Правителства, убити от токов удар: България, Кипър, Румъния?

  | Сорин Йоница, в. „Евениментул зилей“   Един вбесен вложител се опита да влезе в банка в Кипър с булдозер, защото правителството на острова, принудено от съвета на еврозоната,...
| Източник: Mediapool.bg

 

Един вбесен вложител се опита да влезе в банка в Кипър с булдозер, защото правителството на острова, принудено от съвета на еврозоната, обяви конфискуване на 10 процента от стойността на банковите депозити, за да спаси бюджета от катастрофа.

Фактът, че половината от тях принадлежат на руските граждани, които бягат от република „Путин“, е само цветно петно. Остава въпросът за суровостта и законността на мярката.

Колко хубаво беше по времето на суверенните валути, когато държавата можеше да краде от хората по-елегантно, по кейнсиански, чрез инфлацията, без толкова вълнения, лекувайки обикновено симптома (дисбалансите), а не причината (безотговорността на държавното харчене над нивото на доходите).

Пак близо до нас миналия месец падна правителството на България след улични протести срещу цената на електричеството. Иначе казано, оттегли се стратегически, за да бъдат забравени греховете му и да не плаща сметката за популисткото управление на изборите през май.

В познатия стил изпратиха прокуратурата срещу доставчиците на енергия (чужденци), така че полицията се зае да изчислява „правилната цена“, въпреки че България, както и Румъния, има агенция за специално регламентиране (ДКЕВР), която даде разрешение за увеличенията. Но ако има нужда от кръв по стените заради спокойствието на народа, така и ще направим, рече София.

Няма спор, че и дистрибуторите сгафиха, особено чехите от ЧЕЗ, които припокриха увеличение на цените с около 25 процента с удължаване на фактурирания период, така че сумите за плащане внезапно се оказаха удвоени.

На 16 април ще се реши дали ще бъде анулиран или не лицензът за дейността на ЧЕЗ. Не мисля, че ще го направят, защото увеличението на цената е неизбежно и е тясно свързано с жизнеспособността на енергийния сектор, а тарифата за дистрибуция не надвишава 10 процента от общата сума, следователно експулсирането на чехите и повторното национализиране няма да реши нищо.

Също като нас България има едни от най-ниските цени за тока в ЕС. За разлика от нас българите се греят с електрическа енергия, тоест всяко увеличение на цените се чувства силно през зимата в джоба на населението. В крайна сметка популизмът възтържествува, а политиците и прокуратурата се набъркаха в работата на регулатора, който на теория е независим.

Как стоят нещата в Румъния? Заключенията са горе-долу същите, макар че са по-сериозни при газа, отколкото при електричеството: изкуствено занижените цени деформират пазара и натоварват непосилно бюджета и държавните компании. Нека не си правим илюзии: цените за населението са много по-големи отколкото се вижда в малката фактура.

Всички ние плащаме заради „умните момчета“, заради отложените инвестиции, понеже производителите и мрежите нямат ресурси, чрез пониженото качество или риска от спиране на тока, все по-вероятно, чрез по-големи данъци или чрез факта, че държавата събира малко пари в бюджета от своите компании.

Като цяло цената на нелиберализацията на пазара в Румъния е голяма и ни дебне катастрофа в резултат на недостига на инвестиции в енергийния сектор: 90 процента от сектора на термоенергията е с изтекъл срок, инвеститорите в трети и четвърти блок (на АЕЦ Черна вода – бел.ред.) и в седем термоенергийни публично-частни партньорства се оттеглиха; ефективността на румънските централи е на 60 процента от средната за Европа. И всичко това защото правителствата пожертваха инвестициите заради бързата електорална печалба, вместо да обяснят на електората необходимостта от реформа.

Колкото повече я отлагаме, толкова повече системата остарява, нуждата от инвестиции се изостря, а адаптирането ще бъде още по-трудно. За съжаление, румънците чуват тези непопулярни истини само спорадично, от Европейската комисия или МВФ, които слагат огледало пред лицето ни. При това положение е забележителен ентусиазмът, с който все повече хора искат да счупят това огледало, наливайки вода в мелницата на правителството на Понта, като казват, че нямаме нужда от ново споразумение с МВФ – единствения механизъм за дисциплиниране на икономическото управление, който се е доказал в Румъния.

Идеята е също толкова правдоподобна, колкото тази за отмяна на механизма за сътрудничество и проверка в правосъдието, за да си върнем достойнството и честта в Европа.

По БТА

Print Friendly
FacebookСподели