„Оказа се, че това правителство така е било програмирано – да поеме функциите на буфер след предходното правителство и да изиграе стабилизационна роля преди следващото, по-стандартно правителство. Вероятно с това ще го запомнят и хората – като преходно правителство, работило в условия на безпрецедентен парламентарен и извънпарламентарен опозиционен натиск.“ Така отговаря министър-председателят Пламен Орешарски на въпроса с какво ще бъде запомнено правителството му в интервю за „24 часа“, публикувано в понеделник.
Според него на този фон изпълнението на голяма част от управленската програма, отнесена към едногодишния период, е добро постижение.
Попитан дали оставя на онези, които ще го наследят, банкрутирала държава, той посочва, че няма нито един измежду по-важните макроикономически и фискални параметри, който да е влошен спрямо средата на миналата година.
„Който е забравил за ситуацията тогава, само той може да споделя подобни твърдения. Апокалиптичното говорене вреди на всички ни, не само като плащаме по-високи от възможните лихви и като допълнително влошаваме външната си репутация, но и като увреждаме цялостната социално-икономическа среда, в която живеем. Но това сме ние, почти единствени сред 28-те членки“, казва Орешарски.
Той казва, че банките-мениджъри на предвидената от правителство емисия нов дълг препоръчват тя да се реализира и припомня, че целта й е да се покрие стара емисия от 2002 година, чийто падеж е в началото на 2015-та, и да се посрещне предвиденият бюджетен дефицит.
„Дискусиите за нарастването на дълга у нас, с 18% дългова тежест, при средна за ЕС от около 90%, са неразбираеми за всеки външен наблюдател. Обичайно дългът нараства с размера на бюджетния дефицит. Дали в сегашните условия трябва да имаме балансиран бюджет или дефицитен, е въпрос на икономически цикъл. Контролираните бюджетни дефицити са напълно нормални и дори препоръчителни при слабия икономически растеж. Ако миналата година бях направил балансиран бюджет или с бюджетен излишък, сега щяхте да ме питате защо задушавам икономиката и не създавам предпоставки за възстановяването“, заявява Орешарски и добавя, че валутният резерв на БНБ обезпечава солидно свръхпокритие на паричната база, което е гаранция за гладко функциониране на монетарния режим.
Според него към края на май изпълнението на бюджета не дава основание за прогнози за неизпълнение. „Ситуацията излишно се драматизира. Рамки на бюджетите за следващите две години има в настоящата тригодишна бюджетна прогноза. Необходими са една-две седмици тази рамка да прерасне в проектобюджет за следващата година“, обяснява Орешарски.
По думите му „енергетиката дълго ще стои в реанимацията, ако не искаме всички неефективности в системата да ги финансираме чрез рязко по-високи сметки на гражданите“.
„Спомнете си, че когато се сформира правителството, заварихме искания на различните участници от системата на енергетиката за повишение на цените в интервала от 25 до 40%. Ако ги бяхме приели, днес ситуацията щеше да бъде по-добра за енергетиката и влошена за домакинствата и за конкурентоспособността на бизнеса. Дефицитите и дисбалансите, формирани в предходния мандат, са доста солидни и изискват последователни усилия в средносрочен хоризонт. Досега беше свършена много работа, но още повече предстои“, казва министър-председателят.
Той твърди, че никога нищо не е подписвал по „Южен поток“ и че „има споразумения на ниво компания „Южен поток“ – България, от които не произтичат неустойки“.
Попитан дали му е „загорчало“, когато от БСП се чуха гласове, че кабинетът също има вина за резултатите от евроизборите, Орешарски отговаря: „Когато търсите вината там, където не е, очевидно имате голям проблем, който не искате да видите“.
„В продължение на една година аз и кабинетът изпълнявахме програма, което не интересуваше никого. Или поне никой не коментира тази програма. А както вече подчертах, степента на нейното изпълнение е доста висока. Ако обществото или влиятелни кръгове от него са искали нещо друго от такъв тип програмен кабинет, то това не е проблем на кабинета“, казва Орешарски.
Той обяснява, че не е имал нито подходяща обществена среда, нито нужната политическа подкрепа за реформи в пенсионната система и здравеопазването.
На въпроса чувства ли се употребен, Орешарски отговаря: „Когато приемате да бъдете премиер, без да сте партиен лидер, приемате и много по-широк кръг рискове от страховете да не ви употребят“.