Никога не трябва да бъдат забравяни

Максим МОМЧИЛОВ

На 24 юли се навършиха 185 години от първото освобождение на Несебър от турско иго в резултат на руско-турската война 1828-1829 г.Нито на тази дата,нито преди нея, нито след нея, изпълнителната власт в община Несебър или пък каквато и да е обществена или партийно-политическа формация сметнаха за необходимо да почетат бележитата годишнина.Сякаш това не се е случвало преди 185 години,или пък за някои е по-добре то да бъде забравено.

Но историята помни.И имената на освободителите никога не трябва да бъдат забравяни.

Кои са те?

Всички не могат да бъдат изброени,но няма как да не се отбележат: генералът от инфатерията Логин Рот-командващ лявата колона на руската армия, адмирал Алексей Грейг-командващ руската флота в Черно море, генерал Ото Вахтен-командващ трите улански полка в боя за завземането на редутите пред провлака на Несебър, генерал Александър Юшков-командващ 7 пехотна дивизия, капитан –лейтенант Лазар Серебряков /впоследствие адмирал/, хорунжий Яков Бакланов /впоследствие генерал/ , поручик Александър Веригин /впоследствие генерал/, капитан-лейтенант Александър Казaрски.По-долу публ. кратки биографични бележки за първите трима.

Логин Осипович Рот /1780-1851/                                                                                

   Руски военачалник от първата третина на XIX век, участник в двете руско-турски войни от този период – през 1806-1812 като младши офицер и командир на полк, и през 1828-1829 като командир на корпус.                                                                                                        

   Рот е френски аристократ, който преминава на руска служба като младши лейтенант (сублейтенант) през 1797 г. (с прекъсване от 1800-1802). Сражава се срещу Наполеон при Аустерлиц (1805) и Пройсиш-Ейлау (1807). Във войната с турците през 1809-1812 воюва при Браила, Ловеч и Русчук. Раняван е няколко пъти, издига се до чин полковник и командир на егерски полк. Остава на руска служба и по време на френското нашествие от 1812, когато воюва под командването на Витгенщайн при Клястици и Полоцк. Участва в походите в Германия и Франция, довели до свалянето на Наполеон през 1814, когато е произведен в генерал-лейтенант.                                                             

 В началото на Руско-турската война от 1828-1829 година генерал Рот командва 6-ти корпус, който окупира Дунавските княжества – Влахия и Молдова. От юли до септември 1828 ръководи първата блокада на Силистренската крепост.                                          

 След оттеглянето на главните руски сили на левия бряг на Дунав остава начело на войските, които презимуват в днешна Североизточна България и отблъскват турската контраофанзива през пролетта на 1829.                                                                                                       

 При прекосяването на Балкана под командването на генерал Дибич предвожда самостоятелна колона, с която завзема и освобождава Несебър, Поморие и Бургас.         След влизането в Одрин е начело на авангарда, изпратен до Чорлу и Родосто, за да принуди султана да сключи Одринския мирен договор.

Алексей  Самойлович Грейг /17.09.1775 - 30.01.1845/                                                                  

  Руски военноморски офицер, адмирал (от 1828 г.). Син на преминалия на руска служба шотландски капитан Самюел Грейг. Изучава морско дело във Великобритания. Воюва в нейния флот срещу французи и испанци през 1789-1792 г.                                                                                                                                                              

  По-късно се завръща в Русия, като капитан първи ранг участва в експедиция до Холандия през 1799. Четири години по-късно получава първото самостоятелно командване на кораб, а през 1804-1806 води ескадра срещу Наполеон в Далмация и Неапол.                                                                                                                                                                

 През 1807, по време на руско-турската война от 1806-1812, взема участие (с чин контраадмирал) във военноморските операции срещу Османската империя в Егейско море, а след 1809 – в Черно море. През 1813 Грейг служи в Балтийско море.                                    

  За участието си в блокадата на Данциг получава званието вицеадмирал. Две години по-късно е назначен начело на Черноморския флот и базата Севастопол.                                         

 Ръководи военноморските операции в следващата война с османците, при превземането на Анапа (където е произведен в адмирал) и обсадата на Варна през 1828, и освобождаването на Несебър през 1829 .                                                                                        

    От 1833 е член на Държавния съвет на Руската империя.

Ото Иванович Вахтен

Генерал-лейтенант, началник на генералния щаб на Шести пехотен корпус и 2-ра армия, герой от Руско-турската война от 1828-1829,командвал /22,23  юли 1829/ непосредствено трите улански полка за освобождението на Несебър от турско робство.
На  военна служба дойде от 1803.През 1812  вече като щабс-капитан, взема участие в Отечествената война и 25 декември е отличен със златна сабя с надпис „За храброст“.
В периода 1813-1814 участва във военната кампания срещу Прусия и Франция,за което на 01.10.1813 е удостоен с ордена за храброст Св.Георги, 4-та степен.
 На 24 .05.1816 е назначен за командир на Тоболския пехотен полк ,а на  25.11.1819 е повишен в генерал-майор и назначен за началник-щаб на Шести пехотен корпус.
В периода 1828 командва сраженията срещу турците по река Дунав. 05.101829 е удостоен с ордена на Св.Георги,3-та степен.Кавалер е и на ордените Св.Ана- 1-ва степен и Св.Владимир 3-та степен. 
22.09.1829 е произведен в чин  генерал-лейтенант и назначен за началник на генералния щаб на Втора армия.
В началото на 1835 подава оставка.Умира през 1874.