Продължава рубриката ни „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината от обявяването на Старинния Несебър за част от Световното културно наследство/1983 г./, а също така и в подкрепа на наскоро приетия План за управлението му.
Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.
Публикациите ,които правим , са благодарение на приятелското ни сътрудничество с Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р Стефан Пейков,който представя следващата карта :
Карта от мястото на войните в Молдова, Влахия и България. 1788 г.
В края на 18 век, Несебър е добре познат и на изток, и на запад. В това ни убеждава картата на Кристиан Лудвиг Томас – немски инженер и картограф, съхранявана във Военния архив – Виена.
Кристиан Лудвиг Томас
Карта от мястото на войните в Молдова, Влахия и България. 1788 г.
Печатна,оцветена, самостоятелна
Военен архив – Виена
Картна колекция – H III e 2851
Дигитален архив “Тракия” – Геопан
Кристиан Томас е немски инженер, географ и картограф, който работи във Франкфурт на Майн. Особена популярност добиват неговите карти на Белград и Кримския полуостров (1788), които се отличават с добра прецизност на представената информация във време, когато австро-турските войни водят до необходимостта от изработване на точни карти на Балканите и т. нар. Новорусийски край. В “Карта от мястото на войните…” селищната и пристанищната система на Тракия и Черно море е представена доста подробно въз основа на разнообразни и доста точни източници.
Надписът „България“ е по протежение на днешна Северна България до градовете Томи и Кюстенджа. В нея са включени градовете Лесковац, Скопие, Пирот и тези от цяла Северна Добруджа до устието на р. Дунав. Авторът е отбелязал важните от военна гледна точка градове като Видин, Никопол, Силистра, Варна, Мачин, Исакча, Измаил, София и Одрин. С различно оцветени линии са показани движенията на армиите.
Несебър (Misseviria) е поставен правилно в Романия (Тракия). По много интересен начин е очертан и Бургаския залив.
Ето какво четем в дневниците на пътешественици и мореплаватели за Месемврия по това време.
●В. фон Броняр, “Дневник на моето пътуване от Константинопол по западния бряг на Черно море” (1786): “Месемврия има корабостроене – тук се строят годишно по 80 до 100 “каика” или “чеке”, които се търсят извънредно много от моряците поради доброто качество на дървения им материал, и донасят значителни суми пари.”
●Минас Пъжъшкян, “История на Понтос” (1817-1819): “Там [до планината] е и селището Мисеври с няколко стари крепости и храмове от антично и византийско време, които все още изглеждат красиви. Малкият град е вдаден 18 (?) мили навътре в морето и представлява нос… Мисеври е вратата към Бургаския залив. В миналото се е наричал Месимврия или Меневрия, сиреч на неговия строител, защото думата “врия” на езика на траките означава град. Следователно значи град на Менес. Населението му е гръцко, но живеят и българи. Тук ловят хубава риба и жителите на града се препитават с риболов. Оттук започва голямата планина Емос, на турски Балкан.”
Илюстрации: Карта на Кр. Томас (1788)
Д-р Стефан ПЕЙКОВ – член на Българска картографска асоциация (БКА)
Loading ...
