За проектите за обновяване на туристически атракции в общините, Агенция “Фокус” разговаря с Лиляна Павлова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Фокус:Г-жо Павлова, за какви пари общините кандидатстват с проекти за туристически атракции?
Лиляна Павлова: В Оперативна програма „Регионално развитие” има отделна приоритетна ос, насочена към устойчивото развитие на туризма. Тя има бюджет почти 390 милиона лева. Подкрепата на развитието на туризма е насочена към три нива: От една страна – националното промотиране на България като туристическа дестинация и развиване на туризма, където финансираме дейности към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма с ресор туризъм за инвестиции в тези дейности. От друга страна – Министерство на културата, които са наш конкретен бенефициент. Там инвестираме в обекти, свързани с културата, най-вече паметници на културата с национално и световно значение. В рамките на този проект финансираме много дейност, включително античният комплекс на т.нар. Ларго – комплекс Сердика, музеят „Света София” и други обекти. Най-новото ниво, където последно имаме сключени нови договори, са общинските туристически атракции – обекти с национално и регионално значение на територията на цялата страна, общинска собственост. Много общини кандидатстваха по тази линия, за да развием културни, природни, туристически атракции на територията на тези общини.
Към настоящия момент одобрените за финансиране проекти са на стойност 202 милиона лева. Имахме одобрени 15 проекта в началото на тази година и миналата седмица одобрихме още 46 проекта за 162 милиона лева. Така с 202 милиона лева ще финансираме 61 общини, в които има най-различни атракции, като има общини с повече от една атракция.
Тук влизат и археологическият комплекс Перперикон в Кърджали, Мадарският конник и Шуменската крепост в Шумен, старата българска столица Велики Преслав, в Бургас – островът Света Анастасия, също – бившият остров Болшевик, който ще бъде реновиран, ще бъдат закупени кораби за туристите. Ще имаме обновяване и дейности по архитектурно-етнографски комплекси – Етъра, резервата Боженци. Белоградчишката крепост – ще се опитваме да развиваме тази атракция, която е изключително важна за България, пещерата Леденика и около нея ще бъде направен от Община Враца един нов туристически обект като атракция, разбира се на основата на самата пещера и много съпътстващи дейности.
В стария град на Созопол, в Несебър, в София също ще бъдат направени музеи. В София срещу Централната баня, ще бъдат експонирани множество находки, включително с възможностите, които дава минералната вода ще бъде направен един доста атрактивен музей на София.
Тъй като ние стимулираме и създаването на нови атракции, ще бъдат направени две нови атракции, които да привличат туристи. Едната е Поморийските солници, ще бъдат развити и като туристическа атракция, както и в Община Самоков има разкрита късноантична крепост Цари мали град, където ще бъдат направени пешеходни пътеки, ще бъде направена пълна възстановка на крепостта и ще съществуват едни прекрасни атракции, за да може туристите, както в зимните ни курорти, така и в спа-курортите и в морските курорти, освен почивка, да се насочат и към културно-историческия туризъм на територията на цялата страна.
Фокус: Самоков и Поморие ли са общините, в които предстоят чисто нови туристически атракции?
Лиляна Павлова: Там се проектират чисто нови атракции, които до сега не са развивани като атракции. Във всички останали общини все пак са известни български обекти, национални, някои – световноизвестни, но в тях са инвестира, за да подобрим инфраструктурата, за да дадем възможност на хора с увреждания да имат достъп до тях. Ще развием алеи, туристически центрове, ще се развият анимационни програми, ще се развие това – да има превод на различни езици, екскурзоводи и т.н. Освен, разбира се, чисто реставрационната дейност и ремонт на сградите, в които се намират обектите.
Фокус: Северозападна България беше с особено внимание от правителството. При вас има ли го този момент?
Лиляна Павлова: Ние като принцип при подбора на проекти, не делим обектите на това къде се намират. За нас беше важно да има туристическа атракция, тя да има туристически потенциал, за привличане на туристи, за да може максимален брой туристи да я посетят; да развием атракцията и довеждащата инфраструктура до тези атракции да е приемлива. Не ги делим на региони, тъй като това по някакъв начин би могло да дискриминира. За нас всички са равни, всяка една културна, природна, историческа атракция, е еднакво важна. Важното е тя да бъде развита.
Фокус: Проектите са с различен срок на изпълнение, но има ли момент, в който очаквате да станат готови, една голяма част от тях?
Лиляна Павлова: Всички общински проекти, които в момента са одобрени, проекти за около 200 милиона лева, са със срок на изпълнение 24 месеца. Това означава, че до лятото на 2012 година би трябвало да има вече активно работа по самите обекти, но иначе крайният срок на приключване е 2013 година, тъй като от 2012-а, 24 месеца са всъщност до 2013 година. Тогава ще бъдат вече окончателно готови, изцяло обновени обектите за посещение от туристи.
Фокус: Общият бюджет е около 390 млн. лв., а около 200 млн. лв. вече са постъпили проекти за около 200 млн. лв., нали така?
Лиляна Павлова: За около 200 милиона лева имаме одобрени общински проекти и отделно от това – току-що одобрихме проекти за около 30 милиона лева на Министерството на културата. Отделно Министерството на икономиката има също проекти за около 30 милиона лева, така че около – над 260 млн. вече са текущите проекти. С остатъка от средствата ще финансираме оставащите дейности на Министерство на културата, на Министерство на икономиката, двореца в Евксиноград, а и текущи проекти, които имаме да довършваме, тъй като в София например имаме много сериозна инвестиционна програма.
Дългосрочната програма за София е тя да бъде превърната в европейски културен център. Към настоящия момент има седем проекта, част от които са на самата община, друга част са на Министерството на културата. Така в София има над седем проекта за почти 30 млн. лв. и целта е да направим един голям квадрат в София – културно-исторически център с цел да развием туризма. Това е „Св. София” – архитектурният музей, който се намира под базиликата „Св. София”, това е Ларгото (финансирано с 16 милиона лева), където ще бъдат експонирани множеството находки – на над 19 хил. кв. метра ще бъде уникален музей, уникално експониране, каквото няма аналог в Европа, Националния музей по българско изобразително изкуство, Националния политехнически музей, Зала „България”, също финансираме реконструкцията на залата, Сатиричния театър „Алеко Константинов”, и новия музей на София с минералната вода пред Централни бани.
Фокус: Един от най-посещаваните обекти е Перперикон край Кърджали. Там имаше проблем, заради големия изкоп за туристическия информационен център, започнат и недовършен. Ще има ли някакво развитие по този случай, защото на местно и централно ниво доста се коментираше, че бил опасен за туристите?
Лиляна Павлова: Така е. По начало в Перперикон има една инвестиция още преди България да стане член на Европейския съюз по линия на предприсъединителна програма ФАР. Това финансиране остави проекта недовършен, и макар и със средства от държавния бюджет, по чисто технически причини, проектът за туристически център не е довършен, за съжаление. Той предстои да бъде изпълнен от общината.
Но това, което ние одобрихме по Оперативната програма по отношение на Перперикон е проект за 3.8 млн. лв. Това е един от съвсем наскоро одобрените проекти по ОП. В нашия проект не е включен културно-информационният център, тъй като Министерството на финансите има, доколкото разбрах поне от общината, ангажимент във времето напред – той да бъде финансиран в рамките на „Чудесата на България” и общината не е търсила финансиране на туристическия център.
Ние осигуряваме средства, за да продължим опазването и укрепването на цялата консервация, на всички находки, които са в самия акропол, както и в свещения дворец, да експонираме всички археологически елементи, които са разкрити, включително като направим и художествено осветление, и холографски изображения и в музея, който е в Кърджали, и на място, каквото може да бъде експонирано.
Фокусираме вниманието към пешеходните алеи, подходи към акропола, включително с изгледни площадки и т.н., за да се развие пешеходната мрежа, да се направят възстановки на някои определени ритуали и да се развие като атракция, за да може туристите да го ползват, без да е опасно за техния живот. Всички останали дейности, свързани с информационния център, вече са на самата община ангажимент да си ги изпълни по друг проект.
Фокус: Ще поддържате ли обратна връзка с общините за изпълнението на общинските проекти или това не е ваш ангажимент?
Лиляна Павлова: Напротив, това е основният ни ангажимент оттук нататък. Това, което винаги казвам на общините е: мисля, че най-лесният етап – одобрението на проектите – приключи. Сега идва по-трудният етап – изпълнението. Като управляващ орган, който предоставя този огромен ресурс от 390 милиона лева именно това е нашата цел – да следим какво е изпълнението, как се постигат целите на проектите. Ще следим за качеството на проектите, сроковете на изпълнение, и стабилни процедури.
Фокус: Тези, които не са кандидатствали при вас, а биха проявили интерес, имат ли време тепърва да го направят?
Лиляна Павлова: В последните години мисля, че общините натрупаха опит при управление и изпълнение на проектите. Все още на места имаме препоръки по отношение на тръжните процедури, но ние много стриктно следим с какви процедури се възлагат тръжните поръчки и как се изпълняват конкретните поръчки, така че да са в срок и да са с качество. Надяваме се, че няма да имаме проблем. Обратна връзка ние имаме почти ежемесечно с това какъв е напредъкът по реализацията. Сега това, което предстои през следващите месеци, е именно това – изборът на изпълнители. Мисля, че там, където бъдат избрани, след зимния период ще може реално да започне строителството.
Фокус: Вие лично посещавала ли сте някои от обектите, които кандидатстват при вас? Имате ли си любим, така да се каже?
Лиляна Павлова: За мен всички проекти в България са свързани с развитието на туризма и са ми много любими, защото те всички са прекрасни места, но се надявам, че ще мога да ги посетя в процеса на обновяване. Аз също посещавам с колегите обектите, за да видя какво се случва на място.
Фокус: На регионално ниво може ли да се очаква наемане на работници във връзка с работата по тези обекти за някои от общините?
Лиляна Павлова: Определено да. От една страна ще бъде доста сериозно повишена временната заетост от гледна точка на работна сила, която ще бъде наета в рамките на реализацията на проектите. Около 4 месеца ще отнеме тръжната процедура, така че може би не 24 месеца, но около 20 месеца ще имаме осигурена временна заетост, много сериозна, във всичките тези 61 общини, във всяка една – поне по един-два обекта. Във всички тези обекти ще има необходимост от работници, които да участват в реализацията на проектите, както инженери, строителни работници, строителен надзор, така и всякакъв вид персонал, който да работи по обектите. В по-голяма част от проектите, включително в самата реализация на тези обекти, има предвидено обучение на екскурзоводи, обучение и наемане на аниматори, които да могат да реализират атракцията. Преводачи, екскурзоводи… Така че, ще има и постоянна заетост осигурена на тези обекти.
Денка КАЦАРСКА
Loading ...
