ПРИРОДНАТА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ НОС ЕМИНЕ:Ще бъде ли достъпна за туристи – поклонници на уникалния природен феномен

| Източник: Инж. Георги Петрушев

Там, където на изток Стара планина се снишава и мощният й хайдушки гръбнак стремглаво се спуска към дълбините на Черно море е нос Емине. Това е една уникална не само за България, но и за цялото европейско морско крайбрежие природна забележителност, надарена от природата с редкия, невиждан другаде планински и морски пейзаж, с богатството на редки представители на биологичното разнообразие и интересни за науката и поколенията археологически находки, датиращи от хилядолетия.

            С цел запазването за науката и бъдните поколения и създаването на подходящи условия за практикуване на познавателен туризъм още преди 35 години на 19 април 1976 година със заповед № 1187 на Министерството на горите и опазване на природната среда нос Емине бе обявена за природна забележителност по тогава действащия Закон за защита на природата, на площ от 0,5 хектара. Сега Емине е природна забележителност, защитена по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Тъй като от години насам на малцина се отдава възможността да стъпят на скалистия му бряг и оттам да се провикнат: „Прекрасна си, мила Родино, когато човек те обзре…”,  а защо е така ще се спрем малко по-нататък.

Правим съвсем кратко представяне на тази изключителна забележителност.

Ще подчертаем,  за да не се забравя, че тук на скалния бряг е достойния завършек на българския туристически пешеходен маратон „Ком – Емине”. Маршрутът е преминат за първи път през 1933 година от изтъкнатия по онова време български планинар, пътешественик, публицист Павел Делирадев. През втората половина на XX век по-малки и по-големи групи през летния сезон и до късно през есента минаваха този изключително красив и наситен с исторически паметници и други културни забележителности наш туристически маршрут. В началото на XXІ век маршрутът бе високо оценен и включен в европейския пешеходен туристически маратон Е-3 „Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море”.

            Природната забележителнос Емине е обект с национално значение. Тя отдалеч впечатлява с исполинските размери на скалния бряг, който стремглаво, отвесно се спуска към морските дълбини. Брегът е с височина 62 м. Изкачването на брега откъм морето е почти невъзможно. Фарът на брега е изграден през 1888 г. Той е добре поддържан и днес още служи на моряците като верен ориентир. При строежа на фара са открити археологически ценни находки от ранновизантийската и средновековната крепост Емона. Тя значително е пострадала при турските нападения в края на XІV век.

            На 24 и 25 октомври 1366 г. рицарите на граф Амадей VІ Савойски обсаждат крепостта, която бранителите предават, плащайки голяма контрибуция. Но след няколко месеца те въстанали и прогонили окупаторите. Тук на носа през 1829 г. Турците са построили голяма батарея на мястото на градището. През средните векове и до края на XVІІІ век тук по стръмния и недостъпен морски бряг е имало няколко действащи източноправославни манастира. Те били богато дарявани и притежавали големи имоти. Турците многократно нападали, ограбвали и разрушавали православните манастири. Сега все още по стръмния бряг личат останките и основите от тези християнски светилища. Крепостта е била арена на многобройни битки. Често е сменяла своите владетели. До днешни дни са останали само няколко реда каменна зидария от дялан камък, тухли, керамика и хоросан.

            Друга изключително важна забележителност на скалния нос Емине е, че той се намира на пътя на прелетните птици, известен като Виапонтика. Като такъв той има изключително международно значение. Това е едно типично място с тесен фронт за миграцията на прелитащите над него пеликани, щъркели и грабливи птици. На територията на носа са установени 189 вида птици, от които 48 вида са включени в Червената книга на България. За отбелязване е, че на север от носа е разположена защитената местност „Иракли”, в която се срещат редица типични представители на растителния свят. Но това, което непременно трябва да посоча е пясъчната лилия. Това е една нежна бяла красавица, която през месеците юли и август изниква непосредствено край водната морска повърхност от пясъчната ивица.

            В най-връхната част на носа непосредствено над морската бездна е разположена национална метеорологична станция. Инструментариумът и малките битови и служебни помещения, изградени на носа, допълват днешния колорит на този обект. До тях води стръмен автомобилен път. Целогодишно тук пребивават на смени метеоролози, които извършват своята високоблагородна научна и информационна дейност. При посещението на туристи те биха могли да изнасят кратки беседи за историята и бурните събития, свързани с тази природна забележителност, както и да разказват за своите интересни метеорологични наблюдения. Това е обаче в днешно време само едно добро пожелание. От десетилетия обекта е ограден с  висока непреодолима телена ограда, на входа на която, отстоящ на стотина метра от самия обект, има голяма табела: „Военен обект – влизането строго забранено”. В действителност южно от фара и метеорологичната станция се намира триетажна масивна сграда на някогашен военен обект. Тя и сега е под постоянна охрана. В това няма нищо лошо, ако тези сгради и метеорологичната станция не са оградени и охраняеми, досега от тях нямаше да остане и помен.

            Природните забележителности се обявяват и с цел да се създават подходящи условия за посещения и опознаване.

            Така от години насам този обект с национално и международно значение е недостъпен за български и чуждестранни туристи. Повече от наложително е тази груба грешка да бъде отстранена, което може много лесно да се направи с една звънчева инсталация на добре затворената порта с цел повикване на дежурните метеоролози. Ако се прецени, възможно е с минимална входна такса туристите да имат достъп до скалния нос,  а защо не да изслушат и кратка беседа.

            Нос Емине заслужава и трябва да се превърне във важен обект на културния туризъм от национално значение и преди всичко за община Несебър.

            Нека общината направи настоятелно предложение пред Съюзния съвет на Българския туристически съюз за включването на нос Емине в списъка на 100-те национални туристически обекта. Той заслужава това!

                        Бел.ред.:Ще очакваме позицията на Община Несебър във връзка с тази информация.

Print Friendly
FacebookСподели