Продължава рубриката ни „Несебър и залива в стари карти” (IV-XIX). Посвещаваме я на 30-годишнината от обявяването на Старинния Несебър за част от Световното културно наследство/1983 г./, а също така и в подкрепа на наскоро приетия План за управлението му.
Щастливи сме,че за първи път младите хора в Несебър,неговите жители и гости,както и многото приятели на този уникален град от страната и света ,ще се запознаят така системно с тази изключителна колекция.
Публикациите ,които правим , са благодарение на приятелското ни сътрудничество с Международния търговски и културен център ГЕОПАН и лично на неговия президент д-р Стефан Пейков,който представя следващата карта :
Славата на Несебър като „дестинация” за специализиран туризъм не е от вчера.В това ни убеждава текст, от т.нар.„Трактат върху търговията в Черно море”.В него се съобщава как всяка година в пристанищата на Несебър и Дунав пристигали 5-6 хиляди коли. След като натоварели бъчвите с вино, техните собственици извършвали истински търговски подвиг, за да го разнесат из цяла Централна и Източна Европа. Както се казва „нищо ново под слънцето на Бургаския залив”. Трудностите пред разпространителите на несебърското червено, личат добре върху картата, съставено по това време. Нейният автор е Йохан Матиас Хазе (1684 – 1742) .
Хазе е известен немски математик и картограф. Съставя редица атласи, някои от които са публикувани след неговата смърт – на Африка (1737), Гвинея (1743), Исторически атлас (1750) и др. “Карта на Унгария ” е издадена след смъртта му от т. нар. наследници на Хоман през 1744 г. в Нюрнберг, а по-късно е включена в “Хомановия” Atlas geographicus Major (1763). На картата (макар и примитивно) е нанесена и пътната мрежа на Балканите. България и Романия са очертани сравнително добре. Хазе е един от първите, които изписва названието Turciae Euroрae (Европейска Турция). Показателно е неговото изписване Rumilia, а под него Thracie a Roma (Римска Тракия).
Името на Несебър е изписано в два варианта – Mesembria и Misseviria. Градът е поставен под края на планинската верига на Стара планина, означена със старото българско име Балкан (Balkan).
Не изключвам изработката на тази добра за времето си карта, да е вдъхновявана от Месемврийското червено вино …
Колкото и да е било „лошо” за французина Пейсонел, „несебърското червено” се търсело от европейските кръчмари и ценители. Старата карта показва убедително, че едва ли ще се бие такъв път за „лошо” вино…
Йохан Матиас Хазе
Карта на Унгария и част от Хърватско, Далмация,
Босна, Сърбия, България, Трансилвания… 1744 г.
Печатна, с оцветени граници, 59 х 47 см
Частна колекция д-р С. Симов
Дигитален архив “Тракия” – Геопан
Шарл дьо Пейсонел, “Трактат върху търговията в Черно море”(50-те – 70-те години на ХVІІІ в.): “Мизеврия, по древному Месемврия, е малко гръцко село, в което има само много лошо пристанище. Забележително е с виното си, което произвежда и което се разпространява из много места по Черноморието. То е червено и много долнокачествено…
България и Доброже (Добруджа) произвеждат твърде голямо количество червено вино, но лошокачествено. Изнася се от Исакча, Тулча, Мачин, Мизеврия, Дели Орман. Ежегодно идват 5000 – 6000 коли от Русия и Полша, за да товарят тези вина, които обикновено струват на място 50 пари квинтала.”
Д-р Стефан ПЕЙКОВ – член на Българска картографска асоциация (БКА)
Loading ...
