Сн. БГНЕС

Парламентът отхвърли ветото на президента върху част от промените в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), които осигуриха широки правомощия за възстановеното Национално бюро за контрол над използването на СРС и ресорната парламентарна комисия, заплашващи според държавния глава независимостта на съдебната власт.

За законопроекта гласуваха 125 народни представители от групите на „Коалиция за България“, ДПС и „Атака“, а против бяха 69 депутати от ГЕРБ. До този резултат се стигна след прегласуване, като при първия вот един глас не достигна за преодоляване на президентското вето, което по конституция изисква 121 депутатски гласа.

БСП, ДПС и „Атака“ защитиха промените, като посочиха, че с тях се увеличава контролът върху използването на СРС-та.

Депутатът от левицата Младен Червеняков обяви, че „ако някой изразява някакви съмнения, че има нарушаване на Конституцията, той има пълното право да атакува текстовете пред Конституционния съд“. Според заместник-председателя на парламента Мая Манолова (БСП) „ветото е пълно с абсурди“ и волно или неволно подпомага хора, които не искат засилен контрол върху ползването на СРС.

Според колегата й от левицата Атанас Мерджанов държавният глава е на път да „изхаби“ правомощието на институцията да налага вето.

Председателят на правната комисия Христо Бисеров от ДПС посочи, че най-озадачаваща от юридическа гледна точка е тезата, изразена в мотивите на указа, че „конституционният законодател е предвидил, че контролната дейност върху магистратите и техните актове се осъществява от Висшия съдебен съвет и Инспектората към него“. „Всеизвестно е, че контролът върху актовете на органите на съдебната власт се извършва само и единствено по реда на инстанционния контрол“, каза Бисеров.

Юристът от „Атака“ Явор Нотев също заяви, че не приема аргументите на президента. По думите му ветото би лишило от съдържание и същност промените, свързани с по-стриктния контрол на ползването и прилагането на СРС.

Депутатът от ГЕРБ Веселин Вучков, бивш заместник-министър на вътрешните работи, аргументира позицията на партията си в подкрепа на ветото с това, че в промените липсват законови гаранции, че ще бъдат спазени основни конституционни принципи за независимост на съдебната система и за вземане на решения от магистратите по вътрешно убеждение.

Това е първото президентско вето върху закон на този парламент. Държавният глава каза по-рано тази седмица, че е склонен да наложи и вето на актуализацията на бюджета.

Плевнелиев върна част от текстовете в новия Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) заради прокарана в тях възможност за нарушаване на независимостта на съдебната власт, гарантирана от конституцията.

Промените осигуриха възможност на бюрото да изисква от държавните органи всички документи във връзка с използването и прилагането на СРС, а негови служители да имат достъп до всяко помещение, в което се съхраняват документи. Той се противопостави и на възможността бюрото да дава задължителни указания на органите, които разрешават, използват и прилагат СРС, като посочи, че така се „навлиза по недопустим начин в работата на разследващите органи и на съда“.

Плевнелиев се противопостави и на идеята „магистрати да се явяват пред парламентарна комисия, за да дават обяснения, разяснения, а вероятно и достъп до материали по следствени дела“.

„Считам, че не е допустимо нито да се изисква „информация“ от лица, които са магистрати или са разследващи органи, нито да им се дават задължителни „указания“. Осъществяването на дейността на разследващите органи, прокурорите и съдиите се реализира въз основа на закона и вътрешното им убеждение. Създаването на предпоставки за зависимост или влияние от задължителните указания, преценката и насоките от други държавни органи и длъжностни лица е в противоречие с конституционен императив“, посочва Плевнелиев.