Продължава рубриката ни „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината от обявяването на Старинния Несебър за част от Световното културно наследство/1983 г./, а също така и в подкрепа на наскоро приетия План за управлението му.
Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.
Публикациите ,които правим , са благодарение на приятелското ни сътрудничество с Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р Стефан Пейков,който представя следващата карта :
Джакомо Кантели да Виньола
Карта на течението на Дунав от Белград до края му
при Черно море. 1684 г.
Печатна, с оцветени граници, 55 х 42 см
Национална библиотека “ Св. Св. Кирил и Методий” – София
Дигитален архив “Тракия” – Геопан
Отсечка на крайбрежието от Каварна до Китен (Verduizo), по-късно Урдовиза
Джакомо Кантели да Виньола (1643-1695) издава през 1684 г. в Рим – въз основа на разнообразни източници, карта на течението на река Дунав от Белград до Черно море. В нея са маркирани и съседните на Османската империя страни и области. На нея определено внимание е оказано на големия Бургаски залив и Несебър. Тази карта е издадена в прословутия Атлас “Меркурио географико” на Джакомо де Роси и се използва по-сетне за картографска подложка на региона от много картографски ателиета.
Освен “Дунавския воден път” доста точно е нанесен и т.нар. “Царски друм” – диагоналния път от Белград за Цариград – основна балканска сухоземна комуникационна артерия с общоевропейско значение. Отбелязани са и основните западночерноморски трафици – от устиета на Дунав през пристанищата на Варна, Несебър и Созопол за Цариград (Stambol, Constantinopol) и дори морския път от Цариград за Яш. Наличието на тази карта налага да се ревизират някои научни анализи. Единият от тях е, че балканските пътища са нанесени на картата най-напред от немския картограф и математик Йохан Матиас Хазе.
България и Романия са добре очертани, като границата между тях “излиза” на Черно море покрай Стравико и големия Бургаски залив. Границата на Романия (Румелия) прави чупка в областта на Източна Стара планина (Еркечкия Балкан). В резултат – средновековната българска област Загора и Несебър (Mesembria) са поместени в България, а не в Романия (Тракия).
Красивата карта на Джакомо Кантели показва за сетен път, че България е в «Европейския съюз» не от вчера, а от столетия. Церемонията по приемането ни в ЕС е била само поредното дръпване на завесата пред истината.
Остава само да я осъзнаем… и осъществим.
д-р Стефан ПЕЙКОВ – член на Българската картографска асоциация (БКА)
Анонимен английски пътешественик, “Описание на всички царства, заобикалящи Понтус Евксинус и Каспийско море” (1670-1672): “Сега ще спомена най-известните (пристанища), които познавам от Фенара, разположен на входа на Черно море до река Данав… Както споменах, близо до входа на Черно море е Фенара, след това Инатада (Инеада), Мисевра (Месемврия), Варна, Балчик, Мангали, Констанца… Сега ще посоча разстоянията между тези места по отделно, като цифрата означава разстоянието между предходното и непосредствено следващото го. От Фенара до Инатада – 80 мили; до Мисевра – 90; до Варна – 100; до Балчик – 16…”
Loading ...
