Стенограма от разговорите на Тодор Живков и Кръсте Цървенковски от май 1967 г.

22 август 2013 | 11:45 | Агенция „Фокус“

 

Стенографски запис

На разговорите между Др. Тодор Живков – първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерски съвет, и др. Кръсте Цървенковски-председател на ЦК на Съюза на комунистите в Социалистическа Република Македония и член на Президиума на ЦК на СЮК
19. 5. 1967 г.

Тодор Живков: Др. Цървенковски, позволете ми от името на Централния комитет на нашата партия, от името на Политбюро и от свое име да Ви изкажа благодарност, че се отзовахте на нашата покана и днес сте наш скъп гост, да Ви приветствувам, а чрез Вас и вашата партия, Социалистическа Република Македония и да пожелая успехи в нашата дружба и сътрудничество. А нашата дружба и сътрудничество са дружба и сътрудничество между българския народ и югославските народи, между СФР и НР България.
Ние с Вас сме се срещали 3 – 4 пъти. Но сега имаме възможност да разговаряме широко по всички въпроси, по които би се проявило интерес и от Ваша страна, и от наша страна, по нашето общо сътрудничество с Югославия, по прякото сътрудничество между СР Македония и НР България, по някои въпроси на комунистическото и работническо движение, по международното положение.
Аз не зная как да започнем. Да дадем думата на Вас като гост – нашия обичай е такъв.
Кръсте Цървенковски: Първо искам да благодаря на Вас лично, другарю Живков, и на Централния комитет на БКП за поканата да посетя България.
Приятно ми е, че съм тук и че ще мога да се запозная с вашите успехи, а също и да продължим разговорите, които имахме вече по-рано.
Още веднъж искам да Ви предам поздравите на другаря Тито и на нашия Централен комитет, както и пожеланията за по-нататъшното развитие на нашите взаимни отношения.
Ние с голямо задоволство очакваме Вашето посещение в Югославия. Можем да кажем, че сме много доволни от развитието на отношенията между България и Югославия.
Трябва да отбележим, че посещението на др. Велчев също беше много полезно. Много внимателно бяха изслушани вашите становища за международното положение, за нашите взаимни отношения. Другарят Миалко Тодорович информира Президиума на Централния комитет, аз четох протоколите. Независимо, че има някои малки различия, могат да се намерят пътища за по-добро развитие за отношенията между нашите страни, между нашите две партии-Съюза на югославските комунисти и Българската комунистическа партия.
Особено сме радостни от това, че вие приехте, че нашето писмо за конференцията в Карлови Вари е конструктивно. Мога да Ви кажа, че СЮК реши още повече да разшири и засили връзките с братските партии в Европа и в света. След съвещанието в Карлови Вари имахме разговори с испанските другари, след това у нас бяха италианските другари. Сега вие ще дойдете. В средата на юни ще дойдат румънските другари. Предстои посещение на една френска делегация на най-високо равнище-начело с Валдек Роше. Наша делегация ще посети Финландия.
Смятаме, че нашата линия, независимо от различията, които може да има, нашите схващания и разбирания за една по-широка борба за сигурност в Европа и мир в света, за по-активни и по-тесни връзки в международното работническо движение са сходни. Навярно вие ще разгледате тези въпроси с другаря Тито, когато дойде вашата делегация.
Нас особено много ни тревожи положението във Виетнам, а също така и военният преврат в Гърция. Усложняват се инициативите, които бяха предприети и от вашата партия, и от нашата партия за една общобалканска безопасност. Тревожи ни погромът на демократичните сили в Гърция. Стремим се да им помагаме или най-малкото-да изразим нашата солидарност с тях. Още нямаме подробна информация как е станало всичко, дали кралят е участвувал в преврата, но в края на краищата това не е толкова важно. Важното е, че е извършен военно-фашистки преврат и демократичните сили са ударени и подтиснати.
Скоро ще имаме заседание на Президиума на Централния комитет, на което ще разгледаме международното положение и нашата политика в сегашната международна обстановка.
Що се отнася до съвещанието в Карлови Вари, искам да ви кажа следното. Вие сте чели нашето писмо. Ние публикувахме някои извадки от Декларацията, сега мислим да публикуваме в сп. „Социализъм” целия текст на Декларацията и нашето писмо, което е конструктивно.
Знаете, че възложихме на чехските другари да доведат до вашето знание нашето писмо.
Що се отнася до положението, ние сме разтревожени от събитията в Близкия Изток, тъй като имаме развити отношения с ОАР, с Египет, на път сме да развием добри отношения и с правителството на Сирия. Смятаме, че тук може да се стигне до някои усложнения, до събития, подобни на събитията във Виетнам. Вие сте по-близки до този район, той е по-близо до Европа, по-близо до Съветския съюз. Както Вие заявихте, от една страна се полагат усилия да се подобрят отношенията в Европа, а от друга страна, реакционните империалистически кръгове се стремят да внесат смут, да не дадат възможност за такова развитие.
Що се отнася до европейската безопасност, ние имаме намерение в края на месец юни да разгледаме в парламента този въпрос и да приемем съответно някаква революция или друг документ. По този начин ние поддържаме усилията за сътрудничество, поддържаме всички инициативи по отношение на европейската безопасност, поддържаме Букурещката декларация, а също и нашето предложение за среща между парламентите.
Що се отнася до вътрешното положение, ние имаме някои трудности, които сега преодоляваме. Проблем бяха някои шовинистични тенденции относно езика. Ние открито ударихме по тези прояви. Стремим се по мирен начин, така да се каже, да разрешим тези въпроси. Ние сме многонационална общност, и естествено постоянно възникват разни проблеми. Мъдростта на една партия, на едно комунистическо движение, е не да се върви сляпо, а да се търсят пътища, начини, по които най-добре ще се разрешават тези въпроси. Вероятно на пленум на ЦК през следващия месец ще разгледаме и тези въпроси.
Ние публикувахме тезиси за реорганизацията на Съюза на югославските комунисти. Вчера те са публикувани във в. „Комунист”. Разбира се, тук ще има различни съмнения, а вероятно ще има и недоразумения. Но ако се прегледат добре тезисите, ще се види, че ние следваме марксизма-ленинизма и нашите собствени традиции, стремим се да изградим една организация, която ще има още по-голямо влияние сред широките народни маси. Никой в Югославия не мисли, че трябва да се разпуска или отслабва партията, нейното влияние. Напротив, ние се стремим да намерим пътища, канали, за да може Комунистическата партия у нас да стане още по-влиятелна сред масите.
Ние сме доволни от развитието на двустранните отношения между България и Югославия. Доколкото ми е известно, подписана е културна спогодба. Предвижда се увеличаване обмена на културни дейци. И по икономическите въпроси, макар че има известен застой, нещо се прави.
Позволявам си да кажа, че би било много полезно, ако сега на срещата с др. Тито се намерят пътища за по-голямо коопериране. Трябва да излезем вече от декларациите и да почнем да създаваме общи концерни. За капитализма няма граници, той създава концерни без оглед на границите, независимо, че за последните 100 години са водени 3 войни и са напластени много предразсъдъци. А ние досега не сме успели да създадем един общ концерн, който ще стане наистина мощна фирма и ще значи нещо. Струва ми се, че би трябвало да направим нещо, сега е моментът да настояваме. Чехите вече отивам към това. Другарят Новотни е заявил, че трябва да направим по-големи обединения, че трябва да организираме съвместни фирми. База за това в социалистическите страни е създадена.
Сега бих искал да премина накратко на така наречения македонски въпрос. Понеже Вие бяхте много откровен в разговорите в Белград, и аз искам да използвувам това си право и да бъда откровен.
Тодор Живков: Трябва да разговаряме откровено и с доверие.
Кръсте Цървенковски: Аз казах и в Белград, и сега ще кажа, че подобряването на отношенията между Югославия и България беше добре прието от македонската общност и с надежда, че те ще се развиват. Особено добре бе прието Вашето изявление, че ръководството на БКП и Вие лично стоите на димитровски позиции и признавате историческия факт – създаването на Социалистическа република Македония и формирането на македонска нация. Няма да Ви уверявам, че ние ценим Вашето изказване и тази ваша линия.
Това ни дава надежда, че ще се създадат по-благоприятни условия за развитие на отношенията между България и Югославия. Ние сме съседни републики, свързва ни борбата в миналото против фанариотите, през турското робство. Бих искал да бъда откровен и по-ясно да говоря, отколкото в Белград. Ние смятаме, че ще бъде от голяма полза-когато отношенията между България и Югославия вече толкова са се развили, а също и контактите между македонски и български държавни и политически функционери-че би било от голяма полза, не само за българската общественост, но и за югославската и за световната общественост, ако направите още една крачка напред и заявите публично това.
Що се отнася до нас, ние съществуваме и се развиваме, все повече добиваме чертите на една съвременна нация. Ние намираме поддръжка и разбиране у сръбските комунисти, а и в останалите републики, намираме голяма поддръжка от страна на СЮК по отношение на някои наши национални интереси. У нас има равноправие. Постигнахме напредък в областта на културата, изкуството, просветата. През август т.г. ще имаме самостоятелна Македонска академия на науките. Скоро също така ще отделим македонската църква като самостоятелна.
Ние смятаме, че още повече ще се подобри обстановката, ще се премахнат някои подозрения, напластени в миналото, ако вие направите публично изявление, че приемате Македонската република, македонската нация, македонския език. А в нашата общественост все още има подозрения. Не искам да ме разберете погрешно, но такива бяха условията в миналото. Тази година се навършват 20 години от Бледския договор. Ние имаме вече развита интелигенция. До революцията имахме 300-400 души с висше образование. Днес в Македония има 14 000 души с висше образование и няколко десетки хиляди със средно. Всяка година излизат около 1500 дипломирани студенти. Те поставят някои въпроси:
- В България не е преведена нито една книга от съвременната македонска литература. Няма и непреведени книги по книжарниците. Ние разбираме вашите трудности – това е наследство от историята. Никой не се е освободил от национализъм. Има го навсякъде – и в България, и в Югославия, и в Македония, има го по целия свят. Ние водим борба против национализма.
- Вашите архиви са затворени за нашите научни работници, с голямо подозрение се гледат македонски научни работници. Аз моля добре да ме разберете. Някои наши научни работници написаха книги, каквито не би трябвало да пишат. Но това беше в по-ранния период. Дори някои си позволиха да атакуват светли имена от българската история. Но това е вече преминало, свършено, такива работи повече няма да се появят.
Ние с голямо одобрение и симпатии приветствуваме това, което се случи на конгреса по Балканистика.
Доволни сме също от начина, по който се празнува официално годишнината на Климент Охридски. Нашият представител също беше приет много добре.
Може би, другарю Живков, не е прието в дипломатически разговори да се говори така, но аз ще бъда откровен: някои ваши учени, като отидат в други социалистически страни, настояват да не се превежда македонска литература. Например на симпозиума в Москва, организиран по случай Октомврийската революция, на един наш учен не дадоха да прочете доклада си, в който е писано по македонския въпрос, поради интервенция на някои български другари.
Стои също така и въпросът за разпространението на печата. Сега се сключи договор по този въпрос.
Тодор Живков: Ние сме готови да увеличим разпространението на ваша и наша литература. Този въпрос е ясен.
Кръсте Цървенковски: Въпросът за разпространението на македонският печат се затяга. А трябва да се разширяват отношенията- да се обменят театрални колективи.
Тодор Живков: Нека се договорим да отворим широко вратите в България за македонска литература и в Македония – за българска.
Кръсте Цървенковски: Трябва да разширим гостуването между Скопие и Благоевград. Ние като отговорни ръководители трябва да направим всичко възможно, за да се изживеят напластените подозрения.
Тодор Живков: Правилно. Трябва да отидем към широко сближение.
Кръсте Цървенковски: Искам да поставя още два въпроса:
Първо, ние настояваме да не водим полемика в печата, защото това никому не служи. Не искам да правя анализ, ясно е, че не можем всичко да направим, и у вас има луди, и у нас има луди. Не трябва обаче да допускаме и подкрепяме тези спорове, защото те не водят до нищо. Това, което се явява, е против нашата воля.
Изглежда, че един проблем няма да може така бързо да се реши, ще остане по-дълготраен. Това е проблемът за нашата македонска история. Има много общо.
Ваши учени твърдят, че тя е обща, наши – че е самобитна. Вашите учени смятат, че нашата история като самобитна започва от 1941 година. Нашите учени мислят, че тя започва от миналия век. Нека оставим на учените въз основа на документи, на научна работа да докажат това и след 10 години по-лесно ще го решим.

 Агенция „Фокус“

 

Кръсте Цървенковски: Второ, ще повторя това, което по-рано засегнах във връзка с македонския въпрос – за македонците в Благоевградски окръг. Ние като ръководство смятаме, че това е ваш вътрешен въпрос, вие ще определяте вашата политика спрямо македонците в България. Искам добре да разберете, че ние не се месим във вашите вътрешни работи. Но ние имаме определено отношение по този въпрос. Имаме решение от 1959 г. за малцинствата у нас. Ние знаем какво е положението в Европа, затова ние не поставяме тоя въпрос като териториални претенции, нито към вас, нито към Гърция. Ние знаем, че една промяна на границите е опасно нещо, може да доведе до война. Повтарям, че това е ваша вътрешна работа и на македонците, които живеят в България. Но можем да ви кажем, че македонската общественост се тревожи от това, че при последното преброяване у вас, при около 180 000, са се регистрирали като македонци само 8000 и от тях съвсем малко са македонци от Благоевградски окръг. В България са извършени 3 преброявания. Първото преброяване е през 1946 година. Тогава е извършена пропаганда в Благоевград всички да се пишат македонци. Второто преброяване е през 1956 година. Именно тогава 180 000 жители са се писали македонци. Сега, при последното преброяване, само 8000 са се писали македонци. По наше сведение, аз не мога да докажа, че е така, на македонците е било попречено да изявяват своето национално съзнание. Аз казах, че това е ваш въпрос, но ние не можем да бъдем безразлични. Това е национално чувство. Ние сме малка нация, най-дълго сме били под чуждо робство, последни сме се освободили в Европа. Много сме чувствителни по тези въпроси. Аз нямам намерение да поставям това, като въпрос, а само искам да ви кажа как се гледа у нас на това нещо. В нашите кадри, в интелигенцията се създават подозрения, българската политика не е докрай ясна и определена по македонския въпрос.<BR>Вие лично, др. Живков, два пъти сте говорили – единият път с др. Коча Попович, а вторият – с др. Тито – че македонската нация се създава на антибългарска основа. Не искам да влизам в спор – доколко това е вярно, защото има нещо вярно. Но мога да кажа, че македонската нация се създава и на антисръбска основа. Не трябва от българска страна да се навива това. Не искам да говоря повече по този въпрос. Струва ми се, че сега, когато са отворени границите, когато има тесни контакти, би било добре да се внимава и от българска страна да не се говори това нещо. Напластеното от миналото трябва да се чисти, защото в края на краищата тези проблеми не са кардинални. Ние се борим за една обща цел – построяване на социализма, постигане на траен мир. Постигането на тази цел ще направи по-леко разрешаването на македонския въпрос. Когато работите се стабилизират, тези въпроси по-лесно ще се решават.<BR>Благодаря ви за вниманието. Не зная дали добре ме разбрахте.

Тодор Живков: Благодарим за информацията и за въпросите, които поставихте. Вие, за съжаление, ще бъдете малко време в България. Ние Ви каним да дойдете някой път и неофициално за повече време, да се запознаете с България, с отделните наши райони, с борбата на нашия народ, с успехите и трудностите, с всичко, което съпътствува нашето движение напред.<BR>У нас политическата обстановка и сред работническата класа, и сред кооператорите, и сред интелигенцията, аз бих казал, е повече от добра. Сега провеждаме конгрес на културата. Той минава при подем и увереност. Преди този конгрес, проведохме конгрес на Отечествения фронт. Той също мина много добре. Отечественият фронт е организация, в която членуват индивидуално около 3 700 000 души, или 65% от активното население в страната. Проведохме конгрес и на ТКЗС. <BR>Тези конгреси дават представа за общественото и икономическото положение в нашата страна. Разбира се, когато казваме, че работите у нас вървят добре, ние имаме и трудности. Не сме доктринери да смятаме, че всичко у нас ще върви идеално. Някои трудности са обективни, а други се създават вследствие на неудачни решения, от неумението да насочим силите на народа за решаване на стоящите задачи. Нашето ръководство, Централният комитет, правителството си дават сметка и за успехите, и за трудностите. Сега усилията ни са насочени към по-нататъшно успешно развитие на нашето общество.<BR>Главните усилия на партията и правителството сега са насочени към интензификация на нашата икономика. Поставили сме си задача в непродължителен срок да модернизираме нашата икономика и в областта на промишлеността, и в областта на селското стопанство, за един период от 10 години да достигнем или да се приближим до напредналите социалистически и капиталистически страни. Даваме си сметка, че това е голяма задача, че ще срещнем много трудности при нейното решение. Но ние смятаме, че програмата, която сме набелязали и за осъществяването на която сме разработили конкретни мероприятия, е реална. Сили и възможности у нас има и ние сме дълбоко убедени, че тя ще бъде реализирана. Друга задача, която стои пред нас – това е внедряването на нашата нова система на ръководство на народното стопанство. Ние гледаме на новата система не като система за ръководство само на икономиката. Тя е замислена в далеч по-широк аспект и обхваща както базата, така и надстройката. Сега главните ни усилия са насочени към преустройство на икономиката на основата на новата на новата система на ръководство. Едновременно с това ние подработваме проблема за преустройство на всички сектори на нашето обществено развитие. Конгресът, който сега провеждаме, слага начало на преустройството на културния фронт в духа на новата система. Вярно, че ние сега се ограничаваме с Комитета по културата. Но това е начало. След като натрупаме опит, ние ще обхванем целия културен фронт, тъй като културата се твори не само от писателите, художниците и артистите, а тя се твори и от материалното производство, от всички сектори на общественото развитие. Това, което правим на културния фронт, е един експеримент с оглед да натрупаме опит за по-нататъшното преустройство на този изключително важен сектор. Ще намерим също така правната надстройка, законодателството и т.н. Въобще новата система е система, в която са заложени идеите за решително и в известна степен качествено преустройство на цялото държавно, икономическо и обществено развитие. Разбира се, тя сега се формира. Не можем да кажем, че всичко у нас е изяснено, че имаме точна представа как ще стане надолу. Такова нещо още не сме постигнали и трудно би могло да се постигне, тъй като в края на краищата самият живот, опитът и практиката ще предскажат някои от формите и насоките на това преустройство. Но ние последователно се стремим да намерим най-подходящите форми и начини за преустройство на нашата икономика, тъй като въпросът е не само в недостатъците, които имаше в миналото в развитието на икономиката и в ръководството на нашето общество. Касае се за един нов етап, в който се намира нашата страна, когато редица закономерности, които съществуваха през първия етап от нашето развитие, вече не съществуват. Условия за тях няма. Създават се нови закономерности. Необходимо е теоретическата мисъл в практиката да се разработват съгласно новия етап. Това са двете главни задачи в нашето вътрешно развитие, с които Централният комитет, партията и правителството се занимават.<BR>Вие знаете, че ние провеждаме активна външна политика и активно работим в международното комунистическо движение. Като казвам това, аз имам предвид възможностите на НР България. Ние се стремим да даваме нашия принос в решаването на общите задачи, които стоят пред социалистическите страни и пред партиите в тези страни, на международната арена и в международното комунистическо движение. Вие знаете, че ние полагаме големи грижи и усилия за омиротворяване на Балканите. Смятаме, че ако това се постигне, то ще бъде обща наша заслуга, заслуга преди всичко на социалистическите страни. Трябва да кажем, че за успехите, които завоювахме на Балканите, известна заслуга имат и съответните правителства на Гърция и Турция.<BR>Нас също ни тревожи превратът в Гърция, тъй като това е явно военно-фашистки преврат. И понеже военните нямат почти никаква обществена опора, могат да отидат на по-нататъшни авантюри. Могат да усложнят още повече обстановката в Гърция, а оттам възможността да усложнят и обстановката на Балканите. Първата стъпка те вече направиха – денонсираха споразумението с Югославия. А те може да денонсират всички споразумения и с вас, и с нас. Ние имаме 12 държавни споразумения с тях. Това ще бъде един удар на Балканите. Възможно е да предприемат такава стъпка. Това, което направиха с вас, е доста тревожно. То показва, че те могат да предприемат по-нататък решителни стъпки в това направление и с България, и с Югославия, и с Румъния.<BR>Разбира се, най-зле това би се отразило на България и Югославия, тъй като ние сме съседни на Гърция страни. Но каквото и да правят, колелото назад не могат да върнат. Големи изменения станаха на Балканите. Те взеха широка обществена основа и никакъв военно-фашистки преврат не може задълго да ликвидира тези завоевания на Балканите. Така че, ние от една страна, сме разтревожени, от друга страна, гледаме оптимистично на тенденциите на развитие на Балканския полуостров. Положението на Балканите е трудно, противоречиво. Тук се води борба за надмощие: първо, ние, социалистическите страни се борим, второ, борят се американците, Западна Германия, а напоследък Франция много решително работи, да не говорим за Англия. Главните империалистически държави през последните години засилиха своята работа на Балканския полуостров. Всичко това усложнява обстановката. Но при една разумно съгласувана политика ние можем да удържим и да разширим успехите на Балканите. Това е нашето мнение, нашето становище по този въпрос. А сега задачата е да се помага на демократичните сили и да се влияе международно на десните фашистки сили. Дали е участвувал кралят или не, това не е най-важното. Най-важното, както и вие казахте, е това, което става там. Голямо значение има международния натиск, в това число, разбира се, натискът от държавите на Балканския полуостров. Ние сме убедени, че вътре в Гърция ще се намерят сили и възможности за противодействие. Те ще се организират , защото Комунистическата партия е силна, демократическото движение също е много силно. Там сили ще се намерят, но те бяха изненадани, ударени. Трябва да мине известно време, за да се организират. <BR>Що се касае до европейската безопасност, между нас няма различия. Ние желаем на нашия континент да се създадат условия за мир, за безопасност чрез изолиране на американците и на онези сили, които се борят за друго съотношение на силите в Европа, което крие опасност за нова война. Тук отношението на западногерманските реваншисти има решаващо значение. Ние смятаме, че различия с вас нямаме както по отношение борбата на Балканите, така и в Европа, а също и по отношение борбата за запазване на световен мир. <BR>Но ние имаме различия по някои други въпроси. <BR>Вашата позиция за съвещанието в Карлови Вари е известна.<BR>Нашата позиция също е известна. Тя беше изложена от др. Велчев пред вашето ръководство. Ние и сега стоим на нашата позиция. <BR>Смятаме, че правилно се свика съвещанието в Карлови Вари.<BR>Ние разговаряхме по този въпрос и с румънските другари. Въпросът за партия център в международното комунистическо движение е изяснен. Не може да има партия център, която ще командува, която ще решава коя партия какво да работи и как да работи. Този въпрос е изяснен. Обаче не може пренебрегне историческата роля на КПСС. В международното комунистическо движение винаги е имало партия, която е била авангард по силата на конкретната революционно-историческа обстановка. Такъв център примерно по времето на Маркс и Енгелс беше германската работна класа. Нямаше друга страна, друга партия, друга работническа класа, която да е представлявала такова обединително звено. По времето на Ленин център стана руският пролетариат, Болшевишката партия. Няма сега друга партия, която да носи най-голямата историческа отговорност за съдбините на човечеството освен КПСС. Ние стоим на позицията, че КПСС трябва да изпълнява своята историческа мисия на авангард на международното комунистическо движение. Ние виждаме, че сегашното ръководство на КПСС, на основата на широки консултации с всички партии, които са заинтересовани от даден проблем, предприема инициативи, набелязва мероприятия и т.н. За свикването например на международно съвещание някои трябва да подеме инициатива. Кой, България ли ще я подеме? Не се пада на България да подеме тази инициатива. Разбира се, ако ни възложат, ние ще се заемем с тази работа. Въпросът по същество е кой трябва да подеме тази инициатива, назрели ли са условията за такова съвещание или не. Това е главният въпрос. Аз не го казвам, за да поемам някаква защита или да утвърждавам някаква особена мисия на КПСС, а имам предвид, че съветските другари напоследък съвършено-предпазливо подхождат по тези въпроси и забавят свикването на международно комунистическо съвещание. Те носят отговорност и утре тях ще съдят, че забавят редица въпроси на международното комунистическо движение. Ние знаем, че в историята на комунистическото движение не е имало случай, когато да са били узрели всички партии за дадено мероприятие. Но международното комунистическо движение е един огромен революционен организъм. Той има нужда от срещи, от обмяна на мнения, от колективно обсъждане. Без това трудно ще може да съществува като интернационално движение на работническата класа. Това е органическа потребност на обективното развитие на комунистическото движение. Разбира се, всяка партия е в пълното си право да реши да участвува или не в дадено мероприятие, и никой няма основание да ругае тази партия. Тази партия не е задължена след това да провъзгласи като своя политика…