ЦАВЪТ ДАНЕМ: ЗОВ ЗА СЪПРИЧАСТНОСТ
100 години от невъобразимото престъпление срещу арменците
Д-р Георги Чалдъков
Историята постига стабилност само чрез справедливост.
Симеон Радев, Букурещ, 1913 г.
Геноцид (гр. genus – род, раса, cide – убивам, убиец) се описва и с арменската дума агхет и означава невъобразимо престъпление, голяма катастрофа. През 1895 г. и 1915-1921 г. са избити повече от един милион и петстотин хиляди (1 500 000) арменци, много други са изселени, включително и в гостоприемна България – свободната граница.*
Да ти взема болката (цавът данем) – казват арменците на човек, който е угрижен. Това е трогателния глас от „интимната акустика на човешката душа“, чувства и мисли със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия – съпричастието е привилегия на духовно богатите хора.
Научих цавът данем от Саркис Перси Мушехян (накратко, Перси) Благодарение на таланта му да създава приятелска атмосфера Клубът „Ереван“, разположен в урбанистичното сърце на Бургас, стана епицентър на моряшката, капитанската, артистичната, лекарската, накратко интелектуалната бохема на Бургас и неговите гости.
Големият режисьор Крикор Азарян също спомена цавът данем в едно интервю. Притесни ме откровеността на този мъдър човек, изречена шест месеца преди да си отиде завинаги (14 декември 2009 г.): „Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш“. И още по-мъдрото: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг“.
Повече от 25 държави (Канада, Франция, Русия, Гърция, Кипър, Ливан,
Белгия, Уругвай, Аржентина, Швеция, Уелс, Холандия, Словакия, Литва,
Венецуела, Полша, Чили, Бразилия, Боливия, Шотландия, Швейцария…)
осъдиха чрез парламентите си като престъпление срещу човечеството
арменския геноцид.** И настояха Турция да признае голямата катастрофа и да
поиска извинение от арменския народ. Геноцидът над арменците бе признат и
от Световният съвет на църквите и Европейския парламент. И от римският папа
Франциск.
България обаче, която приюти десетки хиляди арменци, бягащите от
кланетата в Турция, и до днес в Народното събрание продължава да обсъжда,
но не да осъжда арменския геноцид. Депутати, министри и президенти
не трябва да слушат какво казва „големия брат“, а да четат какво са писали и
пишат великите българи. Защото без съпричастност и справедливост ще
продължаваме да живем в нестабилен и болен свят.***
Българският зов за съпричастност датира от 1899 г., след първия арменския
геноцид, когато в стихотворението си „Арменци” Пейо Яворов пише:
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик…
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Какъв заряд от емоции и признателност е имало в душите на тези арменци, за да кръстят детето си с име, което в превод от арменски означава „свободна граница“ - така е кръстен бащата на известния музикант Хайгашот Агасян.
**През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на арменския геноцид е наказуемо. Според приетия на 23 януари 2012 г. закон от френския Сенат наказанието за отричане на арменския геноцид е една година затвор и глоба от 45 хиляди евро.
***Наскоро в Emotion – научно списание на Американската асоциация по психология – бе публикувана статия, показваща, че съпричастността и други положителни действия водят до понижаване на кръвните нива на възпалителни молекули (цитокини), участващи във възникването на диабет тип 2, атеросклероза и други кардиометаболитни болести.
————————————————————————-
ЦАВЪТ ДАНЕМ: ЗОВ ЗА СЪПРИЧАСТНОСТ
ПОСЛЕСЛОВ
Д-р Георги Чалдъков
Депутатите‚ тоест‚ параменталните представители* в Народното събрание, камуфлажно‚ пилатовски замениха АРМЕНСКИ ГЕНОЦИД (гр. genus – род, раса, лат. сaedere – убивам, cide – убиец) с ”масово изтребление на арменци”. За да са в синхрон и с Европейския парламент, който призна арменския геноцид, и с Република Турция, която не признава геноцида.**
Сравнено с други години, добре е все пак, че всички депутати, без тези на ДПС, одобриха признаването на ”масовото изтребление на арменци” в Османската империя и приеха 24 април за Ден на възпоменаване на неговите жертви.
Много лошо обаче е, че министър-председателят говори за това като за бартерна сделка – „масово изтребление на арменци“ за „износ на месо за Турция“ – срамота! Параменталистите от ДПС дори не почетоха с едноминутно мълчание паметта на убитите над един милион и петстотин хиляди арменци – повече от срамота!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Много точна диагноза на Марин Тачков в статията му „100 години от арменски геноцид“, публикувана в електронното издание „Факел“ (от гръцки para – около, ненормално, mental – мозъчна, мисловна дейност, „парламенталисти“ става „параменталисти“). Приложената по-долу картина илюстрира (i) хора, командвани от началник (BOSS), и (ii) водач (LEADER), последван от хора, верни на своите мисли и разбирания в полза на народ, нация и държава – водачи, които спазват non ducor, duco (не ме водят, аз водя).
Тази картина е от електронното издание EuroChicago.com
** През XIV век френският философ Жан Буридан поставя едно магаре точно по средата между две купчини сено – с еднакъв размер и качество. Но магарето умира от глад, защото не може да вземе решение от коя купчина сено да яде. Този представител на семейството на конете (Equidae) по-късно е наречен „буриданово магаре”, въпреки че векове преди него в „Небето” (De Caelo) Аристотел е описал гладен и жаден човек, който е поставен на еднакво разстояние между храна и вода, но той не може да реши да яде или да пие – и така остава гладен и жаден.
Опасявам се да не стане така и с България.
Loading ...
