© БГНЕС
150 хиляди месечно са корупционните сделки в България и като се умножи по 12, числото става твърде голямо, изтъкнаха от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представяйки последното си изследване на корупцията и антикорупцията в страната през 2011 и 2012 г.
Бройката на корупционните сделки е получена от анонимни интервюта по въпроса „Ако сте контактували с държавни служители, налагало ли ви си е дадете пари, подкуп или услуга?“. Броят на тези сделки значително надхвърля капацитета на всякакви контролни институции.
Дори при добро желание и висока ефективност тези институции не са в състояние да се справят с проблема, подчертаАлександър Стоянов - директор по научната дейност в ЦИД. По въпроса кой е инициатор на корупционните сделки, изследването показва категорично, че в 80-90% това е администрацията, посочи още Стоянов.
Поведението на администрацията е решаващо за това дали тези, които контактуват с нея, ще й дадат подкуп. Напоследък съпротивата се увеличава, но се увеличава и броят на хората (до 11%), които отиват с нагласата, че ще дадат подкуп, посочи още Стоянов и отбеляза, че съществено значение има факторът „политически назначения“.
Този фактор създава предпоставки да се намеква, че подкупи се очакват и се увеличава броят на гражданите, даващи подкупи, без да им бъдат искани, добави Стоянов.
Той посочи още, че водещите сектори по отношение на корупцията са митниците, полицията, съдебната власт, здравеопазването.
Според изследвания на „Евробарометър“ за разпределението на корупционния натиск, България в последните 6 години се движи в едни и същи нива. „В горната четворка сме от 6 години и не мърдаме“, подчерта Стоянов.
Той посочи още, че от платените подкупи, 40% са отишли в здравеопазването, 22% – в полицията и отбеляза, че в Европа има сравнително равномерно разпределение на подкупите – навсякъде се дава по малко, като най-голям дял е в групата „други“.
Тук на всеки 100 подкупа, 22 отриват в джоба на полицая, а здравеопазването е „номер едно“ и за България, и за Европа, подчерта Стоянов. Той изтъкна, че обратното на корупцията е добро управление и че там, където има лошо управление – има корупция.
Прозрачността, откритостта и структурирането на интересите са тези фундаментални фактори, които променят средата, отбеляза Стоянов и посочи, че у нас при всяко правителство има характерен корупционен фон.
Най-висок е в периода 1998 – 2001 г., при следващото правителство – на Симеон Сакскобургготски, намалява корупционния фон и се постигат минимални нива, при правителството на Тройната коалиция корупцията се повишава чувствително, но не достига максималните нива от първия период, а при сегашното правителство корупцията намалява, но не се достигат най-добрите показатели от периода 2001-2004 г., показва изследването.
Изводът е, че не е постигнато систематично въздействие, категоричен е Стоянов.
Филип Гунев - старши анализатор в ЦИД, изтъкна, че в България принципът на управление е замяна на висшия административен ешалон, което подхранва корупционните схеми. Това трудно би станало, ако имахме професионална администрация, отбеляза той и изтъкна, че присъствието на политически назначения прави трудно разследването на корумпирани администратори.
Щом те са назначени от министъра, все едно се удря по неговия имидж или по имиджа на правителството, поясни Гунев и добави, че това важи и за полицията, където с всеки нов министър идват нови шефове на полицейски служби и по-крупни дирекции.
Loading ...
