Светът е вперил очи в Кримския полуостров, и има защо – „умрялата лисица“ Русия показа, че може да хапе и в Европа се заговори за нова Студена война. Нещо, което нито Европа, нито Русия искат наистина, защото този път тя наистина може да е „студена“ – ЕС до голяма степен е зависим от руските енергийни ресурси. А Украйна е основното трасе за руските енергоизточници и световен играч на пазара на зърнени храни. Тук, разбира се, малка България отново е най-потърпевша. Ние нямаме интерес да се караме нито с руснаците, нито с украинците, нито с европейците. Голяма част от българския износ е насочен именно към двете страни в конфликта, а да напомняме, че структуроопределящо предприятие за нашата страна като „Лукойл“ е в руски ръце е повече от излишно.
Доста неприятен ребус, в който европейците сами се набутаха. Очертаващото се анексиране на Крим може и да има някакви морални основания у руснаците, но безспорно никакви международно правни мотиви. Кримският казус има дълбоки корени, които се разпростират в обширните земи и стара история на Русия, Киевска Рус, Украйна, СССР. Но точно както и Първата световна война, която започна формално от Балканите, Кримското разцепление намери своя морален и формален повод тук, по нашите земи, на 160 километра от София – в Косово.
Нямаше абсолютно никакви морални, правни и исторически причини Косово да става независима държава. Извънредно широката му автономия в рамките на Сърбия, която практически отдавна не се мешаше в делата на размирната си бивша област, беше предостатъчна. И за какъв дявол европейците се подведоха по неясните интереси на САЩ и подкрепиха отцепването на Косово от една европейска страна? Нима то не противоречеше на споразуменията от Хелзинки за ненарушимост на границите в Европа? Или пък сбутаното в планините на Балканския полуостров Косово имаше някакво чутовно икономическо значение за Стария континент? Не, разбира се.
Старата лицемерна Европа реши да накаже непослушната Сърбия, като отчупи парче от собствената й земя. Тогава някои „тоталитарни“ държави като Русия предупреждаваха, че това ще предизвика опасен прецедент и че ефектът на доминото няма да се забави. Но Европа живееше в щастливите си времена от преди кризата, Русия се гърчеше от вътрешните си проблеми, а пазената от два велики океана Америка така и не осъзна проблема.
Мъдрост проявиха само в някои по-смели държави, като Испания, както и нашите комшии от Румъния, които, имайки подобни проблеми, отказаха да признаят квазидържавата Косово. Учудва ли се сега някой, че „окупаторът“ Путин извади от джоба си с аргументи случаят „Косово“? Защо народът на Косово да има право на самоопределение, а народът на Крим – да няма, попитаха руснаците.
САЩ и Европа нямат отговор. Нашата кирлива (без извинение!) дипломация също. Толкова ли беше трудно България да излезе от клишето „прогнозируем партньор“ по Косовския въпрос (което всъщност значи държава-мижитурка, поддаваща се на натиск) и да каже: Не, не цепете Сърбия! Не заради Сърбия, по дяволите, а защото това е опасно за целия европейски континент…Ако бяхме направили това, сега може би наистина като черноморски съсед на Украйна и Русия, и като славянска страна с близки културни и икономически отношения с Москва и Киев можехме да претендираме да имаме някаква посредническа роля в конфликта.
Спомнете си Косово, вижте Крим. Ето и един още по неприятен сценарий, повтарям – просто сценарий. След присъединяването на Крим към Русия, Приднестровието също предприема подобни действия. Избухват вътрешни етнически сблъсъци в Молдова и това, което остава от нея, се присъединява към майка Румъния. Това окуражава Република Сръбска да се отцепи от Босна и Херцеговина и да се присъедини към Сърбия. Косово вижда, че прецедентът е възможен и възторжено се обединява с Тирана.
Албанците в Македония това и чакат и Скопие пламва, а Македония е пред разпад. Хърватите негодуват заради разпада на Босна, където са държавотворен народ и окупират част от страната. Руснаците в Източна Украйна надигат глас, че искат като Крим – да се присъединят към Русия.
Засилват се сепаратистките настроения в Румъния – близо два милиона унгарци там са недоволни от присъединяването на Молдова. Сепаратистите от страната на баските и каталунците в Испания скоропостижно организират референдуми за независимост. ИРА слага край на примирието в Северна Ирландия. Кюрдите искат свобода за Йоджалан и автономия в Турция. Обостря се проблема в Кипър… Европа гори.
Понякога лицемерието наистина е вредно, господа от големите държави в Европа. Крим ли? Ами Косово…
Loading ...
