Новостите в диагностиката и лечението на социалнозначимите болести бяха във фокуса на 13-тата Национална среща на медиите, състояла се през уикенда в кк „Албена”
Форумът бе организиран от фондация „Медии, общество, семейство, традиции” /МОСТ/ като за новости в диагностиката, профилактиката и лечението на социално-значимите заболявания докладваха специалисти от ранга на: проф. Иво Кременски, национален здравен консултант по медицинска генетика към МЗ и консултант към Националната генетична лаборатория, проф. Върбан Ганев, от катедра „Медицинска генетика” към медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Ивайло Търнев, невролог, началник на Неврологичната клиника към УМБАЛ „Александровска”, проф. в Катедрата по неврология на Медицинския университет – София и в Катедрата по когнитивна наука и психология в НБУ, председател е на Българското дружество по невромускулни заболявания и Българското дружество по епилепсия,
Модератори на форума,на който бе поканен и представител на вестник „Слънчев бряг прес”, бяха академик Венко Александров и проф. Радка Аргирова, които също имаха кратки презентации на свои изследвания.
Проф. Аргирова говори за морално-етични проблеми на успешната профилактика и терапия на полово предаваните болести и ХИВ,като информира за интересни факти от страната и чужбина.А академикът имаше презентация на тема „Моцарт и анестезиологията”.
проф. Иво Кременски,сподели свои изводи и заключения за генетичните и геномни изследвания у нас.Той обяви,че България е единствената европейска държава, която няма Национална програма за генетичните и редки болести. Според проф.Кременски от генетични изследвания у нас се нуждаят всички новородени, бременни, жените с репродуктивни проблеми и тези, които преминават през инвитро процедури.Тези изследвания са важни и за хората с редки заболявания, тъй като 80 % от тях са генетични болести. Затова според специалистите е толкова важна Националната програма за генетични и редките болести. Липсата й пък води до хаос.
Темата на проф. Върбан Ганев бе, как християнската етика разбира съвременната генетика, а в своето изложение доц.Андрей Андреев постави въпроса за съвършеното зрение,като илюзия и реалност.
Д-р Камен Николов от Българската агенция по безопасност на храните говори за биохраните в детското хранене като необходимост и възможност.
Представена бе професията на здравния медиатор с фокус към ромското население.
Д-р София Ангелова презентира изследване за цената на активното и пасивното тютюнопушене, Кирил Янев говори за етиката и нормите на принципа на информираното съгласие в здравеопазването, който се олицетворява от въпроса: „Не е важно какво е казал А,а какво е разбрал Б?”.
Отговорите на този въпрос бяха продължени по време на кръглата маса „Етиката-общуване с въпрос” в която се включиха доц. Нигяр Джафер и проф.Ваня Добрева-председатели на комисията по здравеопазване и образование и наука в българския парламента,а също така и популярната ни актриса Татяна Лолова.
Печатните медии от Бургаска област бяха представени от вестник „Слънчев бряг прес”, участващ за 13 пореден път в здравно-медийния форум, сред чиито спонсори е и „Слънчев бряг хотел холдингс”АД.
===================================
В хода на дискусиятад-р Николай Болтаджиев, зам. председател на сдружението за развитието на българското здравеопазване, заяви, че парите за здраве намаляват и през 2020 г. те ще бъдат 3.9 % от БВП на страната. И направи сравнение с Швейцария, където те сега са над 10% за здравеопазване. Той бе категоричен, че в момента няма система в здравеопазването, че миналата година тя е рухнала, а пък със стандартите тази година се ликвидира и възможността за лечение. Д-р Болтаджиев попита риторично защо в дългосрочен план и програма се залага още разбиване на системата и има ли някой съмнение, че цари хаос в здравеопазването.
В тази връзка и отнационалния алианс на хората с редки болестисъщо зададоха риторичен въпрос до какво искат всъщност пациентите да имат достъп – до хаоса или до адекватното лечение. Но за да е реално последното, здравеопазването у нас трябва наистина да стане здравеопазване, с акцент върху опазването, бяха категорични представителите на пациентската организация. В Белгия две години няма здравен министър, но никой не се притеснява от това, защото там има ясни правила, които се спазват, подчертаха те.
Изводът от дискусията бе, че акцентът в здравеопазването трябва да се премести върху опазването, че стандартите трябва да се наложат и спазват и че днешният човек иска да има споделена отговорност в лечебния процес, защото най-отговорен е този, които носи последиците т. е. пациента и неговата дума трябва да тежи.
Доц. Мирчева представи данни от европейско експресно телефонно проучване, по отношение проблемите в комуникацията между лекари и пациенти. Анкетата цели да се разбере какво представлява европейският болен днес и какви са неговите очаквания от здравната система в страната му.
Изследването е проведено в осем европейски страни (Швейцария Швеция, Испания, Германия, Великобритания, Словения, Полша,Италия), сред 1000 респондента от държава..
Данните сочат, че в страни, където парите за здраве са доста повече, отколкото у нас например, задоволството от комуникацията не е голямо т. е. мнението на пациентите за общуването с лекарите не е по-добро. Например швейцарците, които отделят 7-8 пъти повече финансови средства за здравеопазване от поляците, не са най-щастливи от здравната си система. Техните оплаквания са, че немогат д стигнат лесно до лекар, че има листа на чакащи, че липсва равнопоставеност и т. н. Като цяло са и много песимистични за бъдещето.
Казано п друг начин дори и да е прекрасно здравеопазването в дадена страна винаги има различни ситуации, за всеки отделен човек, така, че в края на краищата той може да е разочарован и недоволен от системата в своята страна, обобщи доц. Мирчева. Данните от анкетата сочат още, че на първо място са швейцарските лекари, които освен, че умеят най-добре да изслушват своите пациенти, но и най-добре им обясняват медицинската информация. Последно място е заето от поляците.
Най-голямата неудовлетвореност, при всички анкетирани пациенти, идва от липсата на достатъчно внимание. Навсякъде обаче като най-желаните източници за информация са посочени ОПЛ. Те са и най-обичаните, според отговора на въпроса – от коя помощ са доволни пациентите от доболничната или болничната. Второто място е отредено за специалистите, а третото и четвъртото съответно за печатните медии и интернет. В САЩ 92% от населението има интернет, а 84% от тях търсят информация на здравна тематика.
Анкетираните споделят, че в мрежата влизат най-често по въпроси свързани със своето здравето или това на своите близки, за самопредпзване, самопомощ и самолечение. На въпрос трябва ли пациентът да участва във взимането на решения за лечението 22-23% отговарят, че това трябва да е отговорност само на лекарите, но повече от 50% от анкетираните в Швейцария, Швеция, Германия и Великобритания смятат, че трябва. Най-малък е процентът на отговорилите положително в Испания. Средният процент за осемте европейски страни, смятащи, че пациентът трябва да е активна страна във взимането на решение, е 22%.
Съвременният човек е много голям индивидуалист и той иска да бъде овластен и да участва във вземането на решения по отношение на своето лечение е основния извод от проучването.
Според доц. Мирчева необходима е и нова дефиниция на понятието пациент. На английски думата означава пасивен и търпелив, но това е разбиране от миналите векове. Сега той е активен и иска да участва в лечението си. Нещо повече тази дума днес дори може би е необходимо да се избягва, тъй като медицината е насочена вече изключително към здравия човек и трябва да се мисли и говори за него, а болестта трябва да е изключение, каза в заключение тя.
Loading ...
