Нашите бизнесмени хвърлят пари по оркестри и танцьорки, вместо да пратят някое дете на състезание в чужбина

Който тренира карате, става по-смирен и изгражда чувство за чест и достойнство

Христо Терзиев е роден на 21 ноември 1971 г. в Несебър. Завършил е Олимпийски колеж “Спорт и здраве”  с профил треньор по карате, а понастоящем е студент в Националната спортна академия също с профил треньор по карате. Старши треньор на националните отбори за младежи и кадети по карате-шинкиокушин към “Българска национална федерация карате – направление WKO”, член на УС на “Федерация българско карате шинкиокушин”.

С карате се занимава активно от 1988 г. Развива стила шинкиокушин-карате, наследник на стила киокушин, създаден от Масутацу Ояма. Трикратен национален шампион в лека категория на кумите /двубой/. Победител на ката във всички национални състезания, в които е участвал. Пети на Световна купа и десети на европейско първенство.

От 2005 г. е старши треньор на националните отбори за младежи и кадети и жъне непостигани успехи. Негови възпитаници са: Лъчезар Димитров- световен вицешампион за студенти и двукратен медалист от европейско първенство; Андрей Русев- двукратен европейски шампион и многократен победител в международни турнири; Никола Янев и Михаела Никова- бронзови медалисти от световно първенство, а Артемий Добринин- от европейско.

Терзиев е старши треньор в несебърския клуб „Бушидо” от юридическото му учредяване през 1996 г.

- Христо, как се насочи към каратето? 

- За карате като повечето младежи по онова време научих от филмите и веднага ме заинтригува. Когато Сенпай Емануил Гроздев създаде организираната група в Несебър, аз тренирах свободна борба, но веднага успоредно с нея започнах тренировки и по карате.

- Каква е философията на бойното изкуство, по което водиш тренировки – защитата или атаката е приоритет? 

-  За философията на карате-шинкиокушин може да се говори много. Това, което го отличава от традиционните карате стилове е така наречения “Киокушин дух” или формулираната в едно изречение сентенция “Никога не се предавай!”. Относно защита или атака, бойното изкуство е съвкупност от двете. Няма победа без атака, така че според мен да се дава приоритет на защитата е нелепо и губещо. Шинкиокушин е агресивен стил.

- Какви качества формира каратето и защо е добре децата да тренират? 

- Карате формира у трениращите както физически, така и психически качества. Не само за децата, за всеки един човек са полезни развитието на двигателните качества, координацията на движенията, ориентацията в пространството, развитието на силата и баланса. Човек се научава да познава и ползва по-добре собственото си тяло. Психологическият ефект също е не по-малко ценен. Трениращите стават по-смирени, научават се на дисциплина, уважение, подобряват общуването си с хората, изграждат чувство за чест и достойнство – нещо изчезващо в днешното общество, приучават се да понасят трудностите и стресът на съвременния живот не им влияе толкова много.

- Колко са възпитаниците ти в „Бушидо” и от какви възрастови групи са? 

- В “Бушидо” тренират хора на възраст от 6 до 52 години. Броят им постоянно варира, например зимата групите са стигали до 80 човека, а сега е само една група от средно 20-25 човека.

- Има ли такси в клуба?

- В клуба такси няма. Трениращите заплащат определен от управителния съвет месечен членски внос, от който са освободени по-напредналите състезатели, помощник треньорите и някои социално слаби трениращи.  

- Как се издържа клубът, има ли кой да помага? 

- Събраните от членски внос средства са крайно недостатъчни за спортната ни дейност и ние основно разчитаме на субсидиране от община Несебър. Благодарение отпуснатата ни общинска субсидия клубът успява да постига резултати на световно и европейско ниво, за което ние сме много благодарни на отговорните люде в общинския съвет и администрацията.

По-рядко се случва да получаваме дарения от спонсори, но в условията на днешната криза е все по-трудно да се намерят хора, които да помагат финансово. За българските бизнесмени е по-разумно да хвърлят пари по оркестри и танцьорки, отколкото да помогнат на някое дете да отиде на състезание в чужбина. Жалко е, но такава е действителността.

- Базата задоволява ли ви?

- Напълно. Ние постоянно я оптимизираме така, че да извлечем максимума. Малко неудобство създава това, че сме с една съблекалня, надявам се някой ден да направят отделно стълбище за общинското общежитие и да обособим втора съблекалня в освободената площ.

- Какво се стремиш да постигнеш в подготовката?

- Да вдигаме нивото и да променяме нашето карате към по-добро. Постоянно променям методиката в търсене на правилния способ.

- Масовост или високо спортно майсторство е водещото в треньорската ти стратегия?

- В нашия спорт двете са неразделни. При изграждането на високи спортни умения в даден състезател разнообразието от партньори е безценно. Силният спортист развива най-добре потенциала си в силна среда, затова голямата масовост помага за изграждането му. Освен това считам, че колкото повече хора спортуват, толкова по-жизнена и здрава ще бъде нашата нация.

- Пристрастията към спорта семейна традиция ли са? Брат ти Атанас е запален по моторите и футбола. Теб не те ли влекат?

- Аз съм израсъл в спортно семейство. Баща ми бе 27 години треньор по футбол. Не мисля обаче, че това е определящото, просто натурата ми е такава. Спортувам, откак съм проходил, опитвал съм различни спортове за различни периоди от време – футбол, гимнастика, спортно ориентиране, борба, бокс, джу-джицу.  Влекат ме индивидуалните спортове, страстта ми към футбола отдавна е угаснала, а моторите са ми интересни само като забавление. Все още нямам мотор.

- Има ли школи в световен мащаб, които са модел за подражание на „Бушидо”?

- Опитваме се да се учим от всичко и всеки, но в същото време имаме и се стремим да запазим своята индивидуалност. Така че има школи, на които се възхищаваме, но не и да подражаваме.

- Поддържаш ли контакти с колеги от чужбина?

- Поддържам много контакти с колеги от целия свят. Шинкиокушин е едно голямо семейство, което обединява хората с идеите си. Обменяме опит и споделяме впечатления. Ето например в края на юли ще ни гостува японският инструктор Кента Мори, който е главен инструктор в най-големия административен център на остров Кюшу, град Фукуока. Той ще проведе тренировки в Несебър и Бургас.

- Конкуренцията в „Бушидо” достатъчна ли е?

- Никога не е достатъчна. Несебър е малък град, човешкият ни потенциал е много ограничен. Опитваме се да компенсираме с участия в лагери, семинари и състезания в страната и чужбина.

- Какво е мястото на вашия клуб в спортния живот на Несебър?

- Без да звучи нескромно, смея да твърдя, че до момента ние сме най-успешният клуб в спортната история на Несебър. Имаме световен вицешампион, двукратен европейски шампион, бронзови медалисти от световни първенства, неколкократни носители на европейската купа, победители в международни турнири и една плеяда национални шампиони. Не мисля това да е краят на статистиката, затова гледаме напред в бъдещето и даваме всичко от себе си, преследвайки целите и идеите си.
Автор: Веселин ЛЮЦКАНОВ