news.bg
БСП ще бъде първа политическа сила у нас, ако се провеждат извънредни парламентарни избори сега, сочи проучване на „Сова Харис“, изготвено за вестник „Преса“.
Според проучването „Коалиция за България“ събира 20,9%, а ГЕРБ – 17,9%. Традиционно ДПС заема трето място, събирайки 6,2%. Пета и шеста партия са националистическите формации НФСБ и „Атака“, които съответно събират 2,3% и 2,1%.
В синьото пространство ДСБ получава най-много – 1,3%. Забелязва се спад в подкрепата за Движение „България на гражданите“, които получават едва 1,1%. СДС и други съответно получават 1,0% и 2,9%. От „Сова Харис“ уточняват, че въпросът не е зададен за Реформаторския блок, а за трите най-големи партии в него.
19,5% от анкетираните не могат да решат за кого да гласуват, 20% не мислят да гласуват, а 4,8% са без отговор.
От социологическата агенция отбелязват, че четири месеца след парламентарните избори на 12 май се наблюдава сравнително устойчива структура на електоралната подкрепа за основните политически партии.
На фона на крещящото политическо разделение в страната социалистите изглеждат като стабилизиращ фактор и успяват в най-голяма степен да консолидират своите привърженици. Ясно е, че тази подкрепа преминава през надеждата за успешна дейност на кабинета, коментират социолозите.
В рамките на последната година ГЕРБ изгуби около една трета от привържениците си. За разпад на електоралното ядро на партията на Бойко Борисов обаче засега не може да се говори.
Изразени в абсолютни числа, подкрепата за БСП може да се оцени като 1,1-1,2 милиона гласа, а тази за ГЕРБ – около 1 милион гласа. Различни фактори ще оказват влияние на това съотношение, но устойчивостта на картината показва, че отсега нататък евентуалната промяна ще става бавно и постепенно, а не с резки скокове. Избирателите днес дават 3% повече за Коалиция за България, отколкото за ГЕРБ. Одобрението за левицата също е по-голямо, което означава, че столетницата има значително по-голям резерв.
Засега подкрепата за ДПС стои на своето обичайно ниво, а националистите разпределят влиянието си между няколко формации.
По отношение на Реформаторския блок социолозите смятат, че той убива гражданския патос.
Според тях данните, които са получили за евентуалната подкрепа за обявените нови политически проекти, показват, че два от тях имат възможност съществено да разместят политическите пластове.
Това са Демократичният реформаторски блок (ДРБ) и платформата, която може да се развие около движението „България без цензура“ на Николай Бареков. Намалялата подкрепа за ГЕРБ отваря ниша, в която може да се вместят новите субекти. Неслучайно всички се обявиха за десни или десноцентристки.
Първоначално изглеждаше, че ДРБ може да получи летящ старт с много висок таван. Ако последователно бяха овладели гражданската енергия и бяха отговорили адекватно на очакванията на протеста, възможността за превръщането му в основна политическа сила вдясно с тенденция за достигане на позицията на първа политическа сила в страната изглеждаше реална, отбелязват от агенцията.
„Опасявам се, че нещата вече не стоят така. Опитите за колаборация с ГЕРБ, колебливостта при вземане на решения, заставането зад абсурдното искане за „оставка веднага, пък след това ще мислим какво да правим“, бързането за влизане във властта, което обслужва единствено интересите на ГЕРБ, приемането на президента за свой патрон – всичко това води до убийството на гражданския патос и свеждането на мисията от рестарт на системата до „стани, за да седна„, допълват от „Сова Харис“.
22% одобряват създаването на Демократически реформаторски блок, 20,2% одобряват създаването на Движение „България без цензура“. Политическо движение БАСТА е одобрявано от 8.3%.
Около две трети (63% от хората) считат, че между протестиращите и правителството трябва да се изгради диалог с цел намиране на решение за излизане от създалата се ситуация. Нагласата за незабавни избори губи популярност. Като тест за правителството се очертават предстоящите избори за Европейски парламент. Ако подкрепящите правителството партии спечелят мнозинство, тогава изборите ще бъдат безпредметни. Ако това не се случи – волята на народа ще трябва да се изрази отново евентуално през следващата есен.
63,4% от анкетираните смятат, че трябва да има диалог между протестиращите и правителството. 16,4% от тях са против, а 20,2 – не могат да преценят. Според повечето българи най-добрият вариант за България е да се проведат извънредни парламентарни избори заедно с тези за европарламент. 27.6% процента подкрепят това. 23.7% пък искат изборите да се проведат тази есен. Близо до тях са тези, които желаят да се проведат след редовното изтичане на мандата – 22.9%. 25.8% не могат да преценят.
По отношение на личностите от правителството, най-одобрявани са Пламен Орешарски и Цветлин Йовчев съответно с 32,4% и 30,8%.
Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю в периода 31 август – 9 септември 2013 и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.
Loading ...
