„КАРТИТЕ СА НАЧИН ЗА ОПАЗВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ”

ПРЕД ОБЩОБЪЛГАРСКИЯТ  „ДЕН НА КАРТАТА” – 30.11.2015

 д-р Стефан ПЕЙКОВ:

КАРТИТЕ СА НАЧИН ЗА ОПАЗВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ

СУВЕРЕНИТЕТ

- ООН 2016 г. за международна година на картата. Има ли спад в значението на картите, та е нужно популяризирането им?

- Целта е да бъде разбрано по-добре значението им за бъдещото развитие на човечеството.

Интересът към картата като инструмент на познанието не е спадал освен в страни като нашата.

Тук под претекст за реформа беше ликвидиран половинвековен професионален център като “Картография” ЕООД и мястото му е все още оголено.

- Как се финансира изготвянето на карта?

- Исторически това е било важна функция на владетеля. Тя е знак за политически, икономически и културен суверенитет. У нас това не се разбира. Дори туристически райони или най-добри за живеене градове не поддържат издаването и разпространението на свои актуални карти. А Министерството на туризма все още не е стигнало до идеята да финансира или подкрепи издаването на съвременни туристически карти на страната.

- Какво прави една картографска експедиция?

- Въпреки че дистанционните методи облекчиха картографската работа, теренното обхождане с класическите топографски методи на заснемане остават една характернакартографска дейност. Днес имаме надеждна топографска основа за цялата страна. Но много реалности на терена трябва да бъдат проверени и отразени. Картата е отговорност.

- Вие сте член на експедиция за изработване на съвременна туристическа карта на Странджа. Какъв е екипът и какви промени ще бъдат отразени?

- Странджа има изключително културно наследство и природни богатства. Съвременната карта (2015-2016) е в мащаб 1:110 000 и обхваща 6075 кв. км, от които 4445 в България и 1630 в Турция. Странджа е граница на Европейския съюз. Макар да изглежда леснопроходима и ниска, в българската си част е трудна за преминаване и рядко населена. За подобен терен е необходим високопрофесионален и подготвен екип от водач, картографи, фотографи, консултанти в различни области на знанието. Поддържа се контакт с местните власти, правят се архивни проучвания, локализират се значими за туриста обекти. След завръщането на експедицията към екипа се включват графични дизайнери, налагат се допълнителни справки. Това е третият картографски проект за Странджа и във всяко ново издание внасяме допълнения – нови пътища и маршрути, исторически и археологически открития, хотели, къщи за гости, новооткрити музеи и пр.

- Имате идея да картографирате пътя на персийския цар Дарий по тези земи. Какво ще ни даде тази карта и не е ли тя отговор на работата на турските картографи за “пътя на султаните” през Странджа?

- Всеки добросъвестен опит за нова туристическа карта на Странджа изисква и интепретация на значимите исторически събития на картографираната територия. Едно от тях е походът на Дарий през Тракия, описан от Херодот (485 – 425 пр. Хр.).

Представете си това събитие днес. Дарий слиза на брега на Босфора със 700 000 души (без флота, който наброявал 600 кораба). Построява понтонен мост на протока, а при изворите на р. Теар прави грандиозен лагер и издига стълб с надпис “това е най-добрата и хубава вода от всички реки”. После продължава до земите на гетите. Този маршрут никоя европейска концепции за културен туризъм не може да пренебрегне. Но някой бързо го обявява за “пътя на султаните”, прескачайки почти две хилядолетия културна история.

- Турските картографи имат държавна подкрепа за своята работа в Странджа. Защо у нас не е така, няма средства или няма разбиране за значението на това, което правите?

- Подчертах важността на задълженията за опазване на националния суверенитет. Турският вестник “Милиет” отпечата на страниците си карта на Нова османска Турция, която включва българската част на Източна Тракия от нос Емине до прохода Маказа, а всички у нас – от президент до кмет на община, мълчат. След това мълчание съседите издадоха и карта за пътя на султаните в наша територия и проглушиха света, че край Бургас е банята на Сюлейман Ве ликолепни. Най- добрият римски императорски пътеводител, създаден още през II век, посочва безапелационно, че това е любимата баня на римските императори – Акве Калиде.

Освен това за тракийския свят, който се очертава като втори стълб на европейската цивилизация, Бургаските минерални бани са били свещено място.

- Разкажете за подкрепата на местните – например на рода Горови.

- Горови са от старите тракийски родове, “вградени” почти две столетия в живота на планината. Този род не може да бъде заобиколен нито при писането на историята на Странджа, нито при правенето на карти.

Живеят в с. Заберново, Малкотърновско, и са дали войводи, учени, горски деятели. Инж. Горо Горов, директор на ТП ДГС – Ново Паничарево, подпомогна много нашата работа. Той ни посочи точното място на изворите на р. Ропотамо. Надявам се да можем да фиксираме това място на нашата карта и изворите на Ропотамо да станат толкова популярни, колкото устието.

- Казвате, че Странджа е туристически район с бъдеще, но признавате, че е труднодостъпна и ненаселена. На какво градите оптимизма си?

- Навсякъде другаде една толкова богата територия се радва на огромен туристически интерес, а населението на просперитет. Само помислете – най-големият защитен район в страната, в който нестинарството – признато за световно нематериално културно наследство – е живо. Изследванията ни дадоха още много факти, находки и забележителности. Странджа не е само парк и Черноморско крайбрежие! Тя е много повече! Остава да го осъзнаем и убедим останалия свят.

Емилия АНТОВА