 |
|
Карикатура: Христо Комарницки
—– |
Защо чудовището от Лох Нес и извънземните се явяват предимно през лятната ваканция? Защото политиците се укриват по курортите и на медиите им доскучава. Търсят им заместители и ги намират на необичайни места. От две лета обаче нито от дълбините на шотландското езеро Лох Нес излиза нещо, нито от сините небеса се спускат интересни теми. Затова пък както миналото лято, така и сега от гроба се надига уж мъртвата от 20 години идея за Съединени европейски щати (СЕЩ).
Може и да не сте забелязали, но тази година имаше сеанс по нейното съживяване и в България. Направи го по време на лекцията си в София на 23 юли заместник-председателката на Европейската комисия и комисар по правосъдието Вивиан Рединг, чието име от латински произход звучи на български като Живка. Когато стигна до темата за бъдещето на Европа, тя заяви: „Според мен най-добрият начин да повишим легитимността на Европа е като превърнем нашия съюз в Съединени европейски щати. Като в САЩ и ние се нуждаем от двукамарна система за Съединените европейски щати. Стабилен политически съюз със стабилно „правителство“ (комисията) и две камари – Европейски парламент и „сенат“ на държавите членки. Това европейско „правителство“ трябва да се отчита пред избрания пряко Европейски парламент.“ Никой от слушателите й в Централния военен клуб не даде ухо на мечтите й за бъдещето на ЕС. Повечето се бяха събрали да й се оплачат от настоящето в България.
Ясно е, че Рединг се надяваше да бъде чута не толкова в София, колкото в Брюксел и в други европейски столици.
Защо избра България за такова далечно послание?
„Окуражих се, като видях, че според миналогодишното ни обществено допитване за правата на гражданите и за бъдещето на Европа мнозинството от включилите се български граждани смятат, че ЕС трябва да прерасне в политически съюз: това мнение споделят 64% от запитаните, докато средно за ЕС те са едва 31%. Това е едно добро начало за дебата“, каза тя. Излиза, че българите са по-големи европейци от европейците.
Впрочем миналото лято имаше няколко национални анкети по въпроса „Искате ли ЕС да се превърне в СЕЩ?“ Според допитване на парижкия вестник „Фигаро“ 64% от французите отговарят с „да“, а 36% – с „не“. Анкета на германския всекидневник „Ди Велт“ даде по-скромни резултати – 43% от германците казват „да“, а 57% – „против“ или „колебаещи се“. Като се има предвид, че още не се води истински политически дебат по темата, обществената нагласа е по-скоро насърчителна. Първата представа какво мислят политиците даде базираната в Лондон и Брюксел агенция за социологически и маркетингови проучвания КомРес. Тя съобщи в средата на юни т.г., че от запитаните 100 евродепутати 53% са изразили желание ЕС да се превърне във федерация от типа Съединени европейски щати, 41% са били против, а 6% са отговорили, че не знаят дали си струва.
Вивиан Рединг в момента е най-високопоставеният еврократ, който агитира без заобикалки за създаване на СЕЩ. За разлика от федералистите в Европарламента (групата Спинели), чиито мнения си остават повече за тяхна консумация, тя ангажира в голяма степен изпълнителната власт в ЕС, което няма как да стане без съгласието на председателя на Еврокомисията Жозе Барозу. В миналогодишната си реч „За състоянието на Съюза“ той заяви пред Европарламента в Страсбург, че трябва да започне широк обществен дебат за голяма трансформация на ЕС във
„федерация на национални държави“
Два месеца по-късно Вивиан Рединг изнесе лекция в Университета Пасау, Германия, озаглавена „Защо имаме нужда от Съединени европейски щати“. В нея тя очерта развитието на идеята, като започна от края на XVIII в. и стигна до подписването през 1991 г. на Договора от Маастрихт, след който „през изминалите 20 години политиците избягваха това понятие едва ли не както дяволът бяга от светена вода“. Комисарката напомни най-именитите привърженици на идеята – от Джордж Вашингтон през Наполеон Бонапарт, Джузепе Мацини и Виктор Юго до Уинстън Чърчил, Конрад Аденауер и Хелмут Кол. И обясни защо идеята е замряла: „Мечтата за Съединени европейски щати изчезна от дневния ред. Може да се констатира, че след 1993 г. понятието практически не се използва. Не се използва дори и от Хелмут Кол, въпреки че целта „Съединени европейски щати“ до 1992 г. е изрично записана в партийната програма на ХДС. Как се стигна до този обрат на съзнанието? Основната причина за него беше особеният компромис, който държавите членки бяха договорили през 1991 г. в Маастрихт за архитектурата на Паричния съюз. Държавите членки накрая се бяха споразумели да създадат паричен съюз без паралелно политическо обединение. Тази асиметрична архитектура от Маастрихт беше резултат от една историческа среща на две политически течения. От една страна, това беше неолиберализмът, който в началото на 90-те години беше „на мода“ в целия свят и чиито застъпници бяха много европейски държавни и правителствени ръководители. За неолибералното мислене асиметричната конструкция на Маастрихт беше просто идеална, защото тя правеше пазарите силни и политиката слаба.“
Звучи логично, обаче
защо сега е подходящо да се заговори отново за СЕЩ?
На Парижкия конгрес за мир Виктор Юго заявява на 21 август 1849 г.: „Ще дойде ден, когато няма да има други бойни полета, освен пазари, отворени за търговия, и умове, отворени за идеи [...] И за да дойде този ден, няма да е нужно да се чака 400 години, защото живеем в динамично време.“ Оттогава са изтекли 164 години, а очакваният ден все не идва, макар че времето е още по-динамично отколкото в средата на XIX в., пазарите в Европа отдавна са отворени за търговия, а идеите имат затихваща роля. Вивиан Рединг смята, „че именно сега, като изход от финансовата и дългова криза, трябва да тръгнем по пътя към Съединени европейски щати“. И дава за пример Съединените американски щати: „Ние в Европа спорим разпалено дали на европейско равнище да вложим 1% от брутния вътрешен продукт, или 1.05% от европейския брутен вътрешен продукт като общи финансови средства в Брюксел – и се учудваме, че ние, европейците, имаме повече трудности в сравнение със САЩ, когато искаме да мобилизираме силите на растежа на нашия континент. САЩ разполагат във Вашингтон с федерален бюджет в размер приблизително на 35% от американския брутен вътрешен продукт! [...] За разлика от Европа, в САЩ никой не се съмнява, че въпреки всички икономически и фискални трудности САЩ ще се запазят като федерация. Никой не се съмнява, че Минесота ще продължи да бъде част от САЩ – въпреки че през юли 2011 г. Минесота обяви неплатежоспособност. Курсът на щатския долар не се промени след това съобщение, въпреки че икономическото значение на Минесота за САЩ е съизмеримо с икономическото значение на Гърция за Европейския съюз“.
Ако продължим по същата логическа линия, можем да се запитаме
с кого е съизмерима България, за да подхожда за щат на СЕЩ?
Отговорът е – със самата себе си. Тя е уникална държава, в която населението толкова се е напатило от своите управляващи, че е склонно да ги замени вкупом с всеки друг. Два милиона емигранти прибегнаха до това решение индивидуално. Останалите или не гласуват на избори, или ако гласуват, редовно се разочароват. Сега мнозина настояват за оставка на правителството на Пламен Орешарски почти от първите му дни, но не виждат подходящи хора, с които да го заменят. И вероятно ще бъдат още по-разколебани на евентуални предсрочни избори. Затова пък когато Вивиан Рединг запита своите слушатели в София трябва ли председателят на Еврокомисията да се избира пряко от европейските граждани, 70% отговориха с „да“. Така че да се залавяме да правим СЕЩ. Няма защо следващите избори за Европарламент през май 2014 г. да се комбинират с предсрочни парламентарни избори у нас. България е узряла (може би първа в ЕС) да ги комбинира с избори за президент на СЕЩ.
Loading ...
