Д-р Георги Чалдъков
През 1950 г. един млад американски математик доказва, че резултатите от дейността на хората са оптимални, когато има баланс между кооперативното и конкурентното поведение. А не, когато всички работят с паролата greed is good (алчността е добра) – като брокерът Гордън Геко в първия “Уолстрийт” на Оливър Стоун. Животът на математика е представен в холивудския филм А Beautiful Mind (Красив ум); сценарият е по едноименната книга на Силвия Насар – журналистка от “Ню Йорк таймс”.
През 2002 г. “Красив ум” спечели четири награди “Оскар” – за филм, режисура, адаптиран сценарий и поддържаща женска роля. Във филма 20-годишният Джон пристига в университета в Принстън, Ню Джърси, където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман, с препоръка от негов професор, на която пише: “Този човек е математически гений.” Това се потвърждава, когато защитава докторската си теза, която става нова парадигма в теорията на игрите. Дотогава в “игрите” са изследвани отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби – като например в шаха и покера. И българската политика.
Името на „гения” е Джон Форбс Наш-младши* – той доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен “играч”, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално. И “Равновесието на Наш” се превърща в икономическо поведение, прилагано в съвременния бизнес – през 1994 г. професор Джон Наш е удостоен с Нобелова награда за икономически науки..
Така не IQ (intelligence quotient), а CIQ (collective intelligence quotient) е по-важен показател за интелигентност. Сполучливо звучат и “симбиотична интелигентност”, “споделена интелигентност”, „отзивчива интелигентност“ .
И Наша интелигентност.
_______________________________________________________________________
* Роден е на 13 юни 1928 г. в Блуфилд, Западна Вирджиния, САЩ.
Loading ...
