„ПОПЪТЕН ВЯТЪР ….”

На 24.06.3013 гр. Бургас  бе посетен от министъра на транспорта,  господин к.д.п Д.Папазов. Поводът  за това бе приятен- сключване на договор за изграждане на сгради за брегови центрове за управление и информационно обслужване на корабоплаването в Бургас и Варна.Това е финала на едно повече от седемгодишно ходене по мъките . Началото на новото административно управление на МТИТС започна с нещо добро поне за водния транспорт.

В своето изказване министърът изрази оптимизъм за подобряване на функциите на държавно предприятие „ пристанищни инфраструктури „  / ДП.ПИ/ и поиска помощ от редица специализирани браншови обществени организации като : Българска морска камара /БМК/,Българската асоциация на корабните брокери и агенти  /БАКБА/, Бургаска морска асоциация /БМА/ и други, голяма част от които членуват в редица международни организации, да посочат консенсусна фигура за ръководител на ИА „МА”/изпълнителна агенция морска администрация/

Ние от БМА не смятаме , че трябва да решаваме кадровите проблеми на министерството, но с готовност ще подкрепим всяка кандидатура , която ще отговаря  на формалните изисквания на „ човешки ресурси”.

За нас по – важно до колко  новият екип на МТИТС  ще реши проблемите , поставени и разисквани многократно от морските организации с идеална цел.                                                                                                                                     

Проблеми добре известни на настоящия министър на транспорта.

На първо място :

• Извършване на законодателни промени  във връзка с реализирането на морската политика на република България.
• В частност създаване на нов закон за пристанищата , с който да се постигнат следните основни цели:

-          да се премахне ненужното концентриране и да се опрости и осъвремени управлението на пристанищния сектор.

-          да се премахне дублирането на функции и отговорности на Министерството , ИАМА  и ДППИ в областта на експлоатацията ,управлението  и развитието на пристанищния сектор.

-          да се ограничи ненужната бюрокрация и тромавите административни процедури в областта на регулацията , контрола и управлениетао на пристанищата, пристанищните дейности  и корабоплаването.

-          да се облекчи режимът за регистрация на отделните видове пристанища в съответствие с тяхната специфика

-          Да се засилят властовите пълномощия по местата , свързани с оперативните и търговските потребности , там където реално се извършват  пристанищните услуги и съпътсващите пристанищни дейности. Отнася се особено за договорите за пристанищни услуги, обществените и търговските поръчки за поддържането и модернизацията на пристанищата.

-          Да се засилят правомощията по места /по пристанища/, свързани с развитието и новото строителство на пристанищни мощности, там където най- добре се познават  изискванията и условията за развитие на пристанищата и където има най-много специалисти.

-          На Държавните пристанищни оператори да се разрешат участия в публично частни партньорства  за концесиониране на пристанищни терминали /има такива текстове в закона на концесиите , но не се използват  и  изпълняват/

-          Да се създадат условия, чрез финансиране от бюджета , за развитие на приложна наука в морския сектор , в т.ч. в пристанищния , отново да заработи в съответствие с европейските  и световни достижения , особено в разработването на международни проекти.

-          Да се създадат условия за адекватно обучение и повишаване квалификацията на средния и висш ръководен кадър в съответствие с новите функции  на администрацията и различните сфери на морския сектор.

-          Да се спазва принципа „който взема таксите, той извършва дейността”

               Например: таксите, акумулирани   в района на пристанище  Варна  да се ползват в района на пристанище  Варна , а тези  акумулирани в района на пристанище Бургас да се реализират в района на пристанище Бургас , във връзка с поддържане на проектна дълбочина , безопасността на кейовите места  и чистотата на акваторията.

-          Да се създадат  и /или реорганизират съществуващите структури и организации/ държавни и обществени/ в съответствие с международни и европейски изисквания и да се осигурят адекватни ресурси за  изпълнение на задълженията на  държавата по търсене  и спасяване на море  и мониторинг на морските пространства  по отношение на нефтените замърсявания и ликвидирането им.

-          Да се премахне тригодишния срок за действие  на Удостоверението за експлоатационна годност  , издадено от ИАМА. Неговото издаване следва да е еднократно и само при промяна на обстоятелствата да бъде спирано действието му.

-          ДППИ да се трансформира  в ДП „Пристанищно управление” /Port Authority/ с клонове  Варна , Б ургас и Русе , които се регистрират съгласно действащото законодателство в отделни юридически лица , които да имат икономическа  и организационна самостоятелност и да имат предмет на дейност , свързана с реализирането на поставените основни цели по изпълнението  на „Националната програма  за развитие на пристанищата  в РБ”

-          Да се обособи самостоятелен закон за пристанищата , отчитащ морските и речните особености  на специализираните  за кораборемонт и корабостроене.

-          Да се актуализира „Националната програма за развитие на пристанищата в РБ” като към нея се приложи „План за реализация на мерките”

На второ място:

Трансевропейският транспортен коридор  VIII, основен приоритет за България.Проведоха се множество срещи с министерствата на Италия, Албания ,Македония.Особен  напредък не се наблюдава. Основен проблем остава Македония, където остава незавършено  ж.п. трасето  от Куманово и Деве баир. В момента  македонското министерство на транспорта и съобщенията  е в напреднала фаза  по подготовка на предпроектно проучване. Твърди се, че  в рамките на 5 години  ще се построи участъка .

Завършването на транспортен коридор  VIII е от важно значение  за порт Бургас, тъй като  в настоящия момент  овладяването на транзитните товари  е спасението от икономическия колапс.

Порт Бургас е единсвеният български порт , включен в трансевропейската транспортна мрежа / TEN-T/. Така централна  Европа се свързва с периферните зони на изток, юг и север и се дава възможност стоки и хора да се придвижват бързо и лесно в страните членки и да осигуряват международни връзки. Това изпълнява и изискванията  и на  Лисабонската стратегия  – ако Европа иска да използва своя икономически и социален потенциал , основна роля има изграждането на липсващите връзки и премахването на тесните места в транспортната инфраструктура , особено предвид  енергийната ефективност  и климатичните промени.

На трето място:

Възобновяването на проекта за изграждане на контейнерен терминал в Бургас и Варна.

Контейнерните терминали  особено в Бургас са със стратегическо , геополитическо и изключително важно икономическо значение  за република България.

Финансирането на този проект е от Япония  и се основава на последната за България възможност  по линия на Държавна помощ  /ODA/ . Оценяван е трикратно : от Япония по предварителни технико – икономически оценки , предоставени от правителството за проектите , по които кандидаства за 2006 г. ; от специализираната  инженерно –икономическа  мисия  SAPROF / Special Assistance  for Project Formation/на  JICA  м.юни – м.ноември 2007 г.;от самата банка  JICA  2007-2008 г. по време на оценъчните мисии.

Основните параметри на заема  са 37 милиарда японски йени; 25 години срок на заема  при лихва 1.4% и 7 години гратисен период.  Заемът покрива  100% от разходите за строителство , навигационни средсва , консултантски услуги – проектиране, надзор , концесиониране , лихви по време на строителството.

Българското кофинансиране е само за ДДС и административните  разходи на ДП”ПИ” Оборудването , кейови кранове и тилова претоварна техника , се предвижда да е доставка от страна на бъдещия концесионер.

Проект с такива изгодни условия не бива да се пропуска  от МТИТС .

Ние сме на ясно , че сега изброяваме само някои от проблемите . На ясно сме ,че проблемите на водния транспорт не са най – големите  в МТИТС , това трудно за управление министерство.

Ще ни се да вдъхнем малко ведрина  и оптимизъм в това тежко за България време и да пожелаем на новият управленски екип повече кураж , „попътен вятър и три фута под кила”

  инж. А.Бояджиев – член на УС на БМА, член на УС на  НТС по транспорта

27.06.2013 г.

гр.Бургас