ВИГ „Мена” чества юбилейната си годишнина на сцената на читалище „Яна Лъскова 1905”
Какво припомня за сформирането,развитието и успехите на групата един от нейните учредители Господин Митев:
„Беше през 1974 г. когато четирима младежи решихме да сформираме вокално-инструментална група /ВИГ/ и потърсихме съдействие от Божана Чимбулева, тогава председател на Съвета за култура и нейната заместничка-Веса Харизанова, да закупим за несебърското читалище „Яна Лъскова” музикална апаратура и инструменти.Те се ангажираха, а аз като секретар читалището изпратих домакина Димитър Апостолов до Благоевград от където се снабдихме с необходимата музикална техника.
Решихме да назовем групата „Мена”-на името на основателя на Несебър.Ръководител на групата стана учителят по музика Панайот Катрафилов,който свиреше на йоника.Пламен Кехайов бе бас китарист, Константин Симеонов – барабанист и фронт мен,а аз свирех с ритъм китара.
Бойното кръщение на групата бе на Празника на жената-8 март като изпълненията й бяха посрещнати възторжено от несебърската публика.Последваха и други изяви за утвърждаване на стила й.Имахме участие и с естрадно-сатиричния състав с ръководител Иван Дерменджиев с постановките „Ало,ало” и „Пръски от вълнолома”.
Последва турне в съставните селища на общината, концерти на сцените в Бургас, Поморие, Созопол, Карнобат, Айтос.Навсякъде ни приемаха радушно защото заедно с хубавата музика представяхме и интересни сценки.
С усъвършенстването на изпълненията дойде и признанието,изразяващо се с множество отличия от републиканските фестивали на художествената самодейност. ВИГ се превърна и в своеобразна школа за музиканти.През нея преминаха : Георги Иванов,Панайот Иванов,Михаил Петров,Емил Ранков,Васил Зашев,Златка Радева, Ирина Лашкова,Вяра Цанова,Димитър Станков,Силвия Митева,Женя Кирова,Христина Дерменджиева, Стефка Павлова.С напредването на времето решихме да предадем щафетата на по-младите,”завещавайки” им името и духа на ВИГ „Мена” със значително по-млад състав: Светлин Карагьозов-ръководител,Румен Керемедчиев,Спас Стрезов и Стефан Христов ,а ние се преименувахме на „Старите муцуни”-група,която имам честта да ръководя.
Правейки си равносметка на този вече 40-годишен период през който се музицирали, аз и моите колеги, не без гордост можем да кажем,че започнахме с ентусиазъм,който се оказа устойчив и заразен и за по-младите ни следовници,които достойно продължават започнатото от нас музикално дело.
А на нас не ни остава нищо друго,освен да започнем подготовка за следващия -50 годишен бенефис”.
Loading ...
