Неслучайно тези дни Бургаската прокуратура удължи с цели четири месеца разследването за несебърските дюни
Дълго пазена тайна,изплува днес в чуждестранните медии,информираха наши източници в Америка и Европа.Войните за Несебър и около него, и преди столетия ,а и през последните години ,са били не за нещо друго,а заради неговият пясък.И древните и сегашните мераклии са знаели,че той съдържа голямо количество злато.
Всеизвестен факт е,че България и богата на златни залежи и,че по златни резерви е на едно от първите места в Европа.В известните до сега находища златните запаси се изчисляват между 200 и 800 милиарда долара,но това е до днес,преди да започне масовият добив на злато от несебърските дюни.
Наличието на злато в района на Несебър се доказва от много находки в района,заяви археоложката с най-много опит в общината Евтелпа Теоклиева-Стойчева.Дори в старогръцкият надпис от V в.пр.Хр. в църквата “Св.Параскева”,който тя наскоро разчете, има следи от златно покритие върху буквите.
Пясъците край Несебър са свързани с най-големите скандали в града-държава.Започна се със земите в местността “Кокалу”,от които някои несебърци бързо забогатяха.По-късно японци искаха да гребат от пясъка на пясъчната банка “Кокетрайс” в морето.Много шум се вдигна и с концесията ,уж за добив на пясък ,в местността “Инжекьойско блато”,където местни хора бяха принудени да продадат земите си за дребни пари.В блатото потъна и тогавашният кмет на Несебър,който предпочете да прекрати мандата си и да отиде на гурбет зад граница…..
Преди няколко години ,бивш вече депутат с цигарен прякор ,направи замяна на балкански гори за “горски фонд”,по-известен като дюните около бившите почивни станции в края на новия Несебър.Накрая се стигна и до звучната афера “Дюнигейт”,хранеща вече няколко месеца многобройна армия журналисти,които идват,за да се любуват на Несебър.Тук ,заради скорострелни подписи на една бивша зам.министърка ,разследван бивш министър и перфектна бизнессделка,попарата сърба местната власт.
Сега става ясно защо почти всички,които строят жилища в несебърският квартал “Черно море” заплатиха на общината ,за да увеличат обема на парцелите си.В момента там подставени лица на руски олигарси ,маскирани като бедни руски пенсионери ,масово изкупуват парцели и жилища.
И всичко това е заради жълтият метал в несебърския пясък.
Изредените факти щяха да бъдат обвити в недомлъвки и мистика,ако “Басейнова дирекция “ в Бургас не беше издала миналата седмица разрешение за проучването на злато в дюните край Несебър на известната кандска фирма”Клондайк металс”,която вече разработва няколко златни находища у нас.Канадците са предложили да поемат и разходите за делото,което са завели в Европейския съд шефовете на несебърската фирма „СВЕ ГРУП”,която беше спряна да строи в края на миналата година в спорен горско-дюнен терен.Оказа се,че единственият учен,който може да се произнесе ,имат ли почва дюните край Несебър ,ще бъде още дълго време болен.
Независимо от тези перипети ,златната треска в Несебър и край него вече набира скорост и ще заприлича на тази около станалата нарицателна канадска река Клондайк/ на снимката горе/ в началото на двайсти век.Скоро хилядите непродадени жилища в района ще бъдат изкупени,а цените на имотите в скромния несебърски квартал “Черно море” ще се вдигнат многократно.
Предвижда се пясъкът да се преработва в тилните селища на общината- Тънково,Оризаре и Гюльовца,които също ще станат притегателен център за хора от цялата страна ,а и от увеличаващите се бедни европейци наоколо.
Златотърсачите и свързаните с тях дейности ще направят през следнащите десет години община Несебър една от най-населените в страната.Голяма е вероятността община Поморие да бъде залечена ,а територията и да се присъедини към Несебър.В тази връзка вече се обсъжда обявяването на Несебър и за областен център.
Златото в несебърският пясък ще увеличи и без това голямата слава на Градът на Световното културно наследство .Заедно с традиционният туризъм,към който вече се присъединява поклонническия и сватбен ,ще се предлага и златен.Както се казва-където е текло 3500 години,ще продължава да тече !