Или „кой е новият политик?”
Д-р Георги Чалдъков
Човешкият мозък привиква, пристрастява се към стимули, които му носят удоволствие. Мозъчните клетки, изграждащи “система за възнаграждаване” (brain reward system), приемат и декодират хедонистичните сигнали – секс, храна, алкохол, тютюнопушене, наркотици… И политическа и корпоративна власт. В биологичната основа на тези прояви са нервни импулси, които се пренасят от молекули, те се свързват с рецептори (клетъчни молекулни антени) и секс, храна, алкохол, тютюнопушене, наркотици, власт се превърщат в удоволствие (гръцки – hedone). Хедоните са атомите на Епикур, най-съблазнителната изява на човешките емоции. Което означава, че ще търсим отново и отново среща с тях – пристрастяваме се.
Молекулите на удоволствието са много, едни от тях са “D2/DRD2”, което означава “допамин и негов рецептор”. Мутации на техните гени увреждат системата за възнаграждаване – за компенсация ядеш повече храна и ставаш Homo obesus (затлъстял човек). Пиеш повече алкохол и ставаш алкохолик, вземаш все повече наркотик и ставаш наркоман, залагаш все повече в хазарта и ставаш комарджия. Консумираш все повече власт и ставаш корумпиран политик, може и диктатор, във всички случаи – кратоман (от гръцки, kratos – власт, mania – страст, влечение).
Огледалните неврони в мозъка на човек работят по начин, сходен на copy-paste в компютрите – те опосредстват имитацията на действията на други хора. Така от „Окупирай парламената” се стигна до „Окупирай медийте” – говоренето на протестиращите ескалира в популистка реторика на политици (социолози и политолози), съпроводена с враждебност, обиди и съперничество за надмощие. И пренареждане на журналисти в телевизионните канали. Обостри се разрушаването на инфраструктурата на политическия диалог.
Изпаднали в абстиненция, някои кратомани – Иван Костов, Меглена Кунева и Сергей Станишев – са най-яростните оратори. Дори някои стари социалкомунисти се отказаха да кандидатстват на предстоящите парламентарни избори, а Костов – O tempora o mores! – поиска президента да му възложи съставянето на ново правителство.
Не вярвам политическото инженерство да се поучи от генното инженерство, но все пак ще споделя примера на Nucleix, Ltd – фирма за анализ на ДНК. Тя публикува статия, озаглавена “Автентичност на ДНК пробите за съдебната медицина” (PRWeb eBooks, 17 август 2009). Тъй като съвременните методи позволяват синтезиране на ДНК в голямо количество и с различни профили, пробите могат лесно да се фалшифицират – този технологичен „прогрес” се нарича “кой е новият баща?” и е чиста кражба на биологична идентичност. Технологията на Nucleix обаче може да различи истинската от фалшивата ДНК – това ще помага за определянето на истинския престъпник – убиец, крадец, наркотрафикант… И кратоман.
За подсещане ще остане само Obliti privatorum publica curate (латински – Забрави частното, грижи се за общественото) да бъде изписано на входните врати на парламента, министерствата и президентството.