15 октомври-Ден на белия бастун

На 6 октомври 1964 година в САЩ с резолюция на Конгреса, HR753, подписана от президента Линдън Джонсън, 15 октомври е обявен за ден на белия бастун. През 1970 година президентът на Международната федерация на слепите обявява 15 октомври за международен ден на белия бастун. 10 години по-късно – февруари 1980, Президиума на Световния съвет за благополучие на слепите (по-голямата и по-стара световна организация на слепите) по предложение на председателя на комитета по рехабилитация взима също решение да препоръча на своите членове да отбелязват 15 октовмри като Международен ден на белия бастун.

В изпълнение на решението на Президиума на Световния съвет за благополучие на слепите ръководството на Съюза на слепите в България през месеците септември и октомври на 1980 г. организира редица мероприятия за първото ознаменуване у нас на Международния ден на белия бастун. В навечерието на 15 октомври е подготвен и разпратен текст за функциите и значението на белия бастун до всички организации на ССБ. Сред гражданите е разпространена листовка за придвижването на слепите и в какви случаи и как да бъдат те подпомагани от виждащите участници в движението по улиците и пътищата.

На 15 октомври по Радио София, програма „Хоризонт“, са излъчени интервю със заместник-председателя на ЦС на ССБ Спас Карафезов и кратък текст за мобилността на слепите, а по програма „Христо Ботев“ — концерт на Професионалния хор на слепите. На 18 октомври националната телевизия излъчва репортаж за живота на слепите. От 14 октомври в продължение на една седмица в кино „Култура“ се прожектира филм за трудово-професионалната реализация на българските слепи „Редом с нас“. В местния и централен печат са отпечатани материали, посветени на слепите хора.

За белия бастун

През 1921 г. Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. Ето защо той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си в района. Белият цвят го направил по-забележим.

През 1930 г. французойката Жили Дербемон предлага бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белият цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект.

През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея. Същата година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.

През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради, отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепците.

За Международния ден на слепите

Международният ден на слепите хора е избран от ООН през 1946 г. съвсем не случайно – на 13 ноември е рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който отчита съществуващата несправедливост към незрящите хора и се заема да направи живота им по-достоен. Той полага основите на световното обучение на слепите и основава в Париж първия в света интернат за слепи.

Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл) е въведено през 1906 г. От 1928 г. до днес Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ в София е основният издател на художествена литература на брайл. Библиотеката на читалището притежава фонд от почти 2000 заглавия. Тя обслужва читатели от цялата страна, като изпраща книгите по пощата. В София обслужването се извършва с кола по домовете. Първите български говорещи книги са записани през 1959 г., първото брайлово списание в България излиза през 1933 г., а първото списание на аудиокасети е записано през 1963 г.

Отбелязването на Световният ден на добротата (World Kindness Day) също не е случайно. На този ден през 1998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. За този ден френският художник Орел е създал специален символ – „открито сърце“.

Според изследванията на психолози от Япония и САЩ, колкото повече добри постъпки вършим, толкова по-щастливи се чувстваме. Учени са на мнение, че тези, които дават ежедневно израз на своята благодарност, нежност и други положителни чувства към другите в обикновени делнични ситуации, се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.

Учените от университета в Мичиган (САЩ) констатират, че добрите хора по-малко боледуват и живеят по-дълго. Изследователите наблюдавали живота на повече от 400 семейни двойки в продължение на над 5 години и установили, че партньорите, проявяващи внимание и загриженост един към друг, боледуват два пъти по-рядко.

Учените отбелязват също, че отзивчивите хора живеят средно с около 9 години по-дълго, вероятно благодарение на това, че имат добър имунитет и здраво сърце. Защото, когато човек направи нещо добро за другите, в него се повишава нивото на лимфоцитите и се разширяват кръвоносните съдове. Когато човек прави нещо добро за другите, неговият мозък изработва по-голямо количество ендорфин и серотонин – хормони на щастието.

Кр. Червенков