На 24.06.3013 гр. Бургас бе посетен от министъра на транспорта, господин к.д.п Д.Папазов. Поводът за това бе приятен- сключване на договор за изграждане на сгради за брегови центрове за управление и информационно обслужване на корабоплаването в Бургас и Варна.Това е финала на едно повече от седемгодишно ходене по мъките . Началото на новото административно управление на МТИТС започна с нещо добро поне за водния транспорт.
В своето изказване министърът изрази оптимизъм за подобряване на функциите на държавно предприятие „ пристанищни инфраструктури „ / ДП.ПИ/ и поиска помощ от редица специализирани браншови обществени организации като : Българска морска камара /БМК/,Българската асоциация на корабните брокери и агенти /БАКБА/, Бургаска морска асоциация /БМА/ и други, голяма част от които членуват в редица международни организации, да посочат консенсусна фигура за ръководител на ИА „МА”/изпълнителна агенция морска администрация/
Ние от БМА не смятаме , че трябва да решаваме кадровите проблеми на министерството, но с готовност ще подкрепим всяка кандидатура , която ще отговаря на формалните изисквания на „ човешки ресурси”.
За нас по – важно до колко новият екип на МТИТС ще реши проблемите , поставени и разисквани многократно от морските организации с идеална цел.
Проблеми добре известни на настоящия министър на транспорта.
На първо място :
- Извършване на законодателни промени във връзка с реализирането на морската политика на република България.
- В частност създаване на нов закон за пристанищата , с който да се постигнат следните основни цели:
- да се премахне ненужното концентриране и да се опрости и осъвремени управлението на пристанищния сектор.
- да се премахне дублирането на функции и отговорности на Министерството , ИАМА и ДППИ в областта на експлоатацията ,управлението и развитието на пристанищния сектор.
- да се ограничи ненужната бюрокрация и тромавите административни процедури в областта на регулацията , контрола и управлениетао на пристанищата, пристанищните дейности и корабоплаването.
- да се облекчи режимът за регистрация на отделните видове пристанища в съответствие с тяхната специфика
- Да се засилят властовите пълномощия по местата , свързани с оперативните и търговските потребности , там където реално се извършват пристанищните услуги и съпътсващите пристанищни дейности. Отнася се особено за договорите за пристанищни услуги, обществените и търговските поръчки за поддържането и модернизацията на пристанищата.
- Да се засилят правомощията по места /по пристанища/, свързани с развитието и новото строителство на пристанищни мощности, там където най- добре се познават изискванията и условията за развитие на пристанищата и където има най-много специалисти.
- На Държавните пристанищни оператори да се разрешат участия в публично частни партньорства за концесиониране на пристанищни терминали /има такива текстове в закона на концесиите , но не се използват и изпълняват/
- Да се създадат условия, чрез финансиране от бюджета , за развитие на приложна наука в морския сектор , в т.ч. в пристанищния , отново да заработи в съответствие с европейските и световни достижения , особено в разработването на международни проекти.
- Да се създадат условия за адекватно обучение и повишаване квалификацията на средния и висш ръководен кадър в съответствие с новите функции на администрацията и различните сфери на морския сектор.
- Да се спазва принципа „който взема таксите, той извършва дейността”
Например: таксите, акумулирани в района на пристанище Варна да се ползват в района на пристанище Варна , а тези акумулирани в района на пристанище Бургас да се реализират в района на пристанище Бургас , във връзка с поддържане на проектна дълбочина , безопасността на кейовите места и чистотата на акваторията.
- Да се създадат и /или реорганизират съществуващите структури и организации/ държавни и обществени/ в съответствие с международни и европейски изисквания и да се осигурят адекватни ресурси за изпълнение на задълженията на държавата по търсене и спасяване на море и мониторинг на морските пространства по отношение на нефтените замърсявания и ликвидирането им.
- Да се премахне тригодишния срок за действие на Удостоверението за експлоатационна годност , издадено от ИАМА. Неговото издаване следва да е еднократно и само при промяна на обстоятелствата да бъде спирано действието му.
- ДППИ да се трансформира в ДП „Пристанищно управление” /Port Authority/ с клонове Варна , Б ургас и Русе , които се регистрират съгласно действащото законодателство в отделни юридически лица , които да имат икономическа и организационна самостоятелност и да имат предмет на дейност , свързана с реализирането на поставените основни цели по изпълнението на „Националната програма за развитие на пристанищата в РБ”
- Да се обособи самостоятелен закон за пристанищата , отчитащ морските и речните особености на специализираните за кораборемонт и корабостроене.
- Да се актуализира „Националната програма за развитие на пристанищата в РБ” като към нея се приложи „План за реализация на мерките”
На второ място:
Трансевропейският транспортен коридор VIII, основен приоритет за България.Проведоха се множество срещи с министерствата на Италия, Албания ,Македония.Особен напредък не се наблюдава. Основен проблем остава Македония, където остава незавършено ж.п. трасето от Куманово и Деве баир. В момента македонското министерство на транспорта и съобщенията е в напреднала фаза по подготовка на предпроектно проучване. Твърди се, че в рамките на 5 години ще се построи участъка .
Завършването на транспортен коридор VIII е от важно значение за порт Бургас, тъй като в настоящия момент овладяването на транзитните товари е спасението от икономическия колапс.
Порт Бургас е единсвеният български порт , включен в трансевропейската транспортна мрежа / TEN-T/. Така централна Европа се свързва с периферните зони на изток, юг и север и се дава възможност стоки и хора да се придвижват бързо и лесно в страните членки и да осигуряват международни връзки. Това изпълнява и изискванията и на Лисабонската стратегия – ако Европа иска да използва своя икономически и социален потенциал , основна роля има изграждането на липсващите връзки и премахването на тесните места в транспортната инфраструктура , особено предвид енергийната ефективност и климатичните промени.
На трето място:
Възобновяването на проекта за изграждане на контейнерен терминал в Бургас и Варна.
Контейнерните терминали особено в Бургас са със стратегическо , геополитическо и изключително важно икономическо значение за република България.
Финансирането на този проект е от Япония и се основава на последната за България възможност по линия на Държавна помощ /ODA/ . Оценяван е трикратно : от Япония по предварителни технико – икономически оценки , предоставени от правителството за проектите , по които кандидаства за 2006 г. ; от специализираната инженерно –икономическа мисия SAPROF / Special Assistance for Project Formation/на JICA м.юни – м.ноември 2007 г.;от самата банка JICA 2007-2008 г. по време на оценъчните мисии.
Основните параметри на заема са 37 милиарда японски йени; 25 години срок на заема при лихва 1.4% и 7 години гратисен период. Заемът покрива 100% от разходите за строителство , навигационни средсва , консултантски услуги – проектиране, надзор , концесиониране , лихви по време на строителството.
Българското кофинансиране е само за ДДС и административните разходи на ДП”ПИ” Оборудването , кейови кранове и тилова претоварна техника , се предвижда да е доставка от страна на бъдещия концесионер.
Проект с такива изгодни условия не бива да се пропуска от МТИТС .
Ние сме на ясно , че сега изброяваме само някои от проблемите . На ясно сме ,че проблемите на водния транспорт не са най – големите в МТИТС , това трудно за управление министерство.
Ще ни се да вдъхнем малко ведрина и оптимизъм в това тежко за България време и да пожелаем на новият управленски екип повече кураж , „попътен вятър и три фута под кила”
инж. А.Бояджиев – член на УС на БМА, член на УС на НТС по транспорта
27.06.2013 г.
гр.Бургас
Loading ...
