На 23 август се навършват 3 години откакто напусна този свят колегата Николай Коев /13.05.1936-23.08. 2008/,дългогодишен журналист в несебърския вестник “Слънчев бряг”.Той пишеше и стихове.
Негови стихотворения са публикувани в редица регионални и национални вестници,а също така и в несебърския поетичен сборник “Тебе те има”,който е именуван на негово стихотворение.
Лауреат е на националния поетичен конкурс “Яворови дни”-Поморие.Да помълчим с поезията,сътворена от него.
Няма как да бъдеш забравен,бай Коев!
…………………………………………………………………………………….
Не съм звезда
Не съм звезда.
Не съм и гара,
където релсите ръждясали лежат.
Повикай ме!
Ще дойда с теб в безкрая,
понесъл своя кратък път…
Не съм море.
Не съм и вятър,
на който трябва хоризонт зелен.
Повикай ме!
От твоя глас,от топлината,
ще разбера,че ти си в мен.
Не съм Любов.
Не съм и вяра.
Очите ми надеждата не носят.
Повикай ме!
Ще дойда като песен за изгаряне,
която с болка ни докосва…
Несебърски бряг
Калдъръмен,стръмен,величав,
Ти и днес събуждаш в мене гняв.
Забиват се във пръстите ми остриета
от мидени черупки-тъжни колиета…
Търгуват с тебе дребните душици,
търгуват яростно.А моите зеници
откриват зад стените вълнолом…
По дяволите всякаква илюзия-закон!
Отлитат птици-някой ги замеря.
Ще бъда въздухът за тях-ще ме намерят,
калдъръмен,стръмен,величав,
в себе си понесъл обич,болка,гняв…