 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Според народните вярвания на Преображение се обръща времето: водите на изворите и реките изстиват и лятото се пречупва
Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл.
Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия.
Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете.
Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.
Тогава Христос отвел трима: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им покаже ясно своя произход и предричаното от него „ново царство“.
На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов,
защото от него се прави виното – символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя.
В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение „Освещаване на гроздето“. Днес се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прекади от свещеника в църквата.
Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.
Според народните вярвания на Преображение се обръща времето: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва – времето напомня вече за есента.
На Преображение Господне вярващите се причестяват след Богородичния пост, започнал преди пет дни, като в чест на празника се позволява риба.
Преображение Господне се отбелязва с литургии във всички християнски църкви.
Днес е храмовият празник на манастира „Св. Преображение Господне“ край Велико Търново. Светата обител е паметник на културата и архитектурата от национално значение.
Според историческите хроники манастирът, основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и нейният син цар Иван Шишман, няколко пъти е опожаряван през годините на османското владичество, а по-късно е разрушен напълно при земетресение.
Възстановяването започва през 1825 г. от монаха Зотик с разрешение на турския султан Махмуд хан.
Градежът на главната църква „Преображение Господне“ започнал през 1834 г. възрожденският майстор Димитър Софиянлията, участник във Велчовата завера. След неговата гибел строителството е продължено от майстор Кольо Фичето, който завършва югоизточното манастирско крило, главния вход и камбанарията с часовника.
Стенописите, олтарите и иконите в комплекса са изработени от прочутите възрожденски майстори Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Папа Витан.
Сред шедьоврите на българското възрожденско изкуство са стенописите на Захарий Зограф „Колелото на живота“ и „Страшният съд“, както и портрети на Св.Св. Кирил и Методий, Св. Патриарх Евтимий, Св.Теодосий Търновски и на царе от Първата българска държава.
Loading ...
