Публикуваме с благодарност поредния интересен спомен на дългогодишниа кмет на Несебър преди 1989 година Васил Киров,свързан със значими събития и годишнини в община Несебър.
Убедени сме,че който не знае и не уважава миналото,няма бъдеще !
Пътят за изграждане на нова съвременна сграда е дълъг и криволичащ, през лабиринта на вай различни позиции, мнения, колебания и борби, административни, финансови процедури, завоалирани със своя обективен и субективен оттенък. От музейните дейци и ръководството на общинския съвет, началото му трябва да се търси през втората половина на 1966-а година.
А на 17.ІІ.1968 година от многотиражката „ Черноморски глас” –Несебър научаваме,че вече е решено мястото, където ще се изгражда новия музей. Предвижда се изготвяне на проект и се включи за строеж през 1969-а година. Но реално това още нищо не означава. Специалистите от институтите в София сериозно възразяват за това место, тъй като то не е проучено археологически.
Предлага се, да се превърне в музей сградата на Държавния риболов в града, намираща се близо до входа и крепостната стена. Това не беше приемливо за ръководството на града и риболовната база, защото по това време риболовът беше в разцвет, утвърждаваше се като сериозен, типичен отрасъл на града и поминък на местното население.
Следва период на проучване на терена, разкопки година две, изготвя се окончателен проект на арх. Христо Коев от Главпроект София. По проекта също има възражения, но той бе утвърден. ОТ 1969 година следват мъките на дейците на градското ръководство с председател Пенко Апостолов , а и следващите: Харизанов, Алагенов, Киров, цяла „ одисея” за включването му за финансиране и изграждане в плановете на окръга и града.
През лятото на 1975 година с Пенко Апостолов и аз , по наша молба, бяхме приети от Павел Матев – председател на Комитета за култура за включване на музея за строеж, получихме неговата благословия, но много години окръга подценяваше този обект.
По различни съображения проекта се актуализира през 1982 година, прави се първа копка от Първия секретар на БКП в Несебър Тодор Костадинов през февруари 1983 година. През цялата година след това, фактически обекта бе нередовен за строеж и не се строи. Наложи се да поемам риска и с благоразположението на началника на Стройрайон Никола Купенов, те да строят, а ние да плащаме, уж за укрепване на брега.
По този начин изплащахме фундирането и нулевия цикъл на сградата. Едва през 1984 година обекта , при такава обстановка,бе включен редовно и строежа продължи. През този период годишната задача на Строй района бе малка, което удължи времето за завършване. Строежа бе спиран и поради противоречия между автора на проекта Коев и музейните работници заедно с Жана Чимбулева.
И така до 1988 година, когато строителството е възобновено. През 1990година сградата е завършена, започва доставка и монтиране на част от витрините и оборудването по експозиционния план изработен от Жана Чимбулева и колектив.
С развилите се политически събития след 1989-90-та години окончателното завършване необосновано се политизира. По субективни причини се забавя изплащането на цялостното комплектуване на обзавеждането . Освен това появява се влага по стените, което налага направа на допълнителен скатен покрив.„
Новият музей вече функционира, но официално , скромно музейната сграда се открива през лятото на 1994 година. И така, с история от „ двадесет и пет годишна война” , градът-музей – световна известност към ЮНЕСКО, придобива един от най модерните музеи в България, и с признание в чужбина. Освен с археологическите си експонати разполага с богата колекция от ценни икони.
Васил Киров
…………………….
Бел.ред.: Изглежда е закономерно, най хубавите неща да се придобиват след дълги прозаични препятствия и трудности, но затова пък те са по ценни.
И още нещо-на скромното откриване, не бе поканен предишния кмет Васил Киров и заместникът му по строителство Иван Попов, които понесоха всички трудности по изграждането му.
Такива са явно страстите български…!