„Утрински весник”: България подготвя червен картон за Македония

   Утрински весник   В петък в София се състоя експертно изслушване на тема „Накъде върви Република Македония”, пише днес македонският ”Утрински весник”, като се позовава на Агенция „Фокус”. Изданието...
| Източник: Агенция "Фокус"

 

 Утрински весник
 
В петък в София се състоя експертно изслушване на тема „Накъде върви Република Македония”, пише днес македонският ”Утрински весник”, като се позовава на Агенция „Фокус”. Изданието изтъква, че форумът се организира след изявленията на българския премиер Бойко Борисов, че България е против името Северна Македония.
„Да покажем на Македония жълт картон и да поставим условия за членство в ЕС. Това е посланието, което произлезе от кръглата маса в София”, пише „Утрински весник”.
„Когато се краде история, то е почти същото като да се краде територия”, заяви д-р Любомир Иванов, президент на фондация „Манфред Вьорнер”. Националната идентичност не е ситуирана само в териториалното пространство, но и във времето, посочи д-р Иванов. Той предложи българският национален интерес да се защити като България постави две конкретни условия пред членството на Македония в ЕС. Първо – учебниците в македонските училища да посочат изрично българската националност на цар Самуил, на Гоце Делчев, на всички видни дейци от общата ни история, които сами са се определяли като българи.
Второто условие, според д-р Иванов, трябва да бъде – да се преустанови дискриминацията на българите в Република Македония от македонската конституция.
Тези две условия, според Иванов трябва да станат българските червени линии и докато не бъдат изпълнени да има българско вето върху започване на преговорите за членство в ЕС с обяснението, че без тези условия Република Македония не изпълнява критериите за добросъседски отношения.
„Трябва да престанат да изпират мозъците на младите поколения чрез фалшифициране на историята. Това води до една историческа диагноза – да се бъде македонец по националност. Те са раздвоени. Всяка сутрин те се събуждат и си казват в огледалото – аз съм македонец. Аз мразя България”, заявил академик Георги Марков.
Тито създаде една нация по коминтерновски рецепт на антибългарска основа, заяви академик Марков.
„Не трябва да хвърлят 80 млн. евро, когато имат 30% безработица и държава която едва диша. Само един паметник трябва да издигнат – на Маршал Тито. Той е бащата на македонската нация”, заявил Марков. Според него Македония трябва да променя учебниците по история.
„Самуил, Кирил и Методий, Гоце Делчев, братя Миладиновци, Паисий Хилендарски – това са македонски българи. Те се определят като българи, а това, че някой в Скопие днес се определя като македонец е негов проблем”, подчерта Марков.
Заместник-председателят на българския парламент Георги Пирински предложи да се инициира съвместна среща на парламентарните комисии по европейски въпроси и външна политика на двете страни, които да разгледат въпросите за отношенията между България и Македония.
Дългогодишният кореспондент на БНТ в Скопие Коста Филипов от своя страна твърди, че в Македония има медиен мрак по отношение на въпросите свързани с България и че препоръките на ЕП за уважаване на българите и българската история не са известни в Македония. Все пак необходимо е да се помогне на Македония, за да преодолее своите проблеми, за да може двата народа да вървят напред. Според някои участници ако се позволи Македония да стане член на ЕС ще стане три пъти по-дръзка и брутална от сега. Лидерът на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов смята, че е безсмислено да се говори по темата, ако българския политически елит не определи няколко съвсем прости неща.
Трябва да си отговорим на въпроса имаме ли интерес Македония да бъде обезбългарена, албанизирана и сърбизирана. Имаме ли интерес след 40 години на нашата граница съсед да ни бъде албанското население. Албанците имат много ясна стратегия, не си правят илюзии и говорят много ясно за един народ, една държава – Велика Албания”, заявил Каракачанов.
„Ако отворите сайта на външно министерство, ще видите темите за Мианмар, Сирия и какви ли не други глупости, които най-малко ни интересуват, но няма да видите проблема с нито един българин, който е смачкан в Македония. Ние си правим конференции и си говорим празни приказки”, коментира той.
„България, която първа призна Република Македония, се третира не по-добре от Гърция, а в някои случаи и по-зле”, каза евродепутатът Евгени Кирилов. „До нас живеят братя. Въпросът накъде върви Република Македония си го задаваме всички ние, задават си го всички наши граждани. Трябва да дадем отговор на много въпроси. Не само свързани с миналото, а да дадем една основа, която да създадем с оглед нашето поведение, с оглед бъдещето на взаимоотношенията с Република Македония”, каза Кирилов.
„Горчивият извод е, че в Скопие не разбират от добри думи. Хайде – да не сме като гърците да им извадим червен картон, но крайно време е да извадим един жълт картон, да ги предупредим, че това не е европейско поведение”, заяви академик Георги Марков, директор на Института по история на БАН. По думите на академик Марков – македонците могат да разчитат на подкрепа от страна на България за членство в Европейския съюз, но тази подкрепа не бива да бъде безусловна, защото с тази подкрепа се злоупотребява.
„Преди 12 години един посланик Георги Спасов, който като влезеше в моя директорски кабинет още от вратата ми размаха пръст и ми каза: Професоре, аз съм македонец. Имам право на самоопределение. Викам – хубаво, имате право на самоопределение като македонец, но това не означава, че вашият дядо не е бил българин. Тази историческа диагноза ги раздвоява и затова изпадат в крайност да се убедят, че имат някаква нова национална идентичност и отидоха чак в античността и строят такива паметници за 80 млн. евро и Триумфална арка. Но историята там стана голяма политика”, заяви академик Марков.
Изданието посочва, че някои от участниците били по-умерени.
„Рано ни е още да даваме дори и жълти картони на Македония. Тук става въпрос да разберем драмата на тези, които упрекваме – дали се преструват, дали са уплашени”, заяви проф. Андрей Пантев, депутат от Коалиция за България в 41-ото Народно събрание.
„Преди да потвърдим неща, които се повтарят на всички конференции, трябва да си зададем въпроса – защо нещо не върви? Възможно ли е 45 години култивиране на антибългаризъм да заличат векове общност, съдба, език, култура, манталитет? Как е възможно? Този въпрос трябва да си го зададем към нас. Очевидно е, че словесността – какъв македонец си, какъв диалект говориш, не работи”, заяви Пантев.
„Те исторически са българи, но има една метаморфоза, една еволюция, която трябва да имаме предвид и то е въпрос за финес от наша страна”, каза той.
„На тази страна трябва да се помогне, но не с подигравки, които са основателни, но имат контрапродуктивен резултат”, заключи проф. Андрей Пантев.
„Да правят каквото искат – да се делят, да се федерализират, но да не посягат по нашата територия и нашата история”, бил един от коментарите на форума, пише „Утрински весник”.
„Българската политика е изправена пред един изключително сложен тест, защото ако е твърда, предизвиква антибългарски кампании, а ако е мека, насърчава притискането на македонските българи. Необходим е изключителен такт и не жълти картони бих препоръчал. Българският бизнес може да бъде насърчаван. Същото така и българската телевизия, вестници”, заявил проф. Емил Митев.
Според бившия посланик на България в Македония Александър Йорданов преди време българската политика по отношение на Македония е била на основата на тезата, че всички македонци са българи. Сега, обаче, се вижда промяна в тезата и се чуват изказвания за защита на българите в Македония. „Тогава трябва да приемем, че и в България има македонско малцинство. Тази нова позиция изисква анализ с участие на държавното ръководство”, каза Йорданов.
Според евродепутата и за кратко докладчик на ЕП за Македония Кристиан Вигенин България има интерес страната да започне преговори с ЕС, тъй като в преговорните глави може да бъде отворен цял кръг от въпроси.
„И премиерът на Македония Никола Груевски с неговата партия и Бойко Борисов с ГЕРБ са членове на ЕНП. Би следвало – да имат механизмите, чрез които по част тези въпроси, които периодично възникват, да ги коментират и на друго равнище. Именно този тип координация е решавал много други въпроси в рамките на Европейския съюз и извън него. Това е възможност по политическа линия партиите да седнат и да помислят какво може да се направи, да поставят на принципна европейска основа тези проблеми и да се опитат да ги решават, а не да подхвърлят реплики през медиите, което е несериозно”, коментира Вигенин. Думите му БСП и Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) смятат да започнат редица инициативи за създаване на нормална обстановка на диалог.
Print Friendly
FacebookСподели