Георги Първанов: БСП вече не е толкова голяма партия като влияние

Водеща: Президентът Георги Първанов – президент между 2002 г. и 2012 година.
Водещ: Да започнем с основната външнополитическа тема в началото. Каква трябва да бъде българската позиция по конфликта със Сирия и операцията срещу режима в Дамаск?
Георги Първанов: Аз чух изявлението на външния министър и го подкрепям, мисля че то наистина е балансирано, на този етап звучи мъдро и национално отговорно. Що се отнася до самия предстоящ може би военен конфликт, аз откривам много прилики със ситуацията от 2003 г., ситуацията около началото на войната в Ирак. Не знам дали си спомнят зрителите, тогава направих едно изявление, в което обясних, че не подкрепям тази война, тогавашната война, с аргумента, че всяка война е тежко поражение на дипломацията за народите. И в този смисъл аз искрено се надявам този път да се помисли малко повече за онова, което стана дума в предишния ви разговор, за стратегията, за изход от войната. Защото много пъти казваме хоп преди да сме готови да скочим – с бивша Югославия, Ирак, Афганистан. Не мисля, че на този етап стратегия има. Впрочем самият Бжежински го е казал днес в едно интервю, има го и в българския печат.
Водеща: Но вие казвате, господин Първанов, че това е провал за политиката, за дипломацията. От друга страна обаче как светът може да се бори с диктаторите, с тоталитарните режими? Каква да бъде реакцията, когато очевидно има атака с химическо оръжие?
Георги Първанов: Реакцията може да бъде различна в зависимост от ситуацията. Но лично аз смятам, че не бива да се заобикалят, да се пренебрегват органите, които са призвани да решават тези проблеми като ООН например, Съветът за сигурност.
Водеща: Т.е. без санкция на ООН ние не бива да подкрепяме такава операция, така ли?
Георги Първанов: Да. Аз бих препоръчал въздържание.
Водещ: Изходът, ако може да се прогнозира? Знаете какво се случи в Либия, знаете какво се случи в Ирак – дълго изграждане на институциите, продължителен хаос, екстремисти, бунтовнически групировки. Дали е възможно в Сирия тези неща да бъдат прескочени? Има ли достатъчно примери, научи ли се световната общност как да реагира в такива ситуации?
Георги Първанов: Аз се опасявам, че в Сирия може да се повтори това, което виждаме в Ирак, в Либия, сега в Египет. Т.е. ние сме свидетели на разрастване на конфликтните огнища, на огнищата на напрежение. И което е особено важно увеличава се хранителната среда за тероризма, вместо да постигаме точно обратното – да ограничаваме поне тези действия на терористите.
Водеща: Във вътрешен план имате ли притеснения? Вие сте човек, който дълго време получаваше всички папки от службите на бюрото си. Сега тази бежанска вълна винаги има риск заедно с хората, които търсят спасение за себе си и за семействата си да проникнат в България екстремисти, терористи. Българските служби готови ли са да анализират, да противодействат, според вас, днес?
Георги Първанов: Това вероятно ще се разбере или по-скоро ще разберат управляващите на предстоящия Съвет за сигурност при премиера, но аз ще ви припомня 90-те години, когато имаше такава заплаха за бежанска вълна от Косово и Македония. Тогава премиерът Костов каза „не”. Ние като…
Водеща: Тогава позицията му беше изключително категорична.
Георги Първанов: …опозиция го подкрепихме, не спекулирахме, не заиграхме. След този случай мина време, по време на иракския конфликт, тогава пък ние бяхме тези, които казахме, че не сме в състояние да приемем една мощна бежанска вълна. Мисля, че и сега трябва да бъде направен много точен разчет на нашите възможности, а те не са големи.
Водещ: Да влезем на политическата сцена у нас сега. Нужда от нов ляв политически проект виждате ли? Има ли място?
Водеща: Всъщност вашето име преди няколко дни, господин Първанов, броени дни, беше поставено в едно изречение с точно такъв подготвен нов ляв политически проект? Всички агенции гръмнаха тогава. Сега е времето да отговорите.
Георги Първанов: И ме намерихте неподготвен, в почивка. Вижте, ако става дума за тази информация преди много време, 15 години, на това му се казваше контра дезинформация или активно мероприятие, както щете.
Водеща: Трябва да разясним обаче на по-младите зрители какво означава контра дезинформация.
Георги Първанов: Това означава да хвърлиш нещо в пространството с цел да предотвратиш неговото случване.
Водеща: Изпреварващи действия?
Георги Първанов: Да. Нека така да го наречем.
Водеща: Да не би да е вярно тогава, че наистина подготвяте проект?
Георги Първанов: Не, вероятно има много големи опасения. Това, което аз смятам първо, че вероятно нуждата от един нов ляв проект ще се увеличава с времето.
Водеща: В момента има ли такава нужда?
Георги Първанов: Има и в момента и ще ви кажа и защо.
Водеща: Защо?
Георги Първанов: Първо, ако ние сме съгласни, че монополът в икономиката е нещо лошо, същото можем да кажем и за политиката. БСП след 2001-2002 г. възприе линията на изграждане на коалицията не на равностойно партньорство, на базата на тези принципи, а на базата на принципа БСП плюс. Т.е. смачка на практика, задуши другите леви формации, но избирателите не дойдоха при нашата партия.
Водеща: Т.е. главно действащо лице и сателити около него. И това е грешка, казвате?
Георги Първанов: Да. Грешка е, защото станаха много избиратели, които в момента нямат своя избор, нямат своя вариант на поведение на изборите и те трябва да получат този шанс.
Водещ: Възможно ли е БСП да се промени, такива нагласи има ли?
Георги Първанов: Възможно е може би, но е задължително това да стане. Аз преди година и няколко месеца отстоявах тази идея преди конгреса на БСП, написах цяла книга. На БСП трябва да се промени идеята, защото виждаме, че цяла Европа левицата търси нови идейни параметри, търси нови таргет групи преди всичко сред активното население. Защото с цялото ми уважение към пенсионерите, те не могат да останат единствената социална група, на която се опираме. БСП трябва да намери нови организационни решения. Аз ще ви дам един пример. Ето, плоският данък и в момента, бидейки основен наш предизборен ангажимент беше снет от управленската програма по един начин доста тихомълком, негласно.
Водещ: Доста от обещанията изчезнаха така.
Георги Първанов: Ето, аз бих предложил да направим през есента едно вътрешнопартийно допитване. Впрочем аз имам тази идея доста отдавна.
Водеща: Референдум за плоския данък?
Георги Първанов: Референдум вътрешнопартиен за плоския данък. Т.е. да възродим вътрешната демокрация в левицата, защото сега партията не участва във формирането на политиката на ръководството.
Водеща: Господин Първанов, вашите думи, че в България има нужда от нов ляв проект, вие си давате сметка звучат конщунствено за симпатизантите на БСП? Защото има голяма лява партия. Това е Българската социалистическа партия и тя управлява в момента.
Георги Първанов: Уви, БСП вече не е толкова голяма партия. Нито като членски състав, нито като влияние, ако щете с тези двайсетина процента, които са таванът.
Водещ: Протестите не послужиха ли…
Георги Първанов: Не е фатално това, че ще има друг ляв субект. Фатално би било, ако има липса на взаимодействие с този ляв субект. Що се отнася до единството, то не подлежи на съмнение единството в БСП. Ние бяхме единни, когато беше референдумът за „Белене”, ние бяхме единни, когато правехме изборите. Аз съм дал от себе си повече, отколкото мнозина от ръководителите, формалните ръководители на БСП. Но единството трябва да се чувства и сега, когато се вземат решения по управленската програма на партията.
Водеща: Вие не го ли чувствате, няма ли единство?
Георги Първанов: Не. Практически не сме се събирали. За два месеца Националният съвет се е събирал веднъж. Решенията се вземат в един много тесен кръг на посветени.
Водеща: Какъв е този тесен кръг, кой участва в този кръг на посветени? Защото БСП е основна управляваща сила, важни решения минават през партията. И ако вие казвате, че не се събирате, че няма срещи на Националния съвет, това е голям проблем.
Георги Първанов: Проблемът е и аз го казвам. Това е лесно проверимо.
Водеща: Кой е този кръг, който управлява партията и оттам нататък държавата?
Георги Първанов: Вижте, аз не мога персонално да ви изброя, тъй като не съм достатъчно просветен. Няма значение кой влиза в този кръг, но този кръг не е легитимен, не е от хората, които са избрани от партията, които носят доверието на тази партия. И отговорността, политическата отговорност за тези решения зависи от председателя, независимо от това кой стои до него.
Водеща: Имате ли притеснения, че през този кръг протичат различни икономически, финансови и бизнес интереси?
Георги Първанов: Мога само да гадая, но някои от решенията, които бяха взети, за които ние научихме от медиите, от официалните емисии, може би навяват тази мисъл.
Водеща: Кои са тези решения, да ни припомните?
Георги Първанов: Тези от самото начало на действията на правителството, свързани с промените в службите и някои други управленски органи.
Водещ: Да ви помогна малко за кръга, цитирайки бившия премиер Бойко Борисов. Той се опита да говори от ваше име и каза, че сигурно наблюдавайки вие събитията сега съжалявате, че сте посочил Сергей Станишев за ваш приемник. Така ли е?
Водеща: Близо ли е до истината едно такова твърдение?
Георги Първанов: Самият Борисов трябва да признае, че съжалява за подкрепата, която даде на Станишев при избора му на последния конгрес през май миналата година. Тази подкрепа се знае от всички в партията…
Водеща: Кого да подкрепи? Вие се отказахте, господин Първанов?
Георги Първанов: Отказах се, когато стана ясно, че има доста задкулисни игри, аз не искам да участвам в такива неща.
Водеща: Добре. Сега, за да доизясним левия проект, последно вие, други ваши колеги обмисляли ли сте създаването на такава нова лява структура? Преди няколко месеца Татяна Дончева заяви, че се мисли вариант, при който през есента по някакъв начин част от несъгласните с политиката на партията могат да тръгнат към финализиране на отношенията с „Позитано”, 20 – така да го наречем? Работите ли по такъв проект?
Георги Първанов: Госпожа Дончева беше във вашето студио. Тя мисля, че ви отговори достатъчно ясно, но аз не мога да говоря от нейно име.
Водеща: Понеже се прави връзка между едното и другото събитие, между вас и нея.
Георги Първанов: Хиляди неща могат да бъдат свързани в публичното пространство. Вие ме питате и аз ви отговарям. Това, което аз имам намерение да направя е една своеобразна мрежа, ако мога да използвам това вече модерно, гражданско понятие, мрежа от дискусионни клубове. Ще стартираме тези дискусии, този цикъл от дискусии през септември още, на 22-ри септември с една дискусия пределно обща. Нека да я назовем „А сега накъде”, да потърсим отговор на въпросите, свързани с приоритетите на дневен ред на обществото и държавата, въпроси свързани с Изборния кодекс, промените в законодателството за партиите, въпроси свързани с конкретните управленски политики, например демографската политика.
Водеща: Това вътре в партията ли ще се случва тази дискусия, мрежи от дискусии или извън паралелно, алтернативно? Някакво „АБВ” ново, ваше или как?
Георги Първанов: Това ще бъде с участието на хора, които разбира се са членове на БСП без това да изразява политиката на самата партия, но не само. Хора от лявото пространство, дори ако щете и хора от центъра, защото формирането на политиката трябва да бъде елемент от един по-дълъг процес с участието на много хора. Политиците затвориха процеса на решаване на въпросите в собствения си апарат и това е голяма грешка. Аз искам да отворим политиката за хората, които знаят и могат.
Водеща: Понеже малко ми прилича на проекта на госпожа Безуханова, само че в ляво. Нали, тя прави някаква интернет платформа за дискусии, нещо такова ли обмисляте?
Георги Първанов: Не знам какво прави госпожа Безуханова. Вие впрочем направихте аналогия с АБВ. АБВ имаше същите цели. Но понеже вие питате основателно, това е вашият интерес въпросът към политическите измерения, аз ще ви задам един риторичен въпрос. Ако АБВ не беше замразен, ако АБВ се беше случило дори примерно като политическа коалиция, сега щеше да бъде много по-различна ситуацията в управленската коалиция. Нямаше БСП и ДПС да разчитат на „Атака”, която е възможно най-непредсказуемия партньор в /…/ управление. Но това е вече разбира се в миналото. Сега трябва да мислим за онова, което ни предстои.
Водещ: Добре. Като евентуален партньор в този сценарий на едно такова правителство, вие бихте ли подкрепили политиката му, зад която стои БСП всъщност, защото от кадрови рокади, от скандали ние всъщност не видяхме обещанията, които получихме? Вие сам казахте за плоския данък, имаме 250 хиляди работни места обещани, пак нищо не се говори, нищо не се случва по тази тема.
Водеща: И сам споменахте ДАНС. Аз не помня в преди изборно време социалистическата партия вие и вашите колеги да сте акцентирали върху тази тема, изведнъж след изборите тя се оказа водеща. Някои обещания,някои необещавани неща, като че ли изместиха обещаните.
Георги Първанов: Вие поставихте твърде много въпроси. Започвайки отзад напред. Аз наистина съм смутен от прекомерно тежкия акцент, който се слага не просто на службите, а на кадровите решения в службите. Даже предишните дни чух председателят на парламента да говори, че смяната на ръководствата и механизмът за вземане на решения за ръководствата на НРС и НСО ще бъдат едни от приоритетите на есенната парламентарна сесия. Смятам, че това е недалновидно, не звучи отговорно, това първо. И второ, смятам че не бива да се променя този механизъм. Аз съм затова да има максимално висока съгласуваност, както често казвам споделена отговорност между правителство и президент. Това е част от позитивния климат в отношенията между институциите.
Водеща: Подкрепяте президента в неговата позиция, че няма да отстъпи, настоящият държавен глава?
Георги Първанов: Това е моя позиция преди господин Плевнелиев да бъде президент и аз няма да изменя на нея сега в другото си качество. Държа да има последователност. Иначе аз подкрепям правителството. Много ми се иска това правителство да изкара мандата си или колкото се може по-дълго. Смятам, че правителството предприе едни не лоши ходове управленски, в т.ч. и в социалната сфера, които аз самият…, но ме смущава това, че не правителството, по-скоро политическите ръководства, по-скоро „Позитано” направи едно отстъпление от тежки политически ангажименти, които ние имахме в предизборната кампания. Вие споменахте плоския данък, пък и аз говорих за него, който негласно беше скрит под рафта. Ами „Белене”? Ние направихме, предизвикахме референдум за „Белене”, сега не правителството, аз мисля, че точно „Позитано” бави отговора на въпроса, честният, аргументиран отговор затова какво правим с новата ядрена централа. Има и други такива въпроси, които висят във въздуха и то е заради отсъствието на политически дебат. И затова е нужна такава мрежа. Затова е нужен дори натиск, ако щете отвън БСП. Той да реши въпроса за голямата промяна в БСП, но натиск, който с ясни, сериозни, аргументирани перспективни предложения да променя политиката.
Водещ: Не е ли всъщност малко късно да се отърси правителството от съмненията затова, че кабинетът е даден на концесия? Цитирам тук Татяна Дончева, която /…/ започна с това – подизпълнител на задкулисни интереси, всякакви ето такива мнения, не е ли късно да се отърси от тях кабинетът?
Георги Първанов: Аз не мога да споделя тези оценки. Звучат ми доста тежко, но госпожа Дончева има право да отстоява една такава позиция. Това, което чакам повече от кабинета е наистина проявата на характер. Когато от партийните централи идват грешни, недалновидни решения, които могат да…
Водеща: От другите партийни централи, нека да го кажем, имате предвид ДПС ли, господин Първанов?
Георги Първанов: Имам предвид повече БСП, отколкото ДПС. Нека да не прехвърляме вината върху универсалния виновник ДПС, което върви вече години наред. Нека „Позитано” да не се крие, да не бяга от собствената си отговорност за решенията, които предлага. Защото в крайна сметка основната управляваща формация е социалистическата партия.
Водеща: Да, но знаете, че това е една от основните критики, че някак ДПС има несъразмерно много отговорности спрямо гласовете, които получава на парламентарните избори? И продължава да виси подозрението дотолкова, доколкото отговор не сме получили откъде дойде жегата, когато беше предложен Делян Пеевски за председател на ДАНС?
Водещ: Чухме цитат на господин Станишев, че или назначаваме Делян Пеевски, или правителството пада.
Водеща: Да, всички депутати от групата свидетелстваха, че репликата е била такава.
Георги Първанов: Вие сами си отговорихте на въпроса, аз не знам подробности. Но аз ще направя една аналогия. Защо никой не коментираше така бурно кадровите, управленските решения на Тройната коалиция, защо го нямаше този проблем за разпределението на отговорностите между отделните партии? Имаше баланс, имаше един работещ климат. Не е само, макар че е много важен факторът НДСВ и наличието на Симеон Сакскобургготски, който задаваше един позитивен тон. Имаше и други буфери, но във всеки случай този проблем тогава не съществуваше.
Водещ: А какво стои зад дисбаланса сега?
Георги Първанов: Това вероятно историята вече ще покаже. Случило се е нещо зад кулисите. Не е в залата, където се вземат решенията на „Позитано”. Аз съм на последния ред в тази зала, но виждам всичко, което се случва.
Водеща: Вие зададохте въпрос, на който не отговорихте – защо никой не е критикувал толкова много кадровите решения на Тройната коалиция? Какъв е отговорът?
Георги Първанов: Защото тогава имаше разум, имаше отговорност. Имам чувството, че сега на „Позитано” има няколко души, една група, които вече си мислят, че всичко им е позволено. Когато си на ръба, когато потенциалът за управление е толкова скромен, че трябва да мислиш всеки ден, всяка минута, ако щеш да оцелееш във властта, а и да правиш реформи, да правиш непопулярни действия, не можеш да си позволиш такива грубо субективни решения, особено в кадровата сфера.
Водещ: На финала на разговора да ви попитаме като гражданин. Бихте ли сложили подписа си под искането за импийчмънт на президента Росен Плевнелиев?
Георги Първанов: Не. Разбира се, аз го обосновах в една своя статия, която излезе в предишния печат. Наричайки ветото на президента за актуализацията на бюджета тежка политическа грешка, аз държа на тази своя позиция. И изходната база на тази статия беше затова, че аз съм против исканията за оставка на правителството, но и против исканията за импийчмънт на президента. Аз съм затова да има стабилни институции, разбира се най-добре е самите институции да не дават повод за подобни искания и за публичен натиск.
Водеща: За финал един въпрос – вие в продължение на два мандата бяхте човекът, комуто и Конституцията отрежда да бди за единството на нацията или поне да се опитва да го пази. В този смисъл как гледате на тона, който „Позитано”, 20 държи по отношение на протестиращите хора? Те бяха наричани безделници, бяха наричани карнавални някакви хора, бяха наричани платени. Сега последното, което чух от госпожа Мая Манолова е, че това било някаква модерна, съвременна форма за временна заетост. Как се отнасяте към протестите и към начина, по който БСП говори за тях?
Георги Първанов: Вижте, вероятно има резон в това, когато отвън под прозорците ти викат червени боклуци да реагираш нервно и ти. Във всеки случай аз съм имал далеч по-сложни ситуации. Вие знаете, че месеци наред под прозорците на президента имаше палатков лагер, протестиращи, тогава когато приемах държавни глави, когато приемах посланици, но въпреки всичко аз се стремях да запазя здрави нерви. Не си изтървах нервите. Мисля че това е едно от качествата, които трябва да притежава съвременния политик. Но това е само едната страна на въпроса. Много по-важно е да може да се предизвика и да се постигне диалог. И това е моето послание и към управляващи, и към протестиращи. Без диалог няма да се случи нищо. Няма да се произведе не просто алтернатива, няма да се произведе различна политика, няма да има корекция в политиката. Има едно втвърдяване в управлението, от което България не печели.
Водеща: И последно, въпреки че според мен продуцентите вече ни се сърдят, но наистина на финал. Ако се сбъднат прогнозите, те са масови знаете за ескалиране на напрежението, включително и социално през септември, какъв би бил вашия съвет към лидера на управляващата партия? Възможно ли е, какви да бъдат неговите действия? Възможно ли е например отстъплението да се окаже път напред?
Водещ: Предупреждение за гражданска война стигат тези прогнози?
Георги Първанов: Лидерът на управляващата партия изпусна много възможности за едно елегантно оттегляне, за силно решение, решение, което ще укрепи партията, ще промени партията и ще я направи по-солиден фактор в обществено-политическия живот.
Водеща: Кое беше силното решение?
Георги Първанов: Той можеше да се оттегли още тогава, когато беше избран или номиниран за председател на Партията на европейските социалисти. Сега вече…
Водеща: Аз имам предвид по отношение бъдещето на правителството, това е?
Георги Първанов: …твърде малко може да се постигне от един такъв ход. Изобщо аз мисля, че председателят на БСП няма полезен ход. Той е в един своеобразен цунг-цванг, опасявам се, че това се отнася и за БСП. Правителството може да се, това мнозинство, включително с „Атака” може да го съхрани още не малко време, но каква би била политическата цена, която БСП , левицата и България ще плати на едни следващи избори, когато и да са те – в края на годината, май или в края на мандата, това вече е много труден въпрос.
Водещ: Благодарим ви. Георги Първанов – президент на Република България 2002-2012 г.