ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НЕСЕБЪР НА 24 ЮЛИ
Покрай проучването и събирането на материали за книгата си “Несебър в чуждестранните пътеписи ХV-ХІХ век” нямаше как не попадна и на описанието на събитията през Руско-турската война през 1829/1830.За тях пишат Константин Иречек,Феликс Каниц, Хелмут фон Молтке.Има и други,но сред всички тях като че ли най-добър хронист на тази война е Николай Епанчин,особено в описанието на преминаването на руските войски през Източна Стара планина.В интернет хрониката на събитията,предхождащи освобождението на Несебър,са крайно оскъдни,както и в официалните сайтове на несебърките институции. Текстът,който се предлага тук се публикува за първи път.Той е написан от ревностния историк на града Маргаритис Константинидис и се съдържа в книгата му «Месемврия Евксинския понт»,написана собственоръчно в Триест през 1915 и издадена през 1945 в Атина под редакцията на Г.А.Мегас.Тя е в процесс на превеждане и ще излезне с марката на несебърското издателство «Марам» през м.ноември.
Максим МОМЧИЛОВ
По време на Руско-турската война от 1828-29,след като Варна била презета от руснаците, руска част, водена от генерал Рот преминала през гръцките села Аспро, Козяк и Иракли и на 22 юли 1829 се озовала на Балканския връх,на север от Свети Влас,което е само на два часа път от Месемврия.От тази височина руснаците различили корабите на флотата, които вече били хвърлили котва в пристанището на Пиргос, и толкова много се зарадвали, че гръмовитите им радостни викове огласили цялата планина.Това бил aдмирал Грейг с три линейни кораба,пет фрегати и много транспортни,които били пълни с храна и муниции.
В подножието на планината,близо до Свети Влас,силен турски отряд от седем хиляди мъже очаквал руснаците,със заповед да прекъсне настъплението на врага.Този отряд принадлежал към частта на бившия генерал-губернатор на Босна Абдул Рахман паша, на когото била възложена защитата на Месемврия и на съседния град Анхиало,както и връщането на Созопол,който бил превзет на 15 февруари от контраадмирал Куманин и все още се държал от руснаците.
Генерал Рот нападнал турците устремено и ги разпръснал.Разпръснати те се изолирали в Месемврия,други в Пиргос,след като оставили в ръцете на победителя осемстотин пленници,две далекобойни оръдия и девет знамена. Рот преследвал бегълците до Месемврия, превзел без никаква съпротива окопа,който турците били изкопали в провлака, който съединява града със сушата.Тогава турците се оказали заобиколени от всички страни,тъй като руският флот от два дена обсаждал Месемврия,подлаган понякога на невредими бомбардировки.И така след като изгубили всякаква надежда за по- нататъшно съпротивление,предложили на руския генерал да предадат града при условие,че ги остави да си тръгнат свободно с оръжията и багажа си,но предложението им не било прието.Докато все още течели преговорите адмирал Грейг,предприемайки десант,поставил руското знаме на главната батарея,без ни най-малка съпротива от страна смаяните турци.Тогава вече се предали без да поставят условия с техния водач Осман паша.
Митрополит Калиник, заедно с клира и народа, посрещнал дошлия в града със своята войска Рот,с униформа,бродирана със злато и му предложил върху сребърен поднос хляб и сол.След предшестващи светлини и развяване на хоругви, всички се отправили на шествие към катедралния храм,където бил отслужен молебен за добър изход на войната за руската страна.Тогава Русия завзела 12 далекобойни оръдия,10 знамена и една корвета с 22 оръдия на борда, която току-що била пристигнала в близкото село Равда.На същия ден било обявено и завладяването на Анхиало,от което турците се били евакуирали набързо.Това превземане било извършено от екипажа на една руска фрегата.След някои и други перипетии по време на войната на 2 септември в Одрин бил сключен мирен договор между Русия и Турция.
В изпълнение на условията по договора руснаците продължавали да владеят страната,която превзели.По време на тази окупация,генерал-губернаторът на Нова Русия и Бесарабия граф Борожов,бил информиран от един грък на име Йоанис Кокинос,че в крайбрежните градове,които били окупирани от руските войски, имало много древни паметници на културата;той изпратил своя секретар Тепляков, за да ги събере и, ако е необходимо да използва сила за това.Сред античните предмети, които той по този династичен начин транспортирал от Месемврия,имало и няколко епиграфи.Една част от тях са изложени в Музея в Одеса,други в Ермитажа в Санкт Петербург,трети се озовали в частни колекции. Много от тях били разтълкувани и публикувани, ние ги излагаме на тук,с други неща, открити от нас. Първи ги публикувал Blaramberg във вестник “Journal d’Odessa” 1829/30, след него Dubois de Montpereux, Boeckh, Le Bas,Sayger et Desarnod.Но най-точно ги описва и тълкува B. Latischev по поръчка на Руското археологическо дружество.
След края на 9-месечната руска окупация,всички жители на Месемврия, които така явно били изложени пред очите на турците,последвали завръщатата се руска армия.Останали само седем семейства,както и жителите на околните села.Това масово преселване довело до изчезване на гръцкия елемент в региона и на негово място дошъл българският такъв.
Маргаритис КОНСТАНТАНИДИС
Loading ...
