Скъпи, избирателю,
от години те чувам да се оплакваш, че политиците пак са те излъгали.

Донякъде си прав. Мнозина от политиците имат навика да послъгват, като по-най-разнообразни въпроси премълчават, преиначават или си измислят най-различни неща. Тези лъжи се „хващат“ трудно. За тази цел човек трябва много да знае и много да чете, само че не всеки може да си го позволи.

„Нови политици“ на конвейер

И в политиката обаче има лъжи и лъжи. В случая, за който става дума, лъжите, както се казва, се виждат от сто километра. И въпреки това вършат работа безотказно. Даже колкото по-големи и безсрамни са, толкова по-добре.

Помниш ли колко пъти вече им „се хвана“ и после съжаляваше? Някои спряха да гласуват. Но ти не се отказваш отново да пробваш нещо „ново“. А щом има търсене, има и предлагане – сякаш някаква невидима сила произвежда нови политици „на конвейер“, напомпва ги с пари, пробутва ти ги всеки ден по телевизията, и като си свърши работата, ги сменя с друго.

Сега се задават нови избори и, ако се вярва на социолозите, ти си на път да вкараш във властта поредните „нови политици“, пак с надеждата да ни „оправят“.

Има няколко прости и сигурни признаци, по които безпогрешно можеш да познаеш дали пак не те лъжат. Ако, разбира се, не искаш всичко да се повтори и да те използват, за да „оправят“ себе си и онези, които им плащат.

Самохвалството и плачът за бедните

Първият признак е непрекъснатото и без никакви задръжки самохвалство. Заслушай се и, ако откриеш, че най-често използваната от някой дума е „Аз“, можеш да си сигурен, че пред теб е точно този тип „политик“. Той не се притеснява сам да обяснява колко са му големи „харизмата“, „интелектуалният потенциал“ и „поддръжката на широки слоеве от народа“.

Всичко се върти около него. Той например е бил „водач на бунтовете срещу Жан Виденов“, той е „помогнал на Иван Костов да вземе властта“, той е „създал“ Бойко Борисов. „Създал“ е и всяка телевизия, през която е минал.

Без него журналистиката вече не струва, затова пък печели политиката. Партията му е „политически феномен“, той е „нова страница в българската политическа действителност“, „незаобиколим политически фактор“, „коректив на цялата политическа система“. Той „застрашава цялото политическо статукво“ и затова „всички стари партии“ треперят пред него. Въобще, видиш ли някой да се снима с деца, облечени в тениски със собствения му лик, да повтаря, че е бъдещият премиер, и да назначава бъдещите си министри по телевизията, да знаеш, че този човек има голям проблем и че има голяма опасност после този проблем под някаква форма да се стовари върху твоята глава.

Като стана дума за телевизията – ако видиш, че само го хвали и ти го тика и за добро утро, и за лека нощ, трябва да си много нащрек. То и с вестниците е същото, ама знам, че ти не четеш много вестници. И с право.

От друга страна, не се стряскай, като го чуеш, мине не мине, да обявява, че „смъртни врагове“ пак са го „поръчали за убиване“ и детето му ще остане сирак. Да не дава Господ, но да знаеш, че го прави точно заради тебе – да си помислиш, колко е важен.

Един от най-сигурните белези, че те лъжат, е, когато се представят за защитници на „слабите, болните, децата, възрастните“ и най-вече, ако някой ти каже: „Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача“. На всичко отгоре и богатите му приятели го помолили да ти каже, че и те плачат.

Самите те обаче не могат да отговорят ясно кой им плаща лудите пари, които харчат: за билбордовете, накичени из цялата страна, за шоу-програмите, за скъпите офиси, лимузини и пътувания, за хобитата им (като да колекционират маркови часовници) или за къщата, в която живеят, случайно купена за един милион точно от току-що регистрираната фирма на 25-годишната им секретарка… Обясняват ти как самите те или пък техни никога неназовани „приятели“ са дарили „личните си средства в полза на нуждаещите се български граждани“. Но да знаеш, че всъщност по някаква важна причина някой инвестира в тях много пари, които трябва да се върнат с лихвите. И тази причина не си ти.

Точно заради тебе обаче, за да ти се харесат, е задължително да твърдят, че всички останали са мошеници и че само да им дадеш властта, тутакси ще ги „пратят на подсъдимата скамейка“ и „ще ги тикнат в затвора“. Лъжат, защото в нормалните държави по закон политиците не могат да съдят и затварят. Ако пък си го мислят сериозно, е още по-страшно, защото означава, че се канят да се поставят над закона и те да казват кой е престъпник и кой не. Тогава рано или късно може да дойде и твоят ред.

Бързо забравят, лесно обещават

Те бързо забравят какво са говорили, понеже разчитат, че и на теб паметта ти е къса. Примерно, първо ти обясняват за някого, че е „политически феномен от световна величина“, после – че е „неграмотен човек с душевно разстройство“ и „откровен престъпник“. Повратливи и безскрупулни, те се обграждат със себеподобни, сменили по няколко партии без да им мигне окото, само и само да са близо до държавната софра.

Понеже знаят, че ти не обичаш идеологиите, обичат да повтарят, че „не робуват на иделогия, а на националните интереси“. Затова могат спокойно да кажат: „Бях десен, а сега вече съм ляв“. Или обратното – според това накъде духа вятърът, какво искат плащащите и какво се харчи.

Затова са щедри на обещания. Като ги слушаш, ако не знаеш, не разбираш или няма кого да питаш, бъди сигурен, че колкото по-хубави ти се виждат обещанията – примерно 1000 лева минимална заплата, таблет за всяко дете, безплатни зъби за пенсионерите, безплатен ток или безплатни дърва за зимата – толкова по-голяма е вероятността да те лъжат.

Това е. Ако не ми вярваш, а обещанията ти се виждат изпълними, пробвай пак да гласуваш за тях. Но после не се сърди на „политиците“. Виновни са не толкова те, колкото онези, които винаги са готови да бъдат излъгани. Всъщност лъжите на политиците се дължат най-вече на неосведомеността на избирателите.