Д-р Георги Чалдъков
Сега – във времето на информационните технологии – те са тролове, флеймъри, хейтъри, дирижирани от политически лидери. Тогава – по времето на комунистическата диктатура – те бяха “славеи”, за които през 1957 г. в „Славеите пеят“ Константин Павлов написа:
О, колко много славеи!
… Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ни каже истината.
Страшната!
Гарваните са свещени птици в Лондон. От векове там е имало поне 7-8 гарвана около The Tower of London. Крал Чарлс II е поръчал – заради оплакването на неговия астроном – премахването на гарваните от Кулата. Това обаче не станало, защото кралят чул легендата, че ако гарваните напуснат Кулата на Лондон, цялото Кралство ще пропадне. Така обсерваторията била приместена в Гринвич, а гарваните си останали в Кулата. Днес всеки я знае с гарваните. От бомбардировките през втората световна война обаче оцелява само един гарван, наричан Grip. Когато Кулата била реставрирана, е имало 8 гарвана – крилете им били подрязани, за да не летят далеч от Кулата.
Но това не трябваше да го пиша, защото звучи цензурно – и един странстващ лидер може да каже, че вече направи “България без цензура”, с която ще печели избори, можело и министър-председател за стане. И други лидери преди него казваха “без цензура” и “всичко за народа”, но създадоха цензуратура и собствени палати. Обещаваха “за 800 дни да подобрят живота на народа”, а си върнаха измислените имоти. Казваха “ще открием 200 000 работни места”, а броят на безработните, бедните, болните и необразованите се увеличава.
“Ще….”, “ще….” – любимото глаголно време на лъжливите лидери, които подобно на yes man и на да-гражданката, наричам will mеn, ще-лидери, може и политагози.* О, колко много лидери! – сега е техният предизборен тролинг.
Извод: “Публичната сиромашия не е в безхлебицата, а в безлюдицата. Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото” – писа Стоян Михайловски през 1897 г. в своята “Книга за българския народ”. Тридесет години след това друг “гарван” – профeсор Александър Балабанов – написа във вестник „Мир“, 6 август 1928 г., за „организираната посредственост“: „Уви! Всичко е погълнала у нас партизанщината, партията и партийните сдружения във всяка област, дори и в литературата, дори и в науките.“
Сега ние пишем: 85 години оттогава и никакво репрограмиране на политическия и социален пейзаж в България. Нашите гарвани са скрити, игнорирани, дискриминирани, емигрирали. Легендата обаче казва, че ако не се възродят, Република България ще пропадне.
________________________________________________________________
* По анология на педагог – „този, който води детето“ (гръцки, paidos - дете, ago – водя; в древна Гърция слугата води детето на училище). В корените на гръцката дума paidagogos и на английската education (образование) има „водачество“ – на латински ducere означава „да водя“. За разлика от политиците – нито слуги на народа, нито водачи на нацията. Защото никой от тях не спазва non ducor, duco (не ме водят, аз водя). Тях ги водят – на гръцки politagogos (политагог) означава „този, който води политика“ в пар-
ламента, правителството, президентството, бизнеса.