Снимка: БГНЕС

Корупцията и политическият натиск са най-съществените проблеми в областта на правораздаването в България. Тези изводи са записани в междинен доклад на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ от проучване на тема „Усъвършенстване на работните процеси в съда“, финансиран от фондация „Америка за България“. Проучването обхваща цялата верига от институции в областта – полиция, следствие и прокуратура и съд.

Проучването е направено в края на май сред 1020 пълнолетни граждани.

Съмненията за корупция засягат почти еднакво и трите институции (62-68% от анкетираните), докато политическият натиск, особено сред хората, които са били страни по дела през последните години, се свързва най-силно с прокуратурата (55%).

Около 45% обаче виждат такъв натиск и върху съда и разследващите органи.

Извън двете общи констатации – за корупция и политически натиск – в системата, се открояват и следните проблеми: на полицията – некомпетентността и слабия професионализъм (25%), на прокуратурата – липсата на прозрачност (30%), а на съда – тромавите бюрократични процедури (34%).

Две трети от анкетираните са на мнение, че през последните пет години, откакто България е член на ЕС, не се наблюдава промяна нито по отношение на ефективността, нито на безпристрастността, нито на справедливостта на съда.

23% смятат, че състоянието дори се влошава. Едва между 9 и 11% виждат подобрение по всеки един от тези показатели.

Обществено значимите дела влияят най-силно за негативните оценки на обществото

Най-значимо влияние върху устойчиво негативното мнение за правораздавателните институции оказват „обществено значимите дела“, които са и най-широко отразявани от медиите.

Според почти 90% от пълнолетните граждани тези дела се свеждат до медиен шум без реален резултат. Доминира мнението, че се работи „на парче“, по конкретни „политически поръчки“, а не принципно и обективно, се казва в доклада на „Алфа Рисърч“.

Нещо повече, формира се усещането, че целта на тези дела е не постигането на справедливост, а заблуда на общественото мнение. „Така е със случая „Белнейски“, така е с момичето от Борисовата градина (Яна) и Перник (Мирослава), с други такива случаи на много тежки престъпления, които остават неразкрити и ненаказани“ – споделят в дискусиите хората, които проявяват изключителна чувствителност именно към престъпленията, чиято жертва могат да станат и техните деца, показва изследването на „Алфа Рисърч“.

Почти всеки втори е убеден, че присъдите не са справедливи

Убедеността, че истинските престъпления и престъпници остават ненаказани, обуславя разминаването между очакванията и оценките за издаваните присъди – според 40% от пълнолетните граждани издаваните присъди никога не са справедливи спрямо извършените престъпления. Доминира тезата, че оправдателните присъди не са резултат от доказаната невинност на обвиняемия (8.5%), а от неефективността на разследващите (24.6%) и правораздавателни органи (22.3%), от оказвания политически и икономически натиск (40.7%), от войната между институциите (80%).

„Как така Братя Галеви са изчезнали? Или някой ги покровителства, или сме свидетели на тотална липса на сътрудничество между институциите“, са най-често споделяните мнения, изразяващи недоверието към равнопоставеността, безпристрастността и независимостта на правораздавателните институции.

„Как може едно дело за делба на имот да трае три години?

Факторите, засилващи негативните оценки при личния опит със съда, са тромавите и бюрократични процедури, вратичките в законите, дългите срокове, високите разходи при водене на дело. „В момента, ако един човек тръгне да води дело, трябва преди всичко да има много пари, време и търпение, как може едно гражданско дело за делба на имот да се проточи три години. Отиваш на една инстанция и съдията тълкува текста по един начин. Отиваш на друга инстанция и там съдията тълкува същия текст по съвсем друг начин, оставили са навсякъде вратички в законите“.

За последните пет години 7% от пълнолетните граждани са имали пряк опит със съдебната система в качеството на страни по дела. От тях половината са били страни по дела с гражданскоправен характер, 20% – по наказателни, 18% – по административни производства, 10% – по трудовоправни и 6% – по дела с търговски характер.

Едва 10% от гражданите споделят, че доверието, което имат в издаваните от българския съд решения, е еквивалентно на доверието, което имат към решенията на съдилищата в други европейски държави. Като основни причини за това се открояват по-голямата безпристрастност на съдебните институции в тези държави (36%), предпоставките за по-голяма справедливост (19%) и по-доброто законодателство (17%).

Евроинституциите и омбудсманът – с по-високо доверие, когато говорят за правораздаването

Представители на европейските институции, както и омбудсманът Константин Пенчев са единствените говорители по проблеми, свързани с правосъдието, които се ползват с по-висока степен на доверие, отколкото недоверие (25-29%:19%).

Като цяло обаче гражданите разпознават като най-чести говорители по темата вицепремиера Цветанов (90%), премиера Борисов (88%) и главния прокурор Борис Велчев (75%). Правосъдният министър, както и представителите на професионалните съсловия остават далеч по-назад (между 35 и 50%). Т.е. не съдът говори на гражданите, други говорят вместо него. Самото това предопределя пасивната роля на съдебната система във формирането на нейния публичен образ и открояването на реалните проблеми в нея.

Ниското доверие тласка гражданите към отказ от правосъдие

Ниското доверие към ефективността и безпристрастността на българската правосъдна система тласка гражданите към отказ от правосъдие. 44,6% изпитват недоверие към резултатите от обжалването като коригиращ механизъм. Почти половината анкетирани (49%) не биха сътрудничили на правораздавателните органи, ако станат свидетели на престъпление. Приблизително същият процент нямат доверие, че ще получат необходимата защита при свидетелстване.

Правосъдната система започва да се възприема като нещо чуждо и далечно на обикновения човек. Тя придобива образа не на институция, където всеки може да се обърне и да получи бърза и справедлива защита на правата си, а на територия за сблъсък на „големите“, на хората с пари и властови позиции, които могат да наклонят везните на Темида в желаната от тях посока.

Обществено съгласие, че приоритетна е борбата с корупцията

Очакванията за мерките, които биха могли да подобрят работата на съдебната система, очертават едно базисно обществено съгласие – борба с корупцията в системата (72%), но под него – сериозно разделение. 56% смятат, че намаляването на корупцията може да се постигне с повече контрол върху съдебната система, други около 40% – с повече прозрачност, персонална отговорност и по-ясни правила при назначаването на съдии и прокурори.

„Корупцията в системата е като пирамида, за която всички знаят и я поддържат. Няма значение полицай, прокурор, съдия. Те са в една система. Щом звеното се къса отдолу, значи се къса и горе. Всичко става със знанието на висшия ешелон. Трябва да се промени начинът, по който се избират съдии и прокурори, за да се промени нещо. Добре ще е да има избирателен закон за съдебната власт. Трябва да има прозрачни и ясни правила по човешките ресурси. Всичко е до подбора на кадрите, просто няма правила“, се казва в изследването на „Алфа Рисърч“.