

Вниманието на публиката при избухването на скандала логично е привлечено основно от разговора на Танов с Бойко Борисов. Чува се ясно как премиерът казва на Танов да си прибира проверяващите от пивоварната, допълвайки, че е поел ангажимент. Борисов намесва и тогавашния президент Георги Първанов: „Ако трябва, обади му се ей сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам“.

По-късно пред сайта politicat.net Борисов казва, че помни много добре какво е казал. Той обяснява, че президентът Георги Първанов му се е обадил да му каже, че митничарите правят безобразия. Бившият премиер допълва, че изтеклите записи са били манипулирани, защото от тях е била извадена „една голяма ругатня по линия на президента“. Той разкрива, че Мишо Бирата е бил човек на БСП, защото той давал на социалистите масите и столовете по „бирфестите на Бузлуджа“.

От постановлението за прекратяване на делото се вижда, че всички тези твърдения не са проверявани. Явно не е викан за разпит и президента Първанов (2002-2012 година), защото неговото име не се споменава. Пред прокуратурата Борисов твърди, че се е обадил на Ваньо Танов в качеството си на министър-председател. Разговорът е бил единствено, за да му поиска информация „защо се извършва проверка в склада на дружеството при наличие на решение на съда“. Това обяснение се приема напълно, тъй като е съчетано с твърдението на Борисов, че има манипулация на записите.

Решение на съда наистина има, но за решение на съда в разговорите не се говори. Четири дни преди да се развие скандалът Административен съд – София град спира предварителното изпълнение на решението на Ваньо Танов за отнемане на лиценза на пивоварната на Мишо Бирата. Въпросът е, че в телефонния разговор Борисов говори за поет ангажимент към Мишо Бирата да не го закача. Прокуратурата не отговаря на въпроса към кого е поет този ангажимент. Срещу какво? Няма и отговор на въпроса защо най-висшето ръководството на държавата, во главе с премиера и президента, се занимава с един пивовар посред нощ.

В разговора си с тогавашния си заместник Антоний Странджев, Танов цитира думи на бизнесмена Михов: „Аз съм се разбирал с всички власти и съм си плащал и сега съм изненадан защо така се процедира с мене“. В отговор на това Странджев казва: „Той нека да си е плащал на предишните“, а Ваньо Танов добавя: „Ами, хубаво, ама…резултатът ще бъде кофти“.

Свидетелите потвърждават записите

В рамките на делото Странджев и Симеон Дянков потвърждават истинността на изтеклите записи от своите разговори с Танов. Служителят от ДАНС Росен Миланов, който ги е слушал, също потвърждава, че всички изтекли публично записи са автентични. Мишо Бирата вече е бил мъртъв, за да бъде разпитан по възобновеното дело.

В същото време няма данни Странджев и Ваньо Танов да са питани от прокуратурата на кого и за какво бизнесменът си е плащал. Отговорът поне на въпроса „за какво“ изглежда очевиден сам по себе си. Затова не е странно, че единствените, които твърдят, че изтеклите в „Галерия“ записи са манипулирани, са Борисов и Танов. Двамата обаче биха били основните мишени, ако разследването беше прераснало в съдебен процес за търговия с влияние.

Експертизите

В прокурорското постановление за прекратяване на делото се споменава и поисканата от „Галерия“ експертиза във френската лаборатория „Липсадон“. Тя показва, че записите с голяма доза сигурност са напълно достоверни и съдържание по тях не е добавяно.

Прокуратурата обаче прави извод от това, че след като не може да се гарантира 100 процентова достоверност на изводите, то експертизата нищо не казва. Отделно се сочи, че пред съда тази експертиза не може да се ползва, защото не е разпоредена от прокурор. Не се разбира обаче защо прокуратурата не е поискала официално от французите да направят тази експертиза и да могат да ползват тези изводи.

Държавното обвинение предпочита да ползва експертизата на БАН, в която се казва, че записите са манипулирани. Тази експертиза обаче не уточнява за каква манипулация става дума. В крайна сметка и свидетелските показания сочат, че единствената манипулация е, че оригиналните СРС-та са пуснати на тонколони и оттам са били презаписани. Това е изводът и на французите.

Без въпроси за Вучката

В прокурорския акт липсва и друг емблематичен разговор на Борисов – за Вучката. Между разговора за проверките на Мишо Бирата, Бойко Борисов казваше на Танов за проблемите на момчето Вучката, с което тогавашният премиер играел футбол.

„Т’ва е едно момче, къде рита топката с мене бе, там от Аерогарата…“, казваше Борисов на Танов, който дори се опита в бързината да позвъни на ЕГН-то на митничаря. След това Танов звъни на шефа на митницата на летището Павел Манченко за преместването на Вучката. „Добре! Ще го върнем в понеделник!“, е отговорът, който се докладва на Борисов и той заявява: „Добре, благодарим много! Благодарим много! Айде!“

Трагикомичната прокурорска поза

Постният анализ на знаковото дело поставя в почти трагикомична поза прокурорите, които се каниха да разнищят аферата.

„Ще проведем разследване на съдържанието на разговора. Ще проверяваме и действията на участниците, например дали е препятствана митническа проверка“, обясни заместник-главният прокурор Борислав Сарафов пред вестник „Сега“ на 20 юли миналата година. Пред изданието той обяснява, че при разследването на скандала по времето на Борис Велчев „удобно е пропуснато да се провери съдържанието на разговорите“. От постановлението сега става ясно, че историческата тенденция прокуратурата да пропуска разни неща продължава.

Още по-тежко е изказването на тогавашния заместник-градски прокурор на София Роман Василев пред вестник „Преса“ през ноември 2013 година. „Има много неща да се правят, преди разследването да приключи и да се повдигнат обвинения. Магистратите са решени да разчепкат аферата докрай“, казва Василев. Какво точно са разчепкали, така и не се разбира.

Постановлението за прекратяване на делото за „Ало, Ваньо“ все пак достигна до широката публика заради дълбоката обида, която материал на „Капитал“ е нанесъл на държавното обвинение. В прокуратурата са се жегнали от статията „Прокуратурата разчиства едно по едно делата около Борисов преди изборите. Тихомълком са прекратени разследванията за Мишо Бирата и Чакъра“. Отразяването на вестника е определено като „едностранчиво и невярно“, но без да се посочва откога държавното обвинение има отдел за медийни анализи.

Единственият неоспорим факт е, че обществото разбира с месеци закъснение за прекратяването на знаковите дела. При тяхното образуване обаче се правят шоу програми в Съдебната палата, справка – аферата „Костинброд“.